Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 304                                                гр.София, 12.05.2010 год.                                             В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                           ЕРИК ВАСИЛЕВ     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №235 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. и Л. П. С., двамата от гр. С., против решението от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №793/2008г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено в сила решението от 03.07.2008г. по гр.д. №632/2007г. на С. районен съд, с което е уважен предявения от А. С. Х. от гр. С., срещу Б. Л. С. и Л. П. С. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и пр.3 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №894 от 17.07.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл.479, ал.1 от ГПК/отм./ намира приложение по отношение на лице, което не е обективирало или не се е позовало на обстоятелството, че е глухо. Нотариусът трябва да се увери, че с участващото в сделката лице взаимно се разбират, поради което настоящият съдебен състав счита, че предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл.479, ал.1 от ГПК/отм./ намира приложение и в тези случаи, когато участващо в нотариалното удостоверяване лице не търси помощ и не е налице видима нужда от това. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата А. С. Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ГПК/отм./, задължаваща съда да изложи към решението мотиви, въз основа на които е постановено. Въззивният съд е мотивирал решението си като е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционното решение, поради което не може да се приеме, че решението не е мотивирано. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от А. С. Х. срещу Б. Л. С. и Л. П. С. иск за прогласяване нищожността на сключения на 20.04.2007г. с н.а. №64/2007г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който А. С. Х. като продавач е продал на Б. Л. С. по време на брака му с Л. П. С. недвижим имот в гр. С. източна част от къща близнак, заедно с 1/2ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, поради липса на форма поради опорочаване на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 472 във връзка с чл. 479 от ГПК /отм./, и съгласие. За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна за установено, че ищецът А. Х. страда от практическа глухота, а от съдържанието на нотариалния акт не е видно да е спазено изискването на чл. 479, ал. 1 от ГПК /отм./, въведено с оглед особености на участниците в нотариалното производство лица, за което се прави бележка от нотариуса. При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на ищеца като лице по чл.479, ал. 1 от ГПК /отм./ не е проведена, нотариалното действие съгласно чл.472 ГПК от /отм./ е нищожно и влече порок в предписаната форма на сделката, а този порок на договора - липсата на форма е основание за нищожност на договора съгласно чл.26, ал. 2 от ЗЗД. Приел е също, че не е относимо обстоятелството, че щом нотариусът не е знаел за проблема на продавача, нотариалният акт е валиден. Съгласно чл.479, ал.1 от ГПК /отм./ глухият, ако е грамотен, трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му. В нотариалния акт следва да се впише обстоятелството, че поради глухота съответното лице е прочело лично и гласно акта и е заявило, че е съгласно с него - аргумент от чл.479, ал.4 от ГПК /отм./. Когато в нотариалния акт не е поставена бележка от нотариуса за изпълнение на така установените особени изисквания, съставляващи гаранция за валидно формиране на волята на участващото в сделката глухо лице, следва да се приеме, че те не са изпълнени. В тези случаи следва да се приеме за доказана липсата на форма на договора поради опорочаване на нотариалното действие по смисъла на чл.472, във връзка с чл.479 от ГПК /отм./. Предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл.479, ал.1 от ГПК/отм./ намира приложение и в тези случаи, когато участващо в нотариалното удостоверяване лице не търси помощ и не е налице видима нужда от това. В разглеждания случай въззивният съд е приел за установено, че ищецът страда от практическа глухота, което състояние му е пречило да разбира казаното от нотариус А. , за която е установено, че говори тихо и това е обичаен начин на контакт и при изповядване на сделки. Въззивният съд е основал извода си, че ищецът страна от практическа глухота, което състояние му е попречило да разбира казаното от нотариуса, на заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, в нарушение на разпоредбите на чл.157, ал.1 и ал.3 от ГПК/отм./. Видно от заключението вещото лице е използвало субективен метод за изследване на слуха, тъй като самото вещо лице не разполага с по-точни тестове, но при посочване на медицинско заведение, в което тестовете се извършват с използване на обективни методи. Освен това вещото лице е дало заключение за практическата глухота на ищеца към момента на извършване на нотариалното удостоверяване, въз основа на заключение за давността на увреждането на слуха, основано единствено на данни, изхождащи от изследваното лице – ищеца. Останали са неизяснени по делото обстоятелствата дали в помещението, в която е извършен нотариалния акт има добра чуваемост и как е четено от нотариуса /под нос, с наведена глава или изправена/, без изясняване на които обстоятелства според вещото лице, не може да се даде експертен отговор дали ищецът е разбирал или не казаното от нотариуса. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да вземе становището на страните относно това как е четено от нотариуса при извършване на нотариалния акт и евентуално за това обстоятелство да разпита отново свидетелите А, К. и А. Ще следва да назначи съдебно-медицинска експертиза със задача: след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на помещението, в което е извършен нотариалния акт и след като извърши изследване на слуха на ищеца с използване на обективни методи, да даде заключение дали по време на извършване на нотариалното удостоверяване ищецът е имал намаление на слуха, в каква степен, бил ли е слухово контактен и могъл ли е да разбира казаното от нотариуса. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение       Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №793/2008г. на Окръжен съд-Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Велико Търново.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: