Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр. София, 09.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2510 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Е. А. М., чрез защитника му адв. Т., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 353/2011 г. на Софийския окръжен съд. Изложени са доводи, че решението на въззивния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения- касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. По същество се иска то да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или алтернативно- подсъдимият да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъда № 1/ 14.01.2011 г. по нохд № 35/2006 г. Районният съд в гр. Елин Пелин признал подсъдимия М. за виновен по чл. 159в вр. чл. 159а ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и му наложил наказание седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хил. лв. Признал го за виновен и по чл. 159в вр. чл.159а ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и му наложил наказание пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 хил. лв. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 хил. лв. На осн. чл.70 ал.7 от НК постановил той да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено с присъда по нохд № 191/97 г. на Видинския окръжен съд, а именно 6 год. 11 мес. и 20 дни лишаване от свобода. Със същата присъда е осъден и Г. Ц. И.. С решение от 25.07.2011 г. по внохд № 363/11 г. Софийският окръжен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия да е извършил двете престъпления при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.Б от НК, както и за част от инкриминирания период по първото обвинение. Намалил размера на наказанията за всяко от престъпленията, както и на общото наказание от седем на четири години лишаване от свобода. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество е неоснователно. Първото възражение е относно формата на акта, с който се е произнесъл въззивния съд. Защита счита, че това е следвало да стане с присъда и като се е произнесъл с решение, съдът е лишил осъдения от възможността да иска касационна проверка на делото. Възражението е неоснователно. Подлагайки на размисъл разпоредбата на чл. 336 ал.1 от НПК се стига до извод, че въззивният съд се произнася с нова присъда, само ако следва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да осъди оправдан подсъдим или да оправдае изцяло осъден подсъдим по всички обвинения. Не и когато изменя някаква част от присъда, било относно вида и размера на наказанието, било относно правната квалификация, както е в настоящия случай. Частичното оправдаване на подсъдимия за част от деянията или по някой от квалифициращите признака на престъплението не може да бъде приравнено на цялостно решаване на въпросите по виновността, какъвто довод прави защитата. Софийският окръжен съд, намирайки за частично основателна въззивната жалба на М. и съобразявайки се с разпоредбата на чл.32 ал.1 т.2 от НПК, правилно се е произнесъл с решение, поради което не е допуснал процесуално нарушение и не е ограничил правото на защита на осъдения. Второто възражение е за процесуални нарушения, допуснати от съда при събирането и оценката на доказателствата. Оспорва се доказателствената стойност на показанията на полицейските служители, изразява се несъгласие с оценката, която съдът е направил на показанията на двете пострадали жени и се претендира недоказаност на действията на осъдения М. по склоняването З. и Т. за развратни действия или осигуряване на работа. Оплакванията са лишени от фактическо основание. Въззивният съд е направил пълна проверка на събраните в съдебното следствие доказателства, които е оценил обективно, без да извращава действителното им съдържание и подробно е мотивирал извода си за безспорна установеност на фактите, приети от първоинстанционния съд. Посочил е въз основа на кои доказателствени материали изгражда фактическите си изводи и защо не кредитира показанията на друга част от свидетелите. Подробно е обсъдил възраженията на защитата, които са идентични на изложените в искането за възобновяване. Обвинението, съответно присъдата, не се градят единствено на показанията на свидетелите- служители на полицията С., Д., А. и П., а основно на показанията на пострадалите Т. и З.. Фактическите данни, съобщени от двете жени в дадените от тях показания, както и данните, съдържащи се в показанията на полицаите, които косвено ги подкрепят, оценени от съда в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, сочат на безспорна установеност на правно релевантните факти. Убедителни и законосъобразни са доводите на съда, касаещи възражението за липса на доказателства М. да е склонявал двете жени към развратни действия. Обвинение за склоняване към проституция не е повдигано на осъдения, а действията му по приемане на двете жени с цел използването им за развратни действия са установени въз основа на доказателствата, събрани в съответствия с процесуалните изисквания. Неоснователни са и упреците към съда, че не е направил необходимото да призове и лично да изслуша показанията на св. З.. Тя е търсена многократно на всички, известни по делото адреси и след като е установил факта, че е напуснала страната и близките й не могат да посочат адрес в чужбина, съдът е пристъпил към прочитане на показанията й, дадени пред съдия на досъдебното производство. Спазен е процесуалния ред за приобщаване на показанията на свидетелката към доказателствената съвкупност по делото, поради което те са годно доказателствено средство за установяване на фактите по престъплението. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд счита, че атакуваното решение не е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и липсва основание за възобновяване на наказателното дело. Ето защо Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. М. за отмяна по реда на възобновяването на решение от 25.07.2011 г. по внохд № 353/11 г. на Софийския окръжен съд, с което е изменена присъда № 1/14.01.2011 г. по нохд № 35/2006 г. на Районен съд гр. Елин Пелин. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: