Р Е Ш Е Н И Е № 491 гр. София, 20.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1696 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2501/2014 г. на Районен съд - Плевен и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 450/22.08.2014 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото. С последното е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Д. Н. М. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като след приложение на чл. 54, ал. 1 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон поради неналагане на кумулативно предвидените в закона наказания глоба и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност и постановяване на атакуваното по реда на глава тридесет и трета от НПК определение от незаконен съдебен състав с оглед невписването в протокола на съдебните заседатели. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд. В с. з. пред ВКС осъдената, редовно призована, не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за основателно по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е депозирано в изискуемия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество и ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: По повод внесен от РП – Плевен обвинителен акт срещу Д. Н. М. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е образувано н.о.х.д. № 2501/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен. Повдигнатото срещу М. обвинение е изисквало разглеждането на делото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като предвиденото наказание за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Видно от съдържанието на атакуваното протоколно определение, делото е разгледано еднолично от съдия К. Д., като в същия състав е одобрено постигнатото между РП – Плевен и подсъдимата споразумение. Изложеният в искането довод за незаконност на съдебния състав е основателен. Положените под споразумението подписи от двама съдебни заседатели не обосновава извода за участието им в състава, разгледал и решил делото. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е от категорията на абсолютните и е самостоятелно основание за отмяна на постановения от Районен съд – Плевен съдебен акт, и връщане на делото на същия за ново разглеждане от друг състав. Извън него обаче е допусната и материална незаконосъобразност поради неприлагането на кумулативно предвидените за деянието по чл. 234, ал. 1 от НК наказания глоба и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност, което е задължително за извършеното престъпление по цитирания текст. Поради това, съдът не е следвало да одобрява предложеното му споразумение, а с оглед правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи промяна в споразумението досежно кумулативното наказание глоба и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като ги обсъди с прокурора и защитника, и изслуша обвиняемата. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 2 и ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2501/2014 г. на Плевенския районен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 450/22.08.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.