Р Е Ш Е Н И Е № 910 гр. София, 06.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №910 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Д. Д. и частния обвинител М. Х. срещу решение №217 от 14.07.2022 г., постановено по ВНОХД №98/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. С присъда №260105 от 22.06.2021 г., постановена по НОХД №4057/2018 г. по описа на СГС подсъдимият Д. Х. Д. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017 г. в гр. София, ж.к. Надежда е направил опит умишлено да умъртви М. Л. Х. (след деянието Б.), като чрез нанасяне на удар с тъпата метална част на брадва и е причинил открита и проникваща черепномозъчна травма с рана на кожата в лявата слепоочна област, импресионно счупване на костите на черепа в лява челно- слепоочно- теменна област, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка в лявата слепоочна област, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили по независещи от дееца причини, предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици- смъртта на пострадалата, поради оказана й своевременна висококвалифицирана медицинска помощ, като за извършено престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК на основание чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което е следвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на пострадалата Б. сумата от 70 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 100 000 лева. С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 6 193,38 лева. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена в частта за присъденото обезщетение по предявения иск по чл.45 ЗЗД, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е уважен за пълния му размер от 100 000 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба на защитника се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения, които са засегнали правото на защита на подсъдимия Д.. Твърди се, че осъдителната присъда почива на неправилен анализ на доказателствата, като въззивният съд е основал изводите си на показанията на предубедени и заинтересовани свидетели, които са ги депозирали в опит да прикрият осъществени от тях незаконни действия. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че подсъдимият е бил лишен от възможност да вземе участие в разпита на най- важния свидетел в рамките на досъдебното производство. В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че подсъдимия е осъществил престъплението от субективна страна. Оспорва се и осъществяването му от обективна страна, като се твърди, че авторството е недоказано. С касационната жалба се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че анализа на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства налагат определянето му в минималния възможен срок, като бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване или изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или същото да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание и изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В касационната жалба на повереника на частния обвинител М. Х. се сочат всички касационните основания. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК не се правят конкретни оплаквания. Оспорват се изводите на въззивния съд за това, че наказанието е следвало да бъде определено при приложението на чл.55 НК, като се поддържа, че неправилно съдът е приложил тази законова възможност при наличието на едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи липсата на мотиви по отношение на наложеното наказание, както и това, че въззивния съд не е обсъдил доводите и възраженията на частното обвинение по този въпрос. С касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че то е силно занижено и прекомерно леко. Поддържа се, че определено в такъв размер то не отговаря на целите на специалната и генералната превенция. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на законосъобразно решение и увеличаване на размера на наложеното наказание. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са анализирани гласните доказателства и конкретно показанията на свидетеля Т. и неправилно е прието, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. Моли действията на подсъдимия да бъдат преценени от обективна страна като престъпление по чл.128 НК, а от субективна страна да се приеме, че липсва умисъл за причиняване на смърт на пострадалата, което води до извод за незаконосъобразност на приетата от въззивния съд квалификация по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК. Поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като моли при преценката на размера му да бъде отчетено съществуването на психично заболяване на подсъдимия, това, че той е с влошено семейно положение (починали родители), както и това, че инкриминираното деяние е инцидентно в живота му и той не е човек, издържащ се с престъпна дейност. На тези основания и при условията на алтернативност предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решението да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на Д. наказание под пет години „лишаване от свобода“ и бъде определен „общ“ режим за изтърпяването му. Предлага касационната жалба на пострадалата да бъде оставена без уважение. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. поддържа касационната жалба на доверителката си и възпроизвежда оплакванията, отразени в нея. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е отговорил на доводите и възраженията на частното обвинение по отношение на съществуването на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Поддържат и оплаквания за нарушение на материалния закон с приложението на чл.55 НК и явна несправедливост на наложеното наказание, като твърди, че то е израз на неоправдано снизхождение по отношение на подсъдимия и създава чувство за безнаказаност сред членовете на обществото. На тези основания моли въззивното решение да бъде ревизирано в частта за наказанието. Предлага касационната жалба на защитника на Д. да бъде преценена като неоснователна и да бъде оставена без уважение. Представителят на държавното обвинение дава становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Поддържа, че въззивният съд е изяснил правилно релевантните факти, като независимо от това, че не е приобщил към доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Т. е установил съдържащите се в показанията му факти с други доказателствени източници. Твърди, че правилно са анализирани останалите гласни доказателствени средства и обосновано не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, че е бил жертва на агресия, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите- очевидци на инкриминираното деяние, които са били подкрепени и от приобщените писмени доказателства- документи, удостоверяващи освидетелстването и извършения преглед на подсъдимия. Представителят на ВКП твърди, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като вярно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 НК. Моли да бъдат отчетени интензитета и насочеността на ударите, тяхната сила и причинените на пострадалата увреждания, които неизбежно биха довели до смъртта й , ако тя не е била получила своевременна медицинска помощ. По отношение на наложеното наказание поддържа, че то е справедливо и съответно на извършеното престъпление. Моли да бъде преценено, че то правилно е било определено при условията на чл.55 НК, като вярно съдът е ценил като смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства установеното разстройство на личността му, продължителния период от време от извършване на престъплението и тежкото му семейно положение. Подсъдимият Д. изразява съжаление за случилото се и моли да бъде уважена касационната жалба на защитника му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като вярно е ценил показанията на свидетелите Т., О. и П., които установяват времето и мястото на инцидента, действията на подсъдимия по- рано вечерта и конкретно настъпилия конфликт между него и свидетеля Т., това че Д. и пострадалата са напуснали мястото на първоначалната им среща, след което Б., придружена от Т. и Т. се върнала там и отново е била възприета от подсъдимия, който междувременно бил взел от дома си средството за извършване на престъплението- брадва. Вярно въззивният съд е възприел изводите на първостепенния по отношение на началото на нападението, насочено срещу пострадалата и свидетелите Т. и Т., това че той е замахнал с брадвата и след като не е успял да нанесе удар на никой от тримата е нанесъл втори удар, с който е причинил и увреждането на пострадалата Б.. Вярно въззивният съд е оценил и показанията на свидетеля А. П. (незаинтересован свидетел, неучаствал в конфликта, но възприел случилото се), както и на свидетелите П., В., П. П. (полицейски служители), които макар и да са пристигнали след инцидента дават информация къде са се намирали подсъдимия и пострадалата след случилото се, какво е било тяхното състояние и как са били открити и приобщени към доказателствената съвкупност брадвата, с която е нанесено процесното увреждане и различни вещи, върху които е имало следи от кръв, свързани с инцидента. Посочените гласни доказателства са обсъдени подробно и вярно, като въззивният съд правилно и в съответствие с доказателствата е изяснил момента на настъпване на първоначалния конфликт, неговото развитие и приключването му с осъщественото от Д. нападение при втората му среща с групата свидетели, между които и пострадалата. Вярно въззивният съд е оценил и всички доказателствени източници, относими към естеството на причинената травма, това, че при липса на адекватна намеса неминуемо би настъпила смъртта на пострадалата, както и обстоятелствата, свързани с причинените увреждания, степента на възстановяването на Б. и възможността й да води нормален живот. По авторството на инкриминираното деяние и всички тези обстоятелства няма спор между страните по делото. Касационният съд не възприе оплакването, че е нарушено правото на защита на подсъдимия Д., като той е бил лишен от възможност да участва в разпита на свидетеля Т.. Действително на досъдебното производство разпита е проведен в него отсъствие, но предвид липсата на дадено съгласие за приобщаване на показанията му по реда на чл.281 НПК, те не са ползвани при изясняване на фактите по делото. След като тези показания не са приобщени към доказателствената съвкупност проведения разпит няма процесуално значение и евентуални нарушения свързани с начина на провеждането му не могат да нарушат правото на защита на подсъдимия. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че и първостепенния и въззивния съд са положили значителни усилия за откриването и призоваването на този свидетел, като усилията им не са били успешни. Невъзможността да бъде проведен разпит на Т. в рамките на съдебното производство не е попречило за установяване на възприетите от него обстоятелства, тъй като същите са били установени с други доказателствени източници в това число и разпит на свидетели- очевидци на извършване на инкриминираното деяние. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е ценила съдържанието им и вярно е установила релевантните за изхода на делото факти. В хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуални правила и няма основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане. По оплакването за нарушение на материалния закон: Единственото оплакване на защитника на подсъдимия, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за неправилна квалификация на инкриминираното деяние и незаконосъобразен извод, че извършеното следва да бъде прието за опит за умишлено убийство. В другата касационна жалба липсват оплаквания, свързани с това касационно основание. При липсата на спор относно авторството на деянието, естеството на извършеното действие, причинените на пострадалата увреждания и несъмненото настъпване на смъртта й, при липса на високоспециализирана и навременна медицинска помощ, не се налага допълнително да бъдат излагани мотиви защо действията на подсъдимия изпълват състава на престъплението по чл.115, ал.1, във вр. с чл.18, ал.2 НК от обективна страна. Предложената от защитата правна квалификация по чл.128 НК е напълно несъответна на безспорно установените факти по делото и е безпредметно да бъде обсъждана. С касационната жалба на защитника се оспорва възприетата от съда правна квалификация на основата на оплакване за липса на субективна страна. Касационният съд не възприема тезата, че подсъдимият не е целял причиняването на процесното увреждане и то е настъпило в резултат на негово непредпазливо действие. Такова оплакване е било релевирано и с въззивната жалба, като въззивният съд правилно го е отхвърлил, като вярно е отчел това, че Д. се е бил подготвил за разправа с групата, към която принадлежала и подсъдимата, (след предходен конфликт с един от членовете й- свидетеля Т.), като се бил снабдил със средството за извършване на престъплението- брадва. Правилно съдът е приел, че подсъдимият е потърсил и осъществил сблъсък с тях, като веднага след като ги е възприел се е насочил към тях и е отправил заканителни реплики насочени към всички. Ето защо вярно въззивният съд е приел, че нанесения удар не е бил случаен (осъществен по непредпазливост) по отношение на пострадалата, а напротив е целял увреждането й. В тази връзка вярно е интерпретирано и обстоятелството, че Д. е нанесъл два удара, като с първия е пропуснал да удари един от спътниците й, а при втория е засегнал Б.. Така установените безспорни обстоятелства, свързани с начина на извършване на инкриминираното деяние, сочат на несъмнен извод, че подсъдимият е целял да нанесе на пострадалата Б. удар с брадва в областта на главата и с осъществяване на намерението си е изпълнил интелектуалния и волеви момент на правилно възприетата от въззивния съд форма на вина- „пряк“ умисъл. Вярно е преценено, че Д. е съзнавал възможността да убие пострадалата и пряко е целял настъпването на този резултат. Ето защо и настоящият състав преценява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от субективна страна. Предвид изложеното и като съобрази, че смъртта на пострадалата не е настъпила, касационният съд прецени, че въззивният съд вярно е приложил материалния закон, като правилно е възприел дадената от първостепенния съд квалификация по чл. 115, във вр. с чл.18, ал.1 НК. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция възприема изцяло направения анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия Д.. Правилно съдът е ценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително невисоката степен на обществена опасност, установената личностна и характерова структура, отличаваща се с нарушение на социалната му адаптация и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени и сравнително младата му възраст, тежкото му семейно положение (загуба на родител в ранна възраст и последвала загуба на втория родител) и констатираното смесено разстройство на личността (психопатия), което няма отношение към вменяемостта му но има отношение към извършване на престъплението. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено осъществяването на непровокирано нападение по отношение на пострадалата Б. и естеството на причинените й увреждания, които не са отшумели до момента и са влошили значително качеството й на живот. При анализа на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства правилно въззивният съд е отчел и изминалото време от извършване на престъплението до постановяване на въззивния акт и липсата на последващи общественоопасни прояви на подсъдимия, които е ценил, като индиция за успешното му превъзпитаване. На тези основания правилно съдът е приел, че наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК наказание е справедливо, съответно на тежестта на извършеното престъпление и съобразено с данните за личността на Д.. Касационният съд не възприема оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание, изложени в касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител Б.. Не е вярно, че във въззивната присъда липсват мотиви за размера на наказанието, както и това, че незаконосъобразно същото е било определено при приложение на чл.55 НК. Напротив, въззивната инстанция е изложила подробни, конкретни и най- вече правилни мотиви за това защо възприема отмереното на подсъдимия от първостепенния съд наказание за справедливо и защо преценява, че то е съответно и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Законосъобразни са и мотивите на съда, относно приложението на чл.55 НК, като вярно съдебният състав е преценил, че налагането на минимално предвиденото в разпоредбата на чл.115 НК наказание би било несъразмерно тежко и несъответно на психичното състояние на подсъдимия. Касационният съд напълно споделя и изводите на въззивната инстанция, че причинените на пострадалата Б. сериозни увреждания не биха били компенсирани чрез налагането на по- тежко наказание, а налагането му за по- дълъг срок не би допринесло, а напротив би възпрепятствало постигането на целите на специалната превенция и най- вече социализирането на подсъдимия. Съдът не споделя доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание, като приема, че при определянето му са били отчетени всички посочени в касационната жалба смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства. Определеното наказание не е прекомерно тежко и е съответно на обществената опасност на личността на Д. и осъщественото от него престъпление. Не може да бъде уважено и искането на защитата за определяне на „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, защото съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС правилно е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, тъй като размера му надвишава пет години и то е наложено за извършено умишлено престъпление. В заключение може да бъде посочено, че наложеното на подсъдимия Д. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и промяната му не би допринесла за постигането на целите на специалната и генералната превенция. По гражданския иск: Касационната инстанция приема, че правилно въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в чл.45 ЗЗД предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на подсъдимия Д. за причинени с престъплението неимуществени вреда на пострадалата Б.. Вярно съдът е преценил, че предявения иск е следвало да бъде уважен в пълния му размер от 100 000 лева, като законосъобразно е отчел тежкото здравословно състояние на пострадалата, това, че тя е с частична парализа, напълно е загубила възможността да говори, няма възможност да се обслужва сама и в резултат на престъплението е получила трайна неблагоприятна промяна на здравословното си състояние и качеството си на живот. Правилно съдът е преценил, че тези тежки последици от престъплението не могат да бъдат единствено основание за налагане на по- високо наказание на подсъдимия, но същите следва да имат централно място при определяне на размера на отмереното обезщетение. Уважаването на предявения граждански иск в пълен размер е обосновано, справедливо и съответно на претърпените от пострадалата Б. увреждания. Ето защо атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран и в тази му част. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №217 от 14.07.2022 г., постановено по ВНОХД №98/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.