Р Е Ш Е Н И Е № 202 София, 16.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 20.11.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 705 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. И. Д. и С. М. Д., двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им пълномощник адв.Ив. Й., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 440 от 16.03.2011 год., по гр.д.№ 953/2010 год., в частта, с която при условията на чл. 271, ал.1 ГПК са отхвърлени като неоснователни, предявените от касторите, в качеството им на ищци, активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу З. [фирма] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им – б.ж. на [населено място] В. И., предизвикана от ПТП на 31.03. 2006 год., за разликата над присъдените им суми от по 60 000 лв. за всеки един от тях до претендираните от по 100 000 лв.. С определение № 567 от 26.07.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, в горепосочената му част, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с начина на определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложимите за него критерии, за да отговаря същото на въведеното с чл. 52 ЗЗД изискване за справедливост. С касационната жалба се поддържат касационни оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, касаещи начина на преценка на ангажирания по делото доказателствен материал, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искови претенции в тяхната отхвърлителна част изцяло от касационната инстанция, заедно с лихви и разноски. Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б.В., е възразила по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, излагайки подробни съображения в пледоарията си по същество. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците, в резултат на виновното противоправно поведение на водача на л.а. „ФИАТ П. G.” с рег.№ А 96-56 АР, неимуществени вреди от предизвиканото от последния ПТП на 31.03.2006 год.на гл. път І-2, в района на [община], при което е загинал единственият им син – б.ж. на [населено място] В. И., пътник в колата. При определяне следващото се на ищците обезщетение за обезвреда в размер на по 60 000 лв. за всеки един от тях Софийски апелативен съд, позовавайки се на показанията на разпитаната св.П.Иванова за съществуващата силна обич и привързаност между тях и загиналия им син приживе, както и на заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, според което събраните по делото доказателства за техническото състояние на процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП не дават възможност за установяване техническата годност на същия за поставяне на предпазни колани и на задната седалка, на която е пътувал загиналия И. И. е отрекъл да е основателно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата, но е счел, че с оглед икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата в подобни случаи, за разликата от по 40 000 лв., присъдените суми от първоинстанционния съд не отговарят на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Обжалваното въззивно решение, в отхвърлителната му част - за разликата от по 60 000 до по 100 000 лв. е неправилно и следва да бъде отменено. При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за репариране на причинените им от настъпилото на 31.03.2006 год. ПТП морални вреди, Софийски апелативен съд е взел предвид само част от релевантните за определянето му критерии, като младата възраст на починалия и създадените изключително близки отношения на обич, привързаност и уважение между него и родителите му приживе, не е взел предвид в тяхната цялост задължителните указания , съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/68 год., както и в редица постановени по реда на чл.290 ЗЗД решения на ВКС - № 25/17.03.2010 год., по т.д.№ 211/2009 год. на ІІ-ро т.о.; № 206 от 12.03.2010 год., по т.д.№ 35/ 2009 год. на ІІ-ро т.о., № 177/ 27.10.2009 год., по т.д.№ 14/2009 год. на ІІ-ро т.о. по т.д.№ 676/20010 год. според които понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от последното физически и психологически последици за увредения, които следва да бъдат прецени в тяхната съвкупност, поради което е приложил неправилно материалния закон- чл. 52 ЗЗД. Или, доколкото според цитираната по- горе задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му, то Софийски апелативен съд е бил длъжен да вземе предвид и цялостната настъпила в резултат на понесената загуба промяна в живота на семейството на ищците, която според показанията на св. Иванова се изразява в отчуждението им от обществото, апатия, нежелания за общуване дори с близки приятели, почти ежедневно посещение на гроба на сина им. От значение в случая се явява и обстоятелството, че необратимата загубата на единственото 20- годишно дете на ищците е морална болка, която е ноторно, че ще ги съпровожда до края на дните им. Затова, като не е отчел всички тези конкретни и относими към критерия за справедливост обстоятелства, въззивният съд се е отклонил от горецитираната задължителна практика на ВКС, свързана с приложението на чл.52 ЗЗД, което от своя страна е довело и до присъждане на занижено по размер и обезщетение, явяващо се несправедливо. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедливо по вложения от законодателя в чл.52 ЗЗД смисъл се явява обезщетениетото, което е било определено от първоинстанционния съд в общ размер от по 100 000 лв. за всеки един от ищците – преживял родител, и именно в този си размер то съответства както на икономическата обстановака в страната към момента на причиняване на непозволеното увреждане - 31.03.2006 год., която несъмнено го детерминира, така и на практиката на съдилищата за обезщетенията, присъждани в подобни хипотези. Следователно обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата от по 40 000 лв. и тази сума в посочния и размер, на осн. чл.226, ал.1 КЗ, да бъде допълнително присъдена на пострадалите. Изходът на спора в настоящата инстанция налага да бъде отменено въззивното решение и в частта, относно поставените в тежест на ищците, деловодни разноски от 1500 лв., юрисконсулстско възнаграждение. В касационното производство ищците не са претендирали деловодни разноски, нито са ангажирали доказателства за извършени такива, поради което съставът на ІІ-ро т.о. на ВКС не дължи произнасяне по същите, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 440 от 16.03.2011 год., по гр.д.№ 953/2010 год., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни, предявените от В. И. Д. и С. М. Д., двамата от [населено място] срещу З. [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 60 000 лв. за всеки един от тях до претендираните по 100 000 лв., както и в частта, с която В. И. Д. и С. М. Д. са осъдени да заплатят общо на З. [фирма] сумата 1 500 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА З. [фирма], със седалище [населено място] да заплати на В. И. Д. и С. М. Д. допълнително по 40 000 лв./ четиридесет хиляди лева/ на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им- б.ж. на [населено място] В. И., настъпила в резултат на ПТП от 31.03.2006 год. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 31.03.2006 год. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА З. [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лв./ три хиляди и двеста лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: