О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 гр. София, 09.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3202/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. от [населено място] срещу въззивно решение № VІ-15 от 24.03.2021 г., поправено с решение № 260012 от 25.01.2022 г., постановени по в. гр. д. № 192/2021 г. на Бургаския окръжен съд, в отхвърлителната му част, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С решение № 260810 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 2231/2020 г. Бургаския районен съд „Елит-БГ” ЕООД, гр. Българово, е осъдено да заплати на Н. И. М. сумата 10 000 лв. - частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изчезването на нейния баща И. Н. М. на 16.03.2015 г. в резултат на некачествено предоставяне на социална услуга при престоя му в Дом за стари хора „Долче вита”, гр. Българово, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2015 г. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която „Елит-БГ” ЕООД е осъдено да заплати на Н. И. М. сума в размер над 7000 лв. до предявеният размер от 10 000 лв., и вместо това е отхвърлил предявения иск по чл. 49 ЗЗД за сумата над 7000 лв. За да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди - мъка, болки и страдания, настъпили поради изчезването на 16.03.2015 г. на нейния баща И. Н. М. от Дом за стари хора „Долче вита“, гр. Българово, от 10 000 лв. на 7000 лв., въззивният съд е приел, че при определяне на неговия размер районният съд не е съобразил всички обстоятелства, отнасящи се до преценката по чл. 52 ЗЗД, и по-конкретно, че не са отчетени установените от свидетелските показания по делото факти, а именно че И. Н. М. не е искал да бъде настанен в дома, плакал е и е страдал заради това, че е настанен в него, както и за своите „градина, вино и плодове“, поради което е искал да си отиде. Отчетено е и обстоятелството, че управителката на дома за стари хора е провела разговор със сестрата на ищцата, в който е настояла за прекратяване на договора за социална услуга, тъй като баща ѝ се нуждае от психиатрична помощ, но последната е отказала под претекст, че трябва да се спази срокът на предизвестие. С оглед на това, окръжният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от Н. И. М. болки и страдания вследствие на изчезването на нейния баща е в размер на 7000 лева. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Обуславят ли различните състави на непозволено увреждане различни критерии при определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, предвид съществените несъответствия в присъжданите обезщетения”; 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимото обезщетение неимуществените вреди от причинена в резултат на деликт смърт”; 3. „Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починал и неговите пълнолетни низходящи, респективно за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на родителя”; и 4. „Кога от процесуална гледна точка може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК и в конкретния случай спазени ли са изискванията на закона от БОС по обжалваното решение с оглед практиката на ВКС по чл. 290 ГПК”. Бланкетно се релевират и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата „Елит-БГ” ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите три свързани въпроса относно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са решени в съответствие с ППВС № 4/1968 г., на което касаторката се позовава. В това постановление е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е в зависимост от конкретните факти по съответното дело, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. По делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите по конкретния спор. Последният въпрос е твърде общо формулиран и не предполага даването на принципен отговор, нито има отношение към съображенията на съда за намаляването на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, посочени по-горе, поради което този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това във връзка с този въпрос касаторката не сочи практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, нито се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Обжалваното решение не страда и от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-15 от 24.03.2021 г., поправено с решение № 260012 от 25.01.2022 г., постановени по в. гр. д. № 192/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: