Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         № 132   София 09.11.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на  двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 563 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Обжалвано е решение №251 от 23.05.2008г., постановено по гр.дело № 102/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено частично решение №2883 на Варненския районен съд от 29.11.2006г., по гр.дело №6226/2005г. и са уважени исковете на “Е” А. срещу В. Р. В. за сумата от 3034.40 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 6674.40лв., считано от датата на предявяване на иска 13.07.2005г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 446.25 лв. обезщетение за забава, ведно с направените по делото разноски, като и в частта, с която е оставено в сила осъдителното първоинстанционно решение. В касационната жалба на В. В. се релевират оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуален закон, и за необоснованост, с молба да бъде отменено и отхвърлени исковете като неоснователни. Ответникът “Е”А. , гр. В. в съд. заседание и писмени бележки прави искане да се остави в сила решението на въззивния съд, като правилно и поради отсъствия на касационните основания за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че релевирания от кастора материалноправен въпрос за разпределение на разходите когато управителят на чуждата работа е действал и в свой интерес, е решен в противоречие с решение № 461 от 12.05.1986г. по гр.дело № 570/1985г. на ІІ г.о. и решение № 1* от 4.10.1995г. по гр.дело № 1377/1994г. на ІV г.о. Делото се разглежда за втори път пред Върховният касационен съд. С решение №64 от 11.02.2008г., постановено по т.дело № 684/2007г., то е върнато за ново разглеждане от Варненския окръжен съд с указания по приложението на материалния закон чл.61, ал.2 ЗЗД и за произнасяне по предявения иск. За да постанови обжалвания резултат / уважаване на иска на ищеца общо за сумата от 6674.40 лв./ въззивният съд е приел, че магазините собственост на ищеца №2А и на ответника №2Б имат общ покрив, самостоятелни входове и една обща вътрешна страна. Въз основа на писмени доказателства – протоколи за установяване на извършване и заплащане на видове СМР, закл. на ССЕ и СТИ, както и от показания на свидетели, въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищеца, че със свои средства, чрез възлагане на работата от него на трето лице, е довършена хидроизолацията на покрива над двата магазина, задължително условие за приемането на строежа и издаването на разрешително за ползване, които работи са били заплатени само от ищеца по данъчна фактура №147/25.07.2001г. на обща стойност 6 674.40 лв. с ДДС. За да направи извод, че ответникът дължи на гестора разходите в пълен размер и да приложи правилата на пълномощното по аргумент на чл.62 ЗЗД, съдът е приел, че се касае до приемане и одобряване на извършеното от ищеца управление на работата по довършване на сградата. Решението е частично неправилно. То е постановено в нарушение на чл.61, ал.2 ЗЗД. При постановяване на обжалвания резултат въззивният съд не е съобразил факта, че гестора е действал не само в интерес на заинтересования – касатор по делото, но и в свои интерес с извършването на необходимите довършителни работи на общия покрив на двата магазина – собствения му и този на ответника магазин. В този случай, чл.61, ал.2 ЗЗД повелява, че когато работата е предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. В случая е установено от назначената техническа експертиза, че пазарната цена на извършените в полза на ответника строителни работи на магазин Б2 възлиза на 3640 лв., която сума би заплатил, ако бе извършил сам работата, т.е. това е сумата, с която ответника се е обогатил. При съобразяване на правилото на чл.61, ал.2 ЗЗД, в която норма намира правното си основание предявения иск/ а такива са фактическите твърдения на ищеца в исковата молба/, по размер искът се явява доказан за сумата от 3640 лв. За разликата над тази сума до 6674.40 лв. искът като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен. Следователно, решението на въззивния съд, с което е уважен искът за сумата от 3 034.40 лв. ведно със законната лихва , върху главницата от 6674.40 лв. , както и за сумата от 446.25 лв. представляваща мораторни лихви върху сумата от 3034.40 лв., ще следва да бъде отменено. В посочените части исковете са неоснователен. Като последица от този резултат от касационната жалба, ще следва да бъде изменено и решението в частта за разноските. Неоснователни са оплакванията за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила – чл.188 ГПК/отм/. В рамките на правораздавателната си дейност въззивният съд е обсъдил както доказателствата по делото, така и доводите на страните, вкл. тези по приложението на чл.30, ал.3 и чл.41 ЗС и чл. 133, ал.1, б”в” ГПК отм., с което е изпълнил задължението си по закон. Обоснован е изводът му, че ищецът е предприел в общ и необходим интерес извършването на довършителни работи по общия покрив, като задължителни за да бъде приет обекта от приемателна комисия и издаване на разрешително за ползване, и е приложил правилата на гестията. Ответникът дължи на касатора разноски съобразно резултата от касационното обжалване в размер на 341 лв.говоренато възнаграждение на пълномощника на ответника по касация от 700 лв. не е взето предвид при изчисляване на разноските по компенсация поради това, че не е документирано заплащането им на адв. Л. В. от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №251 от 23.05.2008г., постановено по гр.дело №102/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено частично решение №2883 на Варненския районен съд от 29.11.2006г., по гр.дело №6226/2005г. в частта, с която са отхвърлени исковете на “Е” А. за сумата от 3034.40 лв., за сумата от 446.25 лв. както и в частта за разноските за разликата над 262.25 лв. до 353.73 лв. и В. Р. В. е осъден да заплати на “Е” А. сумата от 3034.40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6674.40лв., считано от датата на предявяване на иска 13.07.2005г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 446.25 лв. обезщетение за забава, и разноски в размер на 767.33 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на “Е” А. <Ад&@А. , гр. В. срещу В. Р. В. от гр. Т. за сумата от 3034.40 лв., представляваща разходи за извършени строителни работи на покрива на магазин Б2, намиращ в гр. В., З. промишлена зона, бул.”В” №277, ведно със законната лихва, както и за сумата от 446.25 лв. мораторна лихва. ОСЪЖДА “Е” А. <Ад&@А. , гр. В. да заплати на В. Р. В. от гр. Т. разноски по компенсация в размер на 341лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: