Р Е Ш Е Н И Е № 206 Гр. София, 18.11.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. РАНГЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 691/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на адв. П. К., упълномощен защитник на подсъдимия Д. В. Г., срещу решение № 184 на Софийски апелативен съд, НО, 2 въззивен състав, постановено на 16.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 239/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Твърди се, че материалния закон е приложен неправилно, поради липса на установен предмет на престъплението със съответна стойност, което е съставомерен признак на деянието и липсата му налага оправдаване на дееца. Оспорва се тезата на съда за вида и стойността на отнетата вещ, за която се счита, че е основана само на показанията на пострадалата свидетелка, без да са налице доказателства в тяхна подкрепа, а наличните по делото се сочи, че ги опровергават. Твърди се, че не са налице обективни доказателства за установяване на естеството на вещта, златен накит, категорични данни, за което не се съдържат и в показанията на пострадалата свидетелка, предвид факта, че не е могла да посочи заложната къща, от която го е закупила и конкретни данни за материала, от който е бил изработен. Защитата навежда довод за превратно тълкуване на доказателствената маса от въззивния съд, като сочи, че наличните доказателства, въпреки съществуващите противоречия между тях, не са били подложени на детайлна проверка и анализ, което определя като липса на мотиви в постановения съдебен акт. Като израз на такова противоречие се определя и разликата в приетия час на извършване на престъплението, за което въззивният съд не е изложил мотиви и отделно от това е в противоречие с отразения час в диспозитива на присъдата . Приетите за установени факти относно механизма на извършване на деянието се твърди, че са изведени изолирано от показанията на пострадалата, въпреки наличните в тях вътрешни противоречия, без да се отчете заинтересоваността й от изхода на делото и към тях да бъде приложен критичен подход. Аналогични съображения се излагат и спрямо извършеното от същата свидетелка разпознаване, поради липса на категоричност и с оглед изразеното колебание и съмнение в личността на подсъдимия, което се счита, че е довело до опорочаване на доказателственото средство, протокол за разпознаване. Последното се оспорва и поради присъствието само на едно поемно лице при провеждането на следственото действие, което е участвало непълноценно в разпознаването, поради ненадлежно разяснени права и задължения от разследващия орган, както и поради нарушаване на изискването за сходен вид на представените за разпознаване лица. Излага се довод за неаргументирано отхвърляне на показанията на свидетелите П., Л., К. и К., /обстойно анализирани в жалбата / което съдът неправилно е мотивирал с късно направеното от защитата искане за допускането им като свидетели, което се счита за недопустимо. Обясненията на подсъдимия се твърди, че неправилно са оценени като необективни, без да бъдат проверени по надлежния ред, чрез изискване на допълнителна справка от съответния мобилен оператор и върху него е била прехвърлена тежестта за доказване на невинността му. В тази връзка отхвърлените искания на защитата се оценяват като нарушаване на процесуалните права на подсъдимия в процеса и неспазване и незачитане на принципа за установяване на обективната истина, закрепен в чл.13 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение, поради съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно се прави искане за намаляване на наказанието, което се определя като несъразмерно тежко и явно несправедливо. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г., адв. К. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения относно наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и с направените в нея алтернативни искания. Акцентира върху липсата на обсъдени от въззивния съд възражения на защитата срещу присъдата на първия съд, с което намира, че съществено е ограничено правото на защита на подсъдимия. Поддържа тезата от жалбата за липса на предмет на престъплението и в тази връзка за несъставомерност на извършеното деяние, което счита, че се потвърждава от показанията на управителя на заложната къща и липсата данни в справката от същата за извършено залагане и последваща покупка на златен накит. Поддържа и доводите за противоречия в мотивите относно часа на извършване на деянието и негодността на протокола за разпознаване. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно – за намаляване на размера на наказанието, поради неотчетени в полза на подзащитния и смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият Г., пред касационната инстанция моли съда да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП, в съдебно заседание пред ВКС, излага тезата, че грешката в часа на деянието не е довела до противоречие във волята на съда и не представлява по естеството си съществено процесуално нарушение. Доказателствата по делото намира за правилно и аргументирано оценени, което счита, че е довело до правилен извод за авторството на деянието, който не се разколебава и от показанията на свидетелите, приятели на подсъдимия, създаващи му алиби, които са обективно оценени от въззивния съд. По изложените съображения намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 303, постановена на 25.11.2015 г. по н.о.х.д. № 5612/2014 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 14 състав, подсъдимият Д. В. Г. е признат за виновен относно това, че на 11.06.2014 г., около 17.45 часа в [населено място],[жк], при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи, един брой златен синджир и плочка, с общо нето тегло 11 грама, на обща стойност 550.00 лв., от владението на В. Н. В., като употребил за това сила, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, на осн. чл.61, т.2 , вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. При изтърпяване на наложеното наказание, на осн. чл.59 от НПК е приспаднато задържането на подсъдимия и периода на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 10.07.2014 г. С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия Г. и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК в размер на 120.00 лв. и съответните държавни такси. С решение № 184 от 16.05.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2- ри въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 239/2016 г., присъда № 303, постановена на 25.11.2015 г. по н.о.х.д. № 5612/2014 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 14 състав е потвърдена изцяло. Касационната жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия Г. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна. Извършената касационна проверка на въззивното решение не установи нарушения на процесуалните правила със съществен характер, които да представляват основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав. Въззивното решение е постановено в резултат на комплексна и прецизна проверка на наличната доказателствена съвкупност, която е оценена обективно всестранно и пълно, при спазване на законовото изискване на чл.14, ал.1 от НПК, което обуславя извод за правилно формирано вътрешно убеждение на контролираната инстанция по значимите за обвинението факти. Изводът на САС за авторството на подсъдимия е изграден на базата на обективно оценени доказателства със съответстващата им тежест, които не са тълкувани превратно или едностранчиво. Показанията на пострадалата свидетелка В. не са кредитирани голословно, като заявеното от нея е оценявано чрез съпоставка с останалите доказателства по делото и посредством вътрешен анализ за последователност и логичност на съобщените факти. Пострадалата е разпитвана в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция, където е проведен и повторен разпит, с цел отговор на допълнително възникнали въпроси. Цялостният анализ на показанията й показва пълна последователност при възпроизвеждането на обстоятелствата относно личността на извършителя и механизма на деянието. Свидетелката е демонстрирала детайлен спомен за инцидента, като е дала подробно описание на поведението на подсъдимия преди нападението над нея, което е обяснила с обстоятелството, че с външността и погледа си, които са породили в нея страх, подсъдимият е привлякъл вниманието и още с качването си в автобуса. Контролираните инстанции са отчели, че първоначалното възприемане на външността на дееца е било извършено от В. в сравнително спокойна обстановка, преди началото на процесното посегателство над нея, което и е дало възможност да запамети външния му вид и да съхрани ясен визуален спомен за него. Последното е било заявено от пострадалата още при първоначалния и разпит, както и в проведения , на осн. чл.170 от НПК, непосредствено преди разпознаването, като е било съпътствано с подробно описание на външността му – свидетелката е конкретизирала белезите, въз основа на които би разпознала дееца - цвят на косата, форма на лицето и очите и ръст. Наличието на татуировки върху тялото на нападателя е посочено като допълнителен белег от неговата външност, който пострадалата е възприела при грабежа, но от съдържанието на проведените разпити се установява, че в описанието на нападателя не е акцентирала върху това обстоятелство като разпознаващ белег. Включително и при извършеното разпознаване се е позовала на описанието на външните му белези, а не на обстоятелството, че е лице с татуировки. Възприетата от САС вътрешна устойчивост на показанията на пострадалата свидетелка правилно е наложила извод за тяхната обективност и истинност. Обстоятелството, че В. е пострадала от деянието е обективен факт, който също е намерил място в анализа на показанията й, които контролираните инстанции са проверявали както относно естеството и начина на придобиване на отнетата вещ, така и за обективността на извършеното разпознаване, чрез разпит на служители в заложна къща, доколкото свидетелката е заявила, че предмет на грабежа е била заложена вещ, която тя е закупила, както и чрез разпит на поемното лице З., присъствало при разпознаването на подсъдимия. Въззивната проверка е отчела пълната кореспонденция на показанията на свидетелите Т. / управител / Д. и Б. /служители в заложна къща за процесния период / относно липсата на въвеждане на данни в компютърната система за купувача на заложените вещи, като запис бил извършван само на данните на лицето, заложило вещта и за начина, по който се извършвала проверката на вещи от злато. Обективността на цитираните гласни доказателства е изведена от тяхната еднопосочност и пълно съвпадение при описанието на обстоятелствата по изкупуването на златни предмети / само с поставен върху тях печат, удостоверяващ вида на благородния метал / , както и относно начина на извършваната по желание на клиента проверка за потвърждаване на истинността на материала, за което се е използвал съответен реактив. Не почива на обективен прочит на доказателствата по делото и възражението, че пострадалата не е потвърдила наличието на печат върху отнетата вещ. При разпита и от 08.04.2015 г., проведен в съдебно заседание пред първия съд, свидетелката В. е потвърдила наличието на поставен печат върху закопчалката на отнетия синджир, удостоверяващ, че е изработен от злато. Последното опровергава и възражението на защитата за липса на данни относно произхода на отнетата вещ и естеството на метала, от който е била изработена, както и защитната теза, че авторството е основано на изолираните показания на пострадалата, която е заинтересована от изхода на спора. В противовес на последното следва да се отчете, че В. не се е възползвала от правото си да се конституира като страна в процеса срещу подсъдимия, което намалява интензитета на съмненията за обективността на изходящите от нея данни. Не се установи протоколът за разпознаване на подсъдимия да е негоден, поради допуснати нарушения при извършването на следственото действие. За валидността на разпознаването свидетелства едно от поемните лица, З., който е присъствал при провеждането му, от чиито показания се изяснява, че закрепеното в протокола е законосъобразно извършено – в присъствието на две поемни лица, по отношение на съпоставени за разпознаване със сходна външност и при липса на оказано външно въздействие върху разпознаващото лице от следствените органи или други присъстващи лица. От разпита на З. се изяснява, че свидетелят е бил напълно наясно с причината за присъствието му при разпознаването и задължението внимателно да проследи действията, на които е присъствал като свидетел, като след това подпише протокол за тяхното извършване, поради което възражението, че не е бил запознат с правата и задълженията си на поемно лице е напълно неоснователно. Заявеното от свидетеля, че при разпознаването пострадалата е показала колебание, изразило се според него в по – продължителна преценка на разпознатото лице, по естеството си не представлява възприятие за факт, а собствена оценка на поведението на друго лице, както и не противоречи на показанията на самата пострадала, че е огледала съпоставените продължително и внимателно, тъй като се е притеснявала от спомена за инцидента и е искала да се увери, че няма да допусне грешка в посочването на лицето, поради което е потвърдила, че го разпознава след като се е уверила в неговата идентичност с лицето, извършило грабежа. При разпознаването подсъдимият не е имал качеството на обвиняем, поради което и за разследващите органи не е съществувало задължение да провеждат същото в присъствието на защитник. Последното възниква с привличането на лицето в такова качество или с неговото задържане, арг. от чл.97, ал.1 от НПК, които хипотези не са били налични към момента на извършване на следственото действие и не касаят неговата валидност. Не почива на обективен прочит на материалите по делото възражението за немотивирано отхвърляне на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите приятели, свидетелите П., Л., К. и К., без на същите да е извършен аргументиран анализ. Въззивното решение съдържа подробен отговор на аналогични възражения, залегнали във въззивната жалба. Съдът детайлно се е занимал с проверка на обективността на заявеното от подсъдимия за местонахождението му по време на извършване на деянието, като е изискал справка от мобилния оператор, обслужващ използваните от него мобилни номера, данните от която е съпоставил с тези от разпита му. В резултат на тази проверка е отчел несъответствие между заявеното от Г. за проведени от него множество телефонни разговори на процесната дата с липсата на изходящи и входящи повиквания в приложената справка. Показанията на свидетелите не са оценявани единствено през призмата на късното им депозиране, което не е основание да бъдат отхвърлени, а на базата на наличните противоречия в съдържанието им с доказателствата от справката за проведени разговори от мобилните номера на подсъдимия, както и поради невъзможността им да аргументират прецизния и детайлен спомен за датата на деянието и да посочат причината, поради която са съхранили ясен спомен само за тази конкретна дата, а не и за близки до нея дати и събития с участието на подсъдимия, което сочи на тенденциозност в депозираните от тях показания. Наличното несъответствие относно часа на извършване на деянието, в диспозитива на присъдата и мотивите към нея е отстранен във въззивното решение, където часът на деянието е вярно отразен , като е посочено, че същото е извършено в 19.45 ч., с което правата на подсъдимия не са ограничени съществено. На последно място възражението за нарушено право на защита на подсъдимия във въззивното производство, аргументирано с липса на извършено разяснение на правата му в процеса пред този съд е напълно неоснователно. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия и в резултат на упражнено от същия право на обжалване на постановената присъда. Първоинстанционният съд е разяснил на подсъдимия правата му в процеса, съобразно отразеното в протокола от съдебно заседание от 18.03.2015 г., в съответствие със задължението му по чл. 274, ал.1 от НПК, поради което и не е налице допуснато отстранимо процесуално нарушение със съществен характер, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което да е довело до ограничаване на процесуалните му права в процеса. С оглед изложеното, не се констатира въззивната инстанция да е допуснала съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, които да налагат отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно. В рамките на установените факти, законът е приложен правилно. Касационната проверка не включва контрол върху правилността на фактическата обстановка, която съдилищата са приели за установена, като е допустимо да бъде проверяван само начина на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, което в настоящият случай, при установената правилна и законосъобразна доказателствена оценка, не подлежи на ревизиране. Основното възражение на защитата, концентрирано върху липсата на годен предмет на престъплението, с което се поддържа тезата за несъставомерност на деянието при възприетите факти е напълно несъстоятелно. Стойността на предмета на престъплението е определена по експертен път в пълно съответствие с установените факти за вида и теглото на отнетия от В. златен накит, който на процесната дата е бил поставен на врата на свидетелката. Въз основа на наличните данни за употреба на сила при отнемането на вещта от В. и данните за съдимостта на дееца и периода на изтърпяване на наложените наказания, правилно е прието, че се касае за деяние, което покрива от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание се намериха за основателни. Определеното наказание от седем години лишаване от свобода е фиксирано от контролираните инстанции при липса на отчетени смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, като е отмерено с две години над специалния законов минимум от пет години лишаване от свобода. Настоящият касационен състав намери, че като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат оценени младата възраст на подсъдимия, към датата на деянието същият е бил на възраст от 29 години, както и сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението, в рамките на около една и половина минимална работна заплата за страната към процесния период / 340 лв /, което следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието в негова полза. Предходните осъждания на подсъдимия се покриват изцяло от квалификацията опасен рецидив, поради което правилно не са ценени като отегчаващ отговорността му факт. Отделно от това следва да се отчете , че се касае за две осъждания, споразумения, с които подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпления, съответно по чл.354а, ал.1 от НК с наложено наказание от една година лишаване от свобода и по чл.354а, ал.3 от НК с наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, които не се отличават с особена тежест. Изложените данни определят наличен превес на смекчаващите обстоятелства, като относителната им тежест е сравнително висока и налага извода, че наказателната санкция на дееца следва да бъде реализирана в рамките близо до минимума. С оглед изложеното, налице е явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5, т.1, вр. ал.1 т.1 от НПК , което води до изменяване на въззивното решение и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание от седем години на пет години и шест месеца лишаване от свобода . Така определено наказанието е съответно на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца, както и е изцяло съобразено с целите на наказанието по чл.36 от НК и достатъчно за адекватното им реализиране. С оглед изложените съображения и на осн. чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 184 на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено на 16.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 239/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. В. Г. наказание от седем години на пет години и шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.