Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 04.02.2020 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Дечева изслуша докладваното от съдията Томов гр.д № 1510/2019г и съобрази следното : Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Д. Д. ,чрез адв.Д. и Д. от САК,негов съдебен адрес, рещу решение №5 от 02.01.2019г по в. гр.дело № 2037/2018г. на Софийски апелативен съд,с което в една част е отменено решение №888 от 07.08.2018г на СГС, 7-ми състав и за разликата над присъденото на основание чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 4 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на продължавано престъпление ,включващо 13 отделни престъпни деяния по чл. 219,ал. 4 ,вр. ал.3 ,вр. ал.1, вр. чл. 26,ал.1 НК ,по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , искът е отхвърлен . Касаторът обжалва включително в частта, с която с въззивното решение е потвърдено отхвърлянето на иска за пълния предявен размер за обезщетение от 310 000 лева на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ. За да намали обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изтъкнал, че обвинението е за престъпление, квалифицирано като особено тежък случай на длъжностни стопански престъпления при управление на капиталово търговско дружество с принципал Столична община, на което дружество ищецът е бил изпълнителен директор , както и че по случая е била изнесена подробна информация в медиите , но като израз на публичност , на обществено оправдания интерес и чувствителност по тема интересуваща обществото. Прието е за установено,че ищецът е бил безработен, но не са подкрепени от достоверни доказателства твърденията за това, че същият е бил отстранен от органи на управление и участие в други търговски дружества и сдружения с нестопанска цел и че в продължение на пет години -през времетраенето на наказателния процес, не би могъл да си намери работа предвид инженерното си образование.Неустановено е също така обвинението да е попречило на ищеца да членува в политическа партия и като общественик с дългогодишен политически опит да се кандидатира като общински съветник за пореден мандат.По-висок интензитет на неблагоприятно засягане на доброто име и авторитет е изтъкнато, но наред с обстоятелствата,че срещу ищеца са водени и други наказателни производства за идентични или сходни престъпления, вече прекратени.Посочено е, че искът е предявен четири години след влизане в сила на оправдателната присъда и това навежда на извод ,че при ищеца чувството на възмущение, унижение и обида не са били особено интензивни, а в обобщение е посочено и че Т.Д. не е установил по делото неимуществени вреди вкл.накърняване на честта и достойнството, болки и страдания над обичайно преживяните от всеки индивид с висок интелект и заемащ отговорна управленска длъжност. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК.Счита, че присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди,тъй като не са взети предвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Независимо че приема вредоносни последици с по- интензивен характер от обичайните,тъй като доброто име, авторитетът и достойнството е злепоставено пред неограничен кръг лица заради медийното разгласяване и множеството изявления на представители на държавното обвинение ,това не е взето предвид при определяне размера на вредите. В разрез с доказателствата са изводите ,че обвинението не е причина ищецът да преустанови политическата си деятелност,участието си в търговски дружества и сдружения и да не си намери работа ,а изтъкнатото от въззивния съд в тази вързка не е основание за намаляване на обезщетението на 4000 лева , която сума е крайно занижена при водено пет години наказателно преследване срещу обществена личност ,при обвинения в тежко умишлено престъпление за 13 деяния които са били несъставомерни,при необратимо пострадало доброто име пред избирателите,партийните съмишленици и при изградените от ищеца делови контакти. Тези обстоятелства са омаловажени . Отговор не е постъпил.Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква по същество, че решението е законосъобразно.Обезщетението , присъдено от въззивния съд е съответно.Не могат да се отграничат вредите от затруднена професионална реализация и обществено злепоставяне.Срещу ищеца са водени и други 15 наказателни производства,които са извън предмета на настоящата претенция за обезщетение Това е факт от значение при увреждането правилно съобразен от въззивния съд. С определение № 708 от 24.10.2019г е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК в частта по иска за обезщетение на неимуществените вреди ,по въпроса за съдържането на понятието „справедливост” и критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа . В частта по иска за обезщетение на имуществените вреди въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. По въпроса ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане в една част е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор.Както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС,съгласно реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о , реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о,реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, които задължително собствено преценява като решаващ съд.В отговор на поставения правен въпрос е и посоченото в решения № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о и реш. №158/2019г по гр.д № 299/2018г ІІІ г.о на ВКС ,че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД е решение на въззивен съд , при което решаващият мотив не е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства като тежестта и характера на повдигнатото обвинение,колко на брой и какви обвинения са предявени с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени,какво обществено злепоставяне е произвело обвинението и как са се отразили тези обстоятелства на личността.От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменяват деяния извършени в длъжностно качество и с користна цел,особено когато обвиняемият е имал високо служебно и обществено положение,заемал е длъжност при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,свързана с отговорности в публичен интерес.Такива са включително длъжностите,свързани с управление на държавни и общински предприятия и дружества, възложени на общински съветници.В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението,решаващо се съобразяват факти от обективно естество като вида заемана длъжност,професионалните и морални изисквания за нейното заемане като обективни показатели.Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение,налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към разкриването на подобни престъпления и извършителите им.Отчита се, че при публични личности широката медийна разгласа на обстоятелства , свързани с повдигнатото обвинение не може самостоятелно да бъде определена като източник на непозволено увреждане. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната,професионалната,или друг вид реализация на лицето,като се съобразява каква е била същата преди,по време и след приключване на наказателното производство,в конкретния случай и въз основа на ангажираните доказателства. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и да се обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение. Касационната жалба е частично основателна по същество, тъй като неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД,поради необсъждане и неоценяване на всички относими обстоятелства от въззивния съд в указаната насока . Повдигнатото на Т. Д. Д. обвинение по внесения в съда обвинителен акт е в извършване на продължавано престъпление. Вмененото престъпление е тежко, уличава в престъпна бестопанственост лице,което за времето от 14.04.2003 г. до 10.11.2013 г. е на ръководна длъжност в управлението на крупно общинско предприятие С Постановление от 22.07.2008г.на дознател при ГД „ППООРП” по ДП № ЗМ 37/2008 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на тринадесет престъпни деяния, квалифицирани като продължавано престъпление,а именно през периода от 14.04.2003 г. до 10.11.2013 г. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал. 1, б. „б” НК –като изпълнителен директор на „Софийски имоти „ЕАД, не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество,като лично е сключил 13 предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти по цени по-ниски от пазарните, като при сключване на окончателните договори на същите цени , без да е осъществил контрол за верността („валидността”)на оценките, определени от лицензиран оценител,приемайки тези оценки, е причинил имуществени вреди на управляваното и представлявано от него търговско дружество в общ размер на 1 803 428 лв., като тези престъпни деяния са извършени умишлено и причинената имуществена вреда на дружеството е в особено големи размери,а престъплението представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 219, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26 НК.Мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 20 000 лв.”, като на 09.09.2008 размерът гаранцията е бил намален на 10 000 лв. От приложеното в цялост наказателно производство се установява ,че ищецът е бил изп.директор на „Софийски имоти ЕАД” от създаването на дружеството през 1995г , до 11.11.2003г,когато във фирмения регистър е отразено впсване на решение за промени и нов изп. директор. Като член на Съвета на директорите на „Софийски имоти ЕАД”ищецът е бил заличен съгласно реш. №56/26.02.2004г. Столичен общински съвет е одобрил отчета на дружеството,при освобождаването на ищеца от отоворност като изп. директор и член на СД . Към момента на повдигане на обвинението Д. вече няма длъжностно качество .От приложената по н.о.х.д.3467/2008г справка се установява ,че към 08.04.2009г ищецът не участва в управлението на търговски дружества . За периода преди повдигане на обвиненията ищецът е участвал е в управлението на ПФК”Славия”,сдружение„Баскетболен клуб- Славия и една фондация , т.е сдружения с нестопанска цел. Няма данни за трудовата му заетост.След продължило почти 5 години наказателното преследване ищецът е оправдан с Присъда № 120/19.04.2012 г., постановена от СГС, НО, 11 с-в по нохд № 3467/2008 г, влязла в сила на 10.07.2013г. Към момента на постановяване на оправдателната присъда ищецът е безработен . При тези обстоятелства следва да се оцени дискредитирането на ищцата в личен , социален и професионален план.Обвиненията за извършени престъпления срещу стопанството са отразени в многобройни публикации в медиите ,някои от публикациите се коментират обвинения по други наказателни производства,извън процесните. От показанията на доведените свидетели безпротиворечиво се установява , че ищецът е бил притеснен от провежданата срещу него наказателна репресия по незаконно обвинение за извършено тежко престъпление и е изпаднал в изолация , но не са ангажирани доказателства за твърденията, че вследствие на процесното обвинение ищецът е прекратил своето участие в търговски дружества и сдружения с нестопанска цел, респ. е бил отстранен от органите на управление на юридически лица и че поради обвинението е преустановена политическата му кариера и деятелност като член на ръководството на политическа партия . По делото е представена единствено разпечатка от ДВ бр.65/11.08.2006г за публикуване промени в ръководството на „Демократическа партия” , от тогава ищецът е член на централното бюро на партията. Ищецът е с чисто съдебно минало.Не са установени конкретни обстоятелства от които да се направи извод , че ищецът не е могъл да упражнява правото си на труд , нито че са прекратени негови участия в управлението на търговски дружества и сдружения с нестопанска цел и по какви причини . Независимо от липсата на доказателства в тази насока, от гледна точка на възможностите за професионалната реализация в сфера на дейност, свързана с обществена отговорност, базово е необходима добра обществена репутация, която при ищеца е била сериозно накърнена в резултат на повдигнатите обвинения.Изискванията към лицата,заемащи подобни длъжности са завишени. Д. е имал дългогодишен опит като изпълнителен директор на търговско дружество с общинско имущество и макар към момента на разследването да не заема длъжността , или друга длъжност със сходни отговорности,авторитетът му значително е пострадал. Широкото медийно отразяване на обвиненията и воденото наказателно производство обективно създава затруднения за пълноценна професионална и социална реализация при него предвид образованието, знанията и способностите които е имал и доверието с което се е ползвал в един активен от гледна точка на кариерата си период,а и след като вече е бил оправдан,възможностите за съответна реализация са останали снижени. Макар да няма данни за трудовата заетост по време на наказателното производство ищецът не е успял да си намери друга работа,както сочат в показанията си разпитаните по делото свидетели. Установената по делото степен на злепоставяне чрез публично дискредитиране на личността в социален и професионален план в хода на недоказани обвинения, представлява непозволено увреждане.При лица, които не са извършили вменените им тежки престъпления от общ характер и са невинни по повдигнатите обвинения, установената степен на засягане на конституционно гарантирани права е противоправна и подлежи на справедливо обезщетяване по реда на ЗОДОВ.Отчита се дали за действията или бездействията си незаконно преследваният по наказателен ред е понесъл и друг вид отговорност, извън пряко свързаните с наказателното производство последици. В случая няма данни от ищеца да е търсена и реализирана друг вид отговорност за дейността му като изпълнителен директор на търговско дружество с общинско имущество. Отчита се и обстоятелството, че заявената за обезщетяване неимуществена вреда не е резултат единствено от процесното обвинение , тъй като безспорно и съгласно приложената справка от 09.05.2018г,за периода от 18.03.2008г до м. ІХ на 2010г срещу ищеца има повдигнати и множество други обвинения за сходни деяния по чл. 220, ал 2 НК и умишлена безстопанственост, едно от които( по пр.пр №3055/2008г на СГП) не е приключено.„Приключили” според справката са 14 предварителни производства с повдигане на обвинения , но основанията за отговорността на държавата по тези обвинения не могат да се преценяват инцидентно в настоящия процес,приносът им за настъпване на моралната вреда при ищеца е невъзможно да се отхвърли,но също и да се установи конкретно. Ищецът е понесъл тежко повдигнатите обвинения и публичното дискредитиране,както се установява от показанията на свидетелите.Изпаднал е в социална изолация, както се изяснява от тези показания и както се установява от данните за трудова заетост по време на наказателното производство. Обвиненията са публично оповестени и широко отразени в медиите. Ищецът основателно претендира да бъде обезщетен за предизвиканото от обвинението публично злепоставяне, което при установените по делото обстоятелства е в значителна степен. Вида, тежестта и продължителността на изтърпяната от ищеца мярка за неотклонение„парична гаранция”,също следва да се отчете съответно. В неговия случай постановената от съда оправдателна присъдане може да възстанови реално и в пълна степен доверието към личността,така необходимо за възлагане на изборни и други отговорни длъжности,каквито се установи ищецът да е заемал. За тях е нужно повече от това лицето да не е осъждано. Накърняването на доброто име и вредоносния ефект от повдигнатите обвинения върху интегритета и професионална реализация на лицето се преценява и с оглед завишената обществена отговорност към сфератана дейност,в която Т. Д. е вземал управленски решения самостоятелно или с други лица.Това е несъмнено, както и че разгласяването на обвинението е насочило вниманието на обществото към управленските решения и практики в „Софийски имоти”АД. Станали явни, те са негативно коментирани от пресата, подлагани са на обществена оценка,която не се съизмерява единствено с наказателно-правните основания и резултата от наказателното производство по повдигнатите обвинения . Възприемането или отхвърлянето на негативни обществени оценки за едно лице не е предмет на решаващата дейност на съда,но те са факт относим към вредите и причинната връзка . Софийски апелативен съд,в съответствие с установеното по делото е посочил неангажирането на доказателства,че незаконното обвинение обективно е попречило на обвиняемия да започне да полага труд по конкретно правоотношение или да бъде съдружник или органен представител на юридически лица,респ.че поради обвинението не могъл активно да участва в политическия живот на страната.Извод за затруднената в значителна степен социална и професионална реализация като резултат от накърнената репутация на ищеца с оглед възможностите които е имал преди да бъде обвинен, може да се направи и при събраните по делото доказателства. Обстоятелствата,чието недоказване съдът е изтъкнал,биха обосновали завишаване на обезщетението,но не обосновават намаляването му в приетия от въззивния съд размер. Необоснован е направения от въззивния съд извод ,че след като ищецът не е потърсил обезщетение ведната след влизането в сила на оправдателната присъда ,а е предявил иска четири години по- късно, този факт засвидетелства че при него чувството на възмущение,унижение и обида не са били особено интензивни. Налице е по-висок интензитет на неимуществените вреди от приетия с въззивното решение ,справедливо е да се присъди по-висок размер на обезщетение спрямо присъдения от 4 000 лв, поради което доводите на касатора за нарушение на материалния закон и несъответно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в занижен размер са частично основателни.Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението,определено по справедливост,въззивното решение следва да се отмени в една част.За да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото,за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението,следва да се определи обезщетение от 8 000 лева.В този размер обезщетението отчита балансирано тези аспекти на отражение на наказателната репресия върху личността,за които може да се направи извод при ангажираните доказателства за размера на вредата,да се направи извод за засягане на нематериални блага в установената по делото степен.По-висок размер на обезщетението, претендирано от защитата на ищеца не може да се обосновава и с вреди,за които следва да се докаже, че са настъпили във връзка с конкретното обвинение.Решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 4 000 лева.Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд.Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 10.07.2013г, като претендирана законна последица.В останалата част въззивното решение следва да се потвърди,а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно този изход на спора на основание чл.81, във вр. чл.78, ал. 1 ГПК .Пред касационната инстанция ищецът не е заявил и установил разноски за адвокатска защита В тежест на ответника Прокуратурата на РБ и в полза на ищеца , следва да се присъдят разноски според уважената част от иска, в размер на 99 лева Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №5 от 02.01.2019г по в. гр.дело № 2037/2018г. на Софийски апелативен съд в частта с която е отхвърлен иска на Т. Д. Д. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди,произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 120/19.04.2012 г., по нохд № 3467/2008 г на СГС, НО,11 с-в за размера над присъдената с решението сума от 4 000 лева до размера на сумата 8 000 лева, както и в частта за разноските и вместо това постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Т. Д. Д.,ЕГН [ЕГН] още 4 000лв.(четири хиляди лева )обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на продължавано престъпление, включващо 13 отделни престъпни деяния по чл. 219,ал. 4 ,вр. ал.3 ,вр. ал.1, вр. чл. 26,ал.1 НК,по което обвинение ищецът е оправдан с присъда № 120/19.04.2012 г., по нохд № 3467/2008 г на СГС, НО, 11 с-в влязла в сила на 10.07.2013г, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.07.2013г. до окончателното изплащане,както и сумата 99 лева разноски по делото за всички инстанции . Оставя в сила решение №5 от 02.01.2019г по в. гр.дело № 2037/2018г.на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: