3 Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 11 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №773 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.420 и сл. НПК и е било образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №1/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. С определение от 05.01.2012 г., постановено по посоченото дело е било одобрено по реда на 382, ал.7 НПК споразумение, сключено между защитата на подсъдимия И. П. И. и прокурор при Окръжна Прокуратура- гр.Благоевград, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.”б” НК като му е било наложено наказание две години „лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за срок от четири години. На основание чл.242, ал.7 НК е бил отнет лек автомобил „Ауди” А4 Авант, 1, 9 ТДИ, с испански регистрационен номер 348СХL и испанско свидетелство за регистрация на МПС, с №042691340, издадено на 24.06.2004 г. за управление на автомобил „Ауди” А4 Авант, като последното е трябвало да бъде унищожено. В искането се поддържа, че в хода на приключилото наказателно производство не е бил установен автентичния идентификационен номер на рамата на отнетия на основание чл.242, ал.7 НК лек автомобил. Твърди се, че това представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК като съдебният акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Като основание за направеното искане държавното обвинение сочи това, че съгласно чл.143, ал.2 от ЗДвП вече отнетото моторно превозно средство не може да бъде регистрирано (съответно да бъдат реализирани правомощията по чл.3, ал.1, т.13 и чл.5 ЗНАП) защото за автомобила има данни за интервенция по номерата на рамата и двигателя и при липса на извършена трасологическа експертиза в хода на воденото наказателно производство тези индивидуализиращи белези не могат да бъдат установени. Представителят на ВКП, в хода на касационното производство, поддържа искането и предлага то да бъде уважено. Осъденият Петков, редовно уведомен за касационното съдебно заседание не се явява и не взима становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл.422 НПК намери за установено следното: Искането за възобновяване е неоснователно. В основата на приключилото наказателно производство, водено срещу осъдения И. П. И., е било извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.”б” НК. Предмет на това обвинение е било инкриминираното моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди” А4 Авант, 1, 9 ТДИ, с испански регистрационен номер 348СХL, което е било и контрабандираната вещ. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.7 НК решаващият съд е бил длъжен да отнеме предмета на престъплението, което той е сторил с атакувания си съдебен акт. В хода на проведеното досъдебно производство е било установено, че осъденият е направил опит да премине границите на страната като е използвал неистински чужд официален документ- испанско свидетелство за регистрация на МПС, с №042691340, издадено на 24.06.2004 г. за управление на автомобил „Ауди” А4 Авант. Видно от приложената експертна справка съществува съмнение за осъществена интервенция по отношение на номерата на рама и двигател на автомобила. Действително в хода на приключилото производство не е проверено отразеното по- горе обстоятелство, респективно не е установено по несъмнен начин наличието или липсата на интервенция по отношение на индивидуалните номера на превозното средство, но това обстоятелство не може да бъде основание да бъде направен извод за допуснато нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл.242, ал.7 НК законодателят е предвидил по императивен начин задължението на съда да отнеме вещта- предмет на престъплението, като за съдебният състав съществува позитивно задължение в хода на воденото производство да установи именно това обстоятелство- че отнетата вещ е предмет на контрабандата. Това в настоящото дело е сторено, като по несъмнен и безспорен начин е установено че отнетото моторно превозно средство е контрабандираната вещ. Ето защо за касационната инстанция няма съмнение, че с одобряването на споразумението, постигнато между защитата и държавното обвинение и отнемането по реда на чл.242, ал.7 НПК на моторното превозното средство не е било допуснато нарушение на материалния закон, а напротив той е бил правилно приложен. Установяването на обстоятелството дали са били манипулирани индивидуализиращите белези на автомобила не е пряко свързано с предмета на производството, респективно не е обстоятелство, което задължително е трябвало да бъде установено в производството по чл.381 и сл. НПК. Касационната инстанция прецени, че не съществува възможност да бъде възобновено приключило наказателно производство на основание невъзможност да бъде установена интервенция в номерата на рама и двигател на превозно средство, респективно да бъдат отстранени съмнения, относно идентичността му. От разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗДвП, а и от практиката на съдилищата по атакуване на административни актове с предмет този законов текст тези обстоятелства могат да бъдат установени в производство, различно от наказателното и неустановяването им не може да бъде единствено основание за възобновяването на вече приключилото производство. Още повече, че обсъдения факт не е пряко свързан със същинския предмет на приключилото наказателно производство и уредените с наказателното право взаимоотношения между Държавата и извършилият престъпление гражданин. На тези основания съдът прецени, че в хода на воденото срещу осъдения И. наказателно производство не е било допуснато нарушение на материалния закон, респективно не са налице предпоставките за възобновяване на делото, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на НОХД №1/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.