Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 10.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Петя Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат.дело № 324 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. Н. А. З., чрез служебния му защитник адвокат Д. Д., против въззивна присъда № 260091 от 28.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1123/ 2021 г., по описа на Софийския градски съд, V.въззивен наказателен състав. Касационната жалба съдържа оплакване за нарушен материален закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развити са доводи за неправилна квалификация по чл. 216, ал. 1 от НК вместо по чл. 216, ал. 4 от НК, защото деянието разкрива признаците на маловажен случай – унищожената вещ е държач на атмосферен микрофон за ТВ камера на стойност 100 лв, а деецът е бил с чисто съдебно минало към момента на деянието, поради което престъпното поведение е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи престъпления от същия вид. Касаторът настоява за преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон. С писмено допълнение към касационната жалба, постъпило близо 10 месеца по-късно (след запознаване с мотивите на въззивната присъда) се въвеждат нови касационни основания – тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Подсъдимият счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, защото не било доказано, че сам е счупил чуждата вещ, след като в инцидента с телевизионния оператор се намесили и други футболни фенове и че вещта може да се е счупила при падането на камерата. Доводи за явната несправедливост на наказанието не са изложени. Прави искане за преквалификация на престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК, последвано от прекратяване на наказателното производство с прилагане на закона за давността. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. А. З. и неговия упълномощен защитник адвокат Н. У. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения. Подновяват се възраженията за неправилна квалификация, за изтекла давност не по вина на жалбоподателя, за недоказано авторство на деянието, защото участвали и други лица от фен-клуба, за неустановена форма на изпълнителното деяние по чл. 216 от НК, тъй като вещта е могла да бъде и временно негодна за употреба. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а атакуваната с нея въззивна присъда – за правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260091 от 28.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1123/ 2021 г. Софийският градски съд, V въззивен наказателен състав отменил, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК частично присъда № 547433 от 27.11.2018 г. по н.о.х.д. № 18448/ 2015 г. по описа на Софийски районен съд, V наказателен състав и признал подсъдимия Н. А. З. за виновен в това, че на 19.04.2013 г., около 15:00 часа, в гр. София, на бул. "Тодор Александров", пред фенклуб на „Левски - София”, противозаконно унищожил чужда движима вещ – счупил с ръка държача на атмосферния микрофон на професионална камера марка „С.”, модел ,,Z 7Е”, на стойност 100 лева, собственост на Българска национална телевизия, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия съдът възложил разноските по делото. С въззивната присъда Софийският градски съд отменил, на основание чл. 334, т. 4 от НПК, в останалата част първоинстанционната присъда и прекратил наказателното производство по обвинението срещу подсъд. Н. А. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, на основание настъпила давност по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. С въззивната присъдата частично е отменена и присъдата на районния съд в частта, с която подсъдимият А. А. З., брат на касатора, бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и също прекратил наказателното производство, поради настъпила давност, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена в законовия срок, от лице, което има право да обжалва и срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба на подсъдимия Н. З. е неоснователна. Извършеното от подсъдимия престъпление против собствеността правилно е квалифицирано от въззивния съд. Касае до унищожаване на чужда движима вещ, самостоятелно обособена, чрез която се закрепва атмосферен микрофон към професионална камера за заснемане на видео и звукови изображения. Преценката за наличието или отсъствието на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се прави въз основа на всички факти и обстоятелства, реализирани с деянието, с настъпилите вредоносни последици от него, с тяхното отражение върху обществените отношения, засегнати с престъплението, водещите за осъществяването му престъпни мотиви и подбуди на дееца. Едва при извършен пълноценен и всеобхватен анализ може да се достигне до вярната преценка дали конкретно извършеното престъпление разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други извършени престъпления от същия вид. Касаторът неправилно счита, че единствено стойността на унищожената с деянието вещ е от значение за определяне на случая като маловажен. Както и допълнително – с обичайните личностови качества като: младата възраст на подсъд. Н. З. и фактът, че към момента на извършване на престъплението е бил неосъждан. Тези обстоятелства са взети предвид при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, заедно с непривичната продължителност на наказателния процес (главно поради лошата организация на районния съдия, провел съдебно производство за малко над три години и допуснатата забава от две години и четири месеца за изготвяне на мотивите). Степента на обществена опасност на конкретното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е завишена от редица други факти и обстоятелства, убягнали от вниманието на жалбоподателя и неспоменати в касационната му жалба. Същите обаче са били взети предвид от въззивната съдебна инстанция, която е преценила случая за обичаен на умишлено извършваните други подобни деяния с повреждане и унищожаване на чужди движими вещи. Съдът е изложил като отегчаващо обстоятелство лошите характеристични данни за подсъд. Н. З.. Но не се е задълбочил повече. Обществената опасност на деянието е завишена от непредизвикания повод за агресия от страна на подсъдимия спрямо телевизионния екип на БНТ2 (оператора Ц., репортера С. и шофьора К., дошли да снимат неправилно паркирани коли, включително и пред фенклуба на футболния отбор „Левски“), изказаните обидни изрази от касатора и закана към оператора, че ще счупи камерата, последвалия след деянието удар с крак в областта на корема на оператора с последвало падане на земята, демонстрираното явно неуважение към телевизионния екип с проява на хулиганско отношение по време на инцидента. Към тях настоящият съдебен състав не прибавя самостоятелното поведение на брата на подсъдимия (А. З.) по нанасяне на удар в областта на главата на оператора, довело до контузия на лявата теменно-тилна област и до спукване на лявата тъпанчева мембрана, защото деянието му не е обусловено от общност на умисъла с този на касатора Н. З.. Воден от тези съображения касационният състав не прие за основателно възражението в касационната жалба, че деянието на подсъд. Н. З. по унищожаване на чуждата движима вещ представлява маловажен случай. Затова счита за правилна и законосъобразна приетата от въззивния съд правна квалификация, според която извършеното престъпното поведение реализира признаците на състава по чл. 216, ал. 1 от НК. Искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК е неоснователно. Извън срока за обжалване касаторът навежда нови касационни основания, които не е посочил в жалбата си, подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 1 от НПК. Пределите на касационната проверка се залагат от обжалващата (респ. – протестиращата) страна и само от нейната воля, упражнена в законовия срок, могат да бъдат очертани границите на същата тази проверка, досежно вида и броя на касационните основания за обжалване, както и частта от съдебния акт, който се атакува. С касационната жалба е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, доводи за което могат да бъдат излагани и след 15-дневния срок за обжалване – в писмено допълнение към жалбата, в друго писмено становище или в хода на устните съдебни прения пред касационния съд. Извън законовия срок не могат да бъдат въвеждани нови касационни основания и да се сочат други части от съдебния акт, които не са били оспорени с жалбата. Затова и настоящият съдебен състав не намери за необходимо да се произнесе по твърденията за съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наказанието. За последното дори няма никакви съображения, а касационната проверка не е служебна (за разлика от въззивната проверка). Наведените в три пункта възражения за процесуални нарушения всъщност касаят необосноваността на въззивния съдебен акт, която не е предвидена сред касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Отговор по направените три възражения може да бъде намерен в мотивите към осъдителната присъда на Софийски градски съд – дали поведението на касатора е допринесло за счупването на чуждата вещ (пряко или по косвен начин), дали чуждата намеса по разтърваване на подсъд. Н. З. има принос за инкриминираното счупване и в кой момент е счупена вещта – преди или по време на намесата на други фенове да преустановят агресията на подсъдимия). Въззивният съд е приел от доказателствените факти, че това е станало в резултат на пряко и активно действие от страна на подсъдимия, преди намесата на други футболни фенове, а държачът на микрофона бил счупен, а не повреден. Воден от изложените съображения Върховният касационен съд счете въззивната присъда за правилна и законосъобразна, поради което същата подлежи на потвърждаване. Касационната жалба на подсъдимия Н. З. като неоснователна следва да бъде оставена без правни последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260091 от 28.05.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1123/ 2021 г. от Софийски градски съд, V въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.