О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60488 гр. София, 22.12. 2021 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2391/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба (неправилно наименована „частна жалба“) с вх. № 14606/19.08.2021 г. на М. Л. Б. - чрез адв. Д. М. от САК, срещу решение № 933 от 04.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3674/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 13293 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. Л. Б. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното делото решение № 3518 от 15.06.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказано в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, страната трябва да е представила договор за правна защита и съдействие с уговорено безплатно процесуално представителство пред съда. Позовава се на възприетото в практиката на ВКС разрешение, че липсата на писмен договор не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА. Поддържа, че според съдебната практика не е необходимо да се представят доказателства за наличие на изрична уговорка за безвъзмездно осъществяване на процесуалното представителство, ако по делото има доказателства за постигнато в този смисъл съгласие между страната и процесуалния й представител. Излага доводи, че по делото има достатъчно доказателства за безплатното й представителство пред съда по причина на материална затрудненост и че своевременно е направила искане пред първата инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство и защита в производството пред първата инстанция и на разноски за производството пред ВКС. В изложение, инкорпорирано в жалбата, допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г.на ВКС, I т.о., определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о., и Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по значими за изхода на делото въпроси. Прецизирани от касационната инстанция съобразно правомощията, разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите се свеждат до един общ въпрос - дали липсата на изричен писмен договор между страната и пълномощника й - адвокат с уговорка за оказване на безплатно процесуално представителство в някоя от хипотезите по чл.38, ал.1 ЗА е пречка за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът ЗД „Бул Инс” АД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение с характер на определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 24.09.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по гр. д. № 828/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на М. Л. Б., с която са предявени осъдителни искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.10.2016 г. ПТП, на сумата 13 883,34 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.10.2016 г. до 17.01.2019 г., и на сумата 5 867,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествието. С решение № 3518 от 15.06.2020 г. Софийски градски съд e уважил частично предявените искове като на основание чл.432, ал.1 КЗ е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, и сумата от 5 137.60 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 29.03.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и претенцията за законни лихви за периода от 07.10.2016 г. до 28.03.2017 г. В зависимост от изхода на спора с решението си съдът е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по сметката на Софийски градски съд в размер на 2 205,50 лв. и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски на ищцата в размер на 232,40 лв. В срока по чл.248 ГПК двете страни са сезирали Софийски градски съд с молби за изменение на решението в частта за разноските, като ищцата е поискала да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния й представител по делото. Молбите са оставени без уважение с определение № 13293 от 18.08.2020 г., в което по отношение на молбата на ищцата са изложени съображения, че за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е необходимо да е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно дали процесуалното представителство е по чл.38 ЗА или не. Против решението на първоинстанционния съд са подадени въззивни жалби от двете страни, по повод на които е образувано в. гр. д. № 3674/2020 г. на Софийски апелативен съд. От ищцата е подадена и частна жалба срещу определение № 13293 от 18.08.2020 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК. С решение № 933 от 04.08.2021 г. по в. гр. д. № 3674/2020 г. състав на Софийски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД е осъдил ЗД „Бул Инс” АД да заплати на М. Л. Б. допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2017 г., и е потвърдил решението в частта относно присъденото обезщетение от 50 000 лв. С въззивното решение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 13293 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд в обжалваната от ищцата част, излагайки мотиви, че в първоинстанционното производство е представено само пълномощно за адвокатите, на които е възложено осъществяването на процесуално представителство, но не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено дали процесуалното представителство е възмездно или се осъществява при условията на чл.38, ал. 1 от ЗА. По основанията за допускане на касационно обжалване : Настоящият състав на ВКС намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по прецизирания от касационната инстанция въпрос - дали липсата на изричен писмен договор между страната и пълномощника й - адвокат с уговорка за оказване на безплатно процесуално представителство в някоя от хипотезите по чл.38, ал.1 ЗА е пречка за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Въпросът е от значение за изхода по конкретното дело, а предвид решаващия извод на въззивния съд, че при липса на изричен писмен договор с уговорка за оказване на безплатно процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА не може да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния представител - адвокат, е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г.на ВКС, I т.о., и определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о. В цитираните определения се съдържа следния отговор на релевантния за настоящото дело правен въпрос : Липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно; Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото; Изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза; Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА, заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК; Отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.2 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По основателността на частната касационна жалба : Предвид отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос, частната касационна жалба е основателна. Към исковата молба по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд е приложено пълномощно, с което ищцата М. Б. е упълномощила адв. Д. М. и адв. С. Р. да водят съдебно дело и да я представляват пред съда с цел уреждане на спора й със ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения за вреди във връзка с реализирано на 07.10.2016 г. ПТП. В хода на първоинстанционното производство ищцата е представлявана от адв. Д. М., като в последното открито заседание по делото на 01.06.2020 г. адв. М. е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. В същото заседание адв. М. е представил списък по чл.80 ГПК с отразени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, който не е оспорен от процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД, включително с възражение за отсъствие на основание по чл.38, ал.1 вр. ал.2 ЗА за присъждане на претендираното възнаграждение. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е потвърдено и в депозираните по делото писмени бележки. При предявяване на исковете ищцата е представила декларация за семейно и материално състояние, с което е декларирала липса на достатъчно парични средства за заплащане на държавната такса, дължима по предявените от нея искове, и с разпореждане от 24.04.2019 г. първоинстанционният съд я е освободил от такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК. По делото няма данни до приключване на устните състезания пред първата инстанция между ищцата и упълномощените от нея адвокати да е уговарян размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита пред Софийски градски съд. С оглед възприетото в практиката на ВКС разрешение, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.38, ал.1 ЗА (решение № 67/ 29.06.2020 г. по гр. д. № 2008/2019 г. на ВКС, І г. о., определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., ВКС, IV г. о., определение № 656/16.12.2016 г. по ч. т. д. № 2523/2016 г. на ВКС, II т. о., и др.), твърдението на адв. Д. М., че е представлявал безплатно ищцата на основание чл.38, ал.1 ЗА, следва да се счете за истинно. При така установените обстоятелства и в зависимост от изхода на спора, приключил с частично уважаване на исковите претенции, не съществува причина да се отрече правото на адв. М. да получи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказаното в производството пред Софийски градски съд безплатно процесуално представителство на ищцата в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че обжалваният въззивен съдебен акт, с който е потвърдено определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК в частта за оставяне без уважение молбата на ищцата М. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М. по чл.38, ал.2 ЗА, е неправилен и следва да бъде отменен. Молбата по чл.248 ГПК е основателна, поради което и на основание чл.248 ГПК решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено в частта за разноските с осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Д. М. от САК адвокатско възнаграждение за оказано в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство на ищцата М. Б. в размер, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.3 и т.4 (с оглед цената на обективно съединените искове) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на уважената част от исковете, а именно - в размер на 2 487.49 лв. По делото няма доказателства за регистрация на адв. М. по реда на ЗДДС и в списъка по чл.80 ГПК не е формулирано искане за присъждане на адвокатското възнаграждение с ДДС, поради което възнаграждението следва да се присъди без ДДС. Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като обжалваният съдебен акт не е от категорията на предвидените в чл.81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ решение № 933 от 04.08.2021 г. по в. гр. д. № 3674/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 13293 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на М. Л. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, и вместо него постановява : ОТМЕНЯ определение № 13293 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. Л. Б. за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 3518 от 15.06.2020 г. в частта за разноските. ИЗМЕНЯ решение № 3518 от 15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд, в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Д. М. от САК със служебен адрес [населено място], [улица] 54, сумата 2 487.49 лв. (две четиристотин осемдесет и седем лв. и четиридесет и девет ст.) - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на М. Л. Б. в производството по гр. д. № 828/2019 г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :