Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 10 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 943/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на Военно - апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 29/14.10.2020 г., постановена по ВНОХД №23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд. В касационния протест се изтъкват аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в оправдателната част, като се развиват доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато съществено нарушение на закона. Сочи се, че за да достигне до своите правни изводи, Военно – апелативният съд не е изследвал достатъчно пълно, всестранно и обективно доказателствените материали по делото, в резултата на което не са били обсъдени и преценени значими и относими факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Отправеното искане е за отмяна присъда № 29/14.10.2020 г. по ВНОХД № 23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд, в частта й, с която подсъдимият - редник Н. В. Б. е признат за невинен и оправдан изцяло по чл. 339, ал. 1 НПК и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се отстранят нарушенията на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа, депозирания протест. Сочи, че в касационния протест липсва обосновка в подкрепа на релевираното касационно основание. Изтъква, че настоящото производство пред ВКС е второ по ред и са изпълнени указанията, дадени с предходното решение на касационната инстанция, като е даден отговор относно несъстоятелността на деянието. Прокурорът счита, че с оправдаването на подс. Б., законът е приложен правилно. Защитникът на подсъдимия, адв. М. оспорва касационния протест и счита, че същия е неоснователен. Подчертава, че обвинителната теза, а също и осъдителната присъда на Военния съд и Военно – апелативния съд, при първото разглеждане на делото, се обосновават единствено с показанията на св. Ж. Ж., а те, както правилно е приел Военно – апелативният съд, при второто разглеждане на делото, са компрометирани. Изтъква, че не са допуснати нарушения на материалния закон и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена. Подс. Б. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. Касационното производство е второ по ред. С присъда № 10 от 15.07.2019 г., постановена по нохд № 80/2018 г., Пловдивски военен съд е признал подсъдимия редник Н. В. Б. за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в /населено място/ държал взривни вещества- годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис „Артилерийски гръм", всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр.всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият Б. е признат за невиновен в това, че на 16.03.2018 г., в /населено място/, в обитавано от него жилище на адрес [улица], да е държал взривно вещество, а именно: 1 брой цилиндрична тротилова пресовка с маса 100 гр., представляващо взривно вещество по смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия, пред Военно - апелативен съд е било образувано внохд № 44/2019 г., приключило с решение № 41 от 06.01.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Решението е подписано с особено мнение на член - съдията полк. Р. П., според което по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил осъден. По касационна жалба на адв. М., защитник на подсъдимия Б. е било образувано НД № 170/20 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, приключило с решение № 74/25.06.2020 г., с което решение № 41/06.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 44/2019 г. по описа на Военно – апелативен съд е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 23/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд, е била постановена присъда № 29/14.10.2020 г., с която е отменена присъда № 10/15.07.2019 г. по НОХД № 80/2018 г. по описа на Пловдивския военен съд, в частта й с която подсъдимият – редник Н. В. Б. е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в [населено място] държал взривни вещества, годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис „Артилерийски гръм", всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр. всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение и е бил осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК на три години лишаване от свобода и изпълнението на наказанието е било отложено по реда на чл. Чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Вместо нея е постановил е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия – редник Н. В. Б. за невинен в това, че на неустановена дата през лятото на 2017 г. в [населено място] държал взривни вещества - годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400 гр. всяка, с надпис „Артилерийски гръм", всяка; 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 100 гр. всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр. всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. З, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Оплакването в касационния протест е свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В касационния протест се поддържа, че за да достигне до своите правни изводи, Военно – апелативният съд не е изследвал достатъчно пълно, всестранно и обективно доказателствените материали по делото, в резултата на което не са били обсъдени и преценени значими и относими факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че възприетата от Военно – апелативния съд, при второто разглеждане на делото фактическа обстановка, е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници. Инстанционните съдилища поначало дължат прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съпоставянето им помежду им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно такъв е бил подходът на Военно – апелативния съд при второто разглеждане на делото. Анализирани са подробно и с нужното внимание показанията на свидетелите Ж. Ж., Х. Х., С. М., И. Д. и В. Б. – баща на подсъдимия. Тези свидетелски показания са анализирани прецизно, съпоставени са помежду им и е даден отговор на въпроса кои съдът кредитира и на кои не дава вяра и по какви причини. Що се отнася до показанията на св. Ж. Ж., на които всъщност се крепи обвинителната теза, те освен че са непоследователни, колебливи, неточни и постоянно променящи се, представляват оговор, както правилно е приел и Военно – апелативния съд при второ разглеждане на делото. Видно е от материалите по делото, че св. Ж. Ж., у когото инкриминираните боеприпаси са намерени, е бил осъден за държане на същите боеприпаси по НОХД № 1695/2018 г. по описа на РС – Стара Загора за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК на една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Така показанията на този свидетел по естеството си представляват оговор, тъй като ако престъпната деятелност на св. Ж. Ж. и тази на подсъдимия Н. Б. бяха разгледани в едно наказателно производство, то и двамата щяха да имат качеството на обвиняемия, респективно подсъдими. Независимо от това дали отношенията между подсъдимия и св. Ж. Ж. са били приятелски или не, обвинението не може да намери опора единствено в показанията на св. Ж. Ж., защото, както вече беше посочено, те представляват оговор. Трайна е съдебната практика, че поначало оговорът би могъл да се приеме за истина, но единствено при наличието и на други доказателства, които без съмнение установяват авторството на деянието и начина на неговото извършване. Конкретният случай обаче не е такъв. Неоснователни са и възраженията залегнали в касационния протест за допуснати във въззивната инстанция нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти. Това е така, защото всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. Въззивната инстанция не е пренебрегнала нито едно доказателство или доказателствено средство, а напротив взела е предвид всички свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателствени средства. Анализирала ги е поотделно и в тяхната съвкупност, оценила ги е според тяхната логичност, последователност и вътрешнанепротиворечивост и е дала отговор на кои доказателствени източници дава вяра и на кои не, и по какви причини. Доказателствените материали не са тълкувани превратно, а са оценени според действително им съдържание. Въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, въззивният съд е достигнал и до верни правни изводи, а именно, че обвинението срещу подсъдимия Н. Б. не е несъмнено доказано. С оглед на изложеното към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид на това, че не констатираха допуснати нарушения на материалния закон, въззивната нова присъда на Военно – апелативен съд следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29/14.10.2020, постановена по ВНОХД № 23/2020 г. от Военно – апелативен съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.