Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр.София , 23 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 246/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Д. М. – упълномощен защитник на подс. В. М. Д., срещу решение № 258 от 18.02.2015г. по внохд № 282/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Постъпила е и жалба от другия упълномощен защитник на същия подсъдим – адв. Х. М., с развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С присъда № 46 от 16.09.2014г., постановена по нохд № 46/2014г. по описа на Габровски окръжен съд, подсъдимият В. М. Д. е признат за виновен в това, че през периода от началото на м. декември 2011г. до 26.02.2013г., в [населено място], без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на кредити /заеми/ срещу лихва на различни граждани, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1-во и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и конфискация на товарен автомобил марка „марка” с рег. [рег.номер на МПС] и рама 50006922. На основание чл. 57, ал. 1 от НК,вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият В. М. Д. е признат за невинен в това да е извършил горното престъпление в съучастие с В. М. Д., както и да е отпуснал заем на лицето М. С. М. в размер на 400лв. при 200лв. месечна лихва и е оправдан в тази част от предявеното му обвинение по чл. 252, ал. 1, пр.1-во от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е преведена в изпълнение присъда от 01.07.2011г., постановена по нохд № 325/2011г. по описа на Габровски районен съд, влязла в сила на 17.07.2011г. с която подсъдимият В. М. Д. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1 от НК, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимата В. М. Д. е призната за виновна в това, че на 21.12.2012г. в [населено място] при условията на посредствено извършителство, чрез лицето М. К. М., използвала чужд електронен платежен инструмент - банкова дебитна карта на [фирма] с № /номер/, без разрешение на титуляра З. Г. Ф., като направила опит да изтегли сума в размер на 100лв. от банкомат № 01052226, находящ се в [населено място] на [улица], поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата В. М. Д. е призната за невинна в това, в периода от началото на м. декември 2011г. до 26.02.2013г. в [населено място], в съучастие с подсъдимия В. М. Д., като помагач да го е улеснила, като отпуска кредити /заеми/ срещу лихва на различни лица и е оправдана по обвинението по чл. 252, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимите Й. и Д. и с Решение № 258 от 18.12.2014г. по внохд № 282/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия Й. – адв. Д. М., се заявява наличие на всички касационни основания. В подкрепа на заявеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон се посочва липса на обективни и субективни признаци на състава на престъпление, за което е обвинен подсъдимият. Искането в тази връзка е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Тезата за допуснати съществени процесуални нарушения е интерпретирана като неизпълнение на изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 от НПК, неоснователно кредитиране на показанията на свидетели на обвинението, дадени на досъдебното производство, необсъждане със задълбоченост на доводите на защитата. Искането в тази връзка е за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на Й. наказание се сочи недооценка на смекчаващите вината обстоятелства, като се претендира неговото намаляване. В касационната жалба от името на подс. В. Й., изготвена от адв. Х. М., се развиват подробно доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва недостатъчна надеждност на свидетелските показания, игнориране на обстоятелството, че свидетелите са в конфликт с подсъдимия и неговия баща. Поставя се акцент върху обстоятелството, че на визуализираните оптични носители не са разпознати подсъдимите и то е останало без внимание. Посочва се и неоснователен отказ от съдилищата да извършат очни ставки между подсъдимия и свидетелите, при констатираните противоречия между тях. Искането, което се прави, е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. В. Й. – адв. Д. М., поддържа касационната жалба съобразно направените в нея доводи. Посочва, че въззивният съд е приел различно фактическо положение по отношение на участието на подсъдимата Д., от възприетото от първата инстанция, както и твърди липса на мотиви по отношение на тази подсъдима. Твърди се нарушено право на защита с отказа на съдилищата на извършат очни ставки между подсъдимия и на съдебния състав на ОС – Габрово, постановил присъдата. Твърди се, че недопустимо съдебните инстанции са правили изводи от видеозаписи, без по отношение на тях да са назначени видеотехнически експертизи. Излага се довод за нарушено право на защита на подсъдимия Й., понеже в обвинителния акт не се съдържало твърдение, че е обвинен в продължено престъпление, а е осъден за осъществяване на такова. Поддържа и доводите за явна несправедливост на наложеното на Й. наказание. Защитникът на подс. Й. – адв. М., поддържа подадената от него касационна жалба и подчертава съображенията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа и искането за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Подсъдимия и касационен жалбоподател В. Й. не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Подсъдимата В. Д. също не се явява, редовно призована. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното въззивно решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК, проверката на атакуваното въззивно решение на Великотърновския АС следва да е само по отношение на обжалвалия подсъдим В. Й., доколкото липсва жалба от подсъдимата В. Д. или неин процесуален представител. Поради това ограничение, доводите, развити от адв. М. пред касационния съд, касаещи фактически обстоятелства, възприети от въззивния съд във връзка с подс. Д. и тези за липса на мотиви по отношение на подс. Д., не могат да бъдат разгледани. І. По отношение на оплакването за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Необходимо е произнасяне преди всичко по тези оплаквания, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. В настоящия случай, с оглед на наведените доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати. Направеното пред касационната инстанция възражение от адв. М. за нарушено право на защита на подс. Й. поради осъждането му по непредявено от обвинение, е лишено от основание. Не е вярно твърдението на защитника, че осъждането на подсъдимия е за „продължавано” престъпление, защото първоинстанционния съд е приел, че се касае до „продължено” престъпление. В присъдата и мотивите към нея окръжният съд е характеризирал извършеното от подс. Й. престъпление по чл. 252, ал.1, пр. 1 от НК, като извършено при условията на продължено престъпление, а такава изрична правна оценка не е изложена в обвинителния акт на прокуратурата. Това обаче не може да бъде преценено като нарушаване на правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява и до организира защитата си съответно на обвинението. Внимателният прочит на обвинителния акт сочи, че неговото съдържание изцяло удовлетворява критериите, формулирани в ТР № 2/20202г. на ОСНК на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал обстоятелствено фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подс. Й. в осъществяването му. Прокурорът е формулирал и правната квалификация на извършеното, като както фактическото описание, така и юридическата оценка на фактите, сочат на претенция от страна на държавното обвинение за престъпление на системно извършване, състоящо се от осъществени в определен период повече от три деяния, надлежно индивидуализирани, които като съвкупност са оценени като престъпление. Обвинителният акт по делото, следователно е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и да се обезпечи пълноценно осъществяване на правото на защита. Не може да се претендира, че подсъдимият е бил „изненадан” и осъден по непредявено обвинение, защото осъждането му е изцяло във фактическите и правни рамки, очертани в обвинителния акт, за престъпление на системно извършване. Лишено от основание е оплакването в касационната жалба от адв. М. за неизпълнение от решаващите съдилища на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като по делото са събрани по предвидения процесуален ред доказателства, обезпечаващи пълно изясняване на съставомерните факти, изпълнено е задължението за събиране и проверка както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са подложени на преценка. В тази връзка, е неоснователно възражението срещу съдържанието на въззивното решение, тъй като направеният собствен анализ на доказателствата от въззивния съд позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното му убеждение, като са обективирани и съображенията, поради които този съд при извършената проверка на правилността на навлязлата в сила присъда, не е възприел възраженията на жалбоподателите. В двете касационни жалби се съдържат възражения срещу кредитирането на показанията на свидетелите Г. К., Ч. Ч., Е. А., С. К., Б. С., С. М., дадени на досъдебното производство пред съдия или пред орган на разследването и приобщени в съдебно заседание чрез прочитането им в хипотезите на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 или на чл. 281, т. 4 от НПК. Следва да се отбележи, че оценката на доказателствените средства е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд и в нея касационната инстанция не може да се намесва. Намесата би била допустима, ако изводите при оценка на доказателствата са направени произволно и без да е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение. В случая, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, са преценели свидетелските показания с оглед вътрешната им последователност и логичност, а също и във връзката им помежду им и с други обективни доказателства. Кредитирането на показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство и прочетени по предвидения процесуален ред, е убедително защитено, като са съобразени изявленията на свидетелите след прочитане на показанията им, че ги поддържат, както и кореспонденцията им с писмени доказателства, приложени по делото и отразяващи обстоятелствата на получаване на социални помощи от свидетелките, тези, съдържащи информация за притежаваните от тях дебитни карти и тези, съдържащи информация за извършените с тези карти трансакции. Показанията на свидетелите К., Ч., А., К., С. съдържащи подробна информация за предоставяне от страна на подсъдимия на парични средства като кредитиране, за задължението за връщането им с лихва от 40 процента, за обезпечаването на кредита с предаване на дебитна карта, освен че еднопосочно описват повтарящото се поведение на подс. Й., са били оценени и във връзка с показанията на св. М., сочещи на знанието му за даване на кредити с лихва от подсъдимия. Двете съдебни инстанции също така са изложили убедителни аргументи по отношение на възприемането на обясненията на подс. Й. единствено като защитна версия, предвид тяхната опроверганост от другите гласни доказателствени средства. Аналогични оплаквания във връзка с оценката на доказателствата са правени и пред въззивната инстанция и те са намерили дължимия отговор в решението й. В двете касационни жалби се развиват доводи за нарушение на процесуалните правила поради недопускане от решаващите съдилища на очни ставки между подсъдимия и част от свидетелите, като това се интерпретира като нарушено право на защита. Действително, окръжният съд и въззивният съд са отказали направените искания от защитата за поставяне в очна ставка на подсъдимия със свидетелите К., А., К. и Ф.. Този отказ обаче според настоящата инстанция не може да се прецени като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Съдът при разглеждане на делото е длъжен да извърши проверка на доказателствения материал, включително и да осъществи необходимите действия за преодоляване на противоречията в доказателствените източници. Ако това задължение не е изпълнено и с това е нарушено изискването за изясняване на обективната истина по делото, тогава би било налице процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на постановения съдебен акт. В случая, на първо място, инстанционните съдилища, са обективирали преценка, че чрез провеждане на очна ставка не биха се изяснили конкретни и значими за доказването факти и обстоятелства, поради заявеното от подсъдимия в обясненията му, че не познава част от свидетелите и отричането да е давал заеми. Липсата на посочване на конкретни обстоятелства в неговите обяснения е обосновала отказ от извършване на очни ставки, чрез които да се изяснят противоречия по отношение на конкретни обстоятелства, заявени от свидетелите и свързани с уговорките и фактическото предоставяне на парични суми, а и наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължителното извършване на очна ставка, което следва от логическото и смислово тълкуване на употребения от законодателя в чл. 143, ал. 1 от НПК израз „може да се направи очна ставка”. На второ място, противоречията между гласните доказателствени средства са били подложени на внимателна оценка при постановяване на присъдата и на въззивното решение, така че не е налице неизпълнение на задължението на съдилищата да обсъдят доказателствените материали и да направят изводи за тяхната надеждност и достоверност. Твърденията в жалбата от адв. М. за наличие на конфликтни отношения между подсъдимия, съпругата му и баща му, от една страна, и свидетелите – от друга, служещи за обосноваване на необходимостта от провеждане на очни ставки, са несъстоятелни, защото по делото не се установяват влошени или конфликтни отношения между посочените лица, даже напротив. Липсата на твърдения както в обясненията, така и в свидетелските показания за такъв характер на отношенията сочи на липса на основание за съпоставяне на лицата, както и за липса на причина за дискредитиране на свидетелските показания поради пристрастност. По отношение на оспорването в касационните жалби на автентичността на записите върху магнитни носители и на преценката на тяхното съдържание, настоящият състав намира, че тези доводи имат основание само по отношение на интерпретацията, направена от въззивния съд. Действително, съставът на ВтАС при отговора си на доводите в жалбите е изложил съображения по отношение на възраженията на защитата във връзка с възможността да бъдат визуализирани образи при възпроизвеждане на съдържанието на оптичните носители. Несъмнено, записите върху оптичен носител имат характер на веществено доказателство и могат да бъда ползвани в доказателствената съвкупност. При това обаче е видно, че първоинстанционният съд не ги е ползвал при постановяване на присъдата, доколкото изобщо от съдържанието на записите не са правени доказателствени изводи. Независимо от разсъжденията на въззивния съд по отношение на съдържанието на записите и съответно – на изготвените фотоалбуми при огледа на оптичните носители като веществени доказателства, този съд също не е градил изводи въз основа на посочените доказателствени материали. Поради това, неизясняването на тяхната автентичност чрез използване на съответни експертни знания не може да се прецени като нарушение на процесуалните правила, свързани с осъществяване на доказването. Като не са ценени посочените веществени доказателства не се е стигнало до доказателствени непълноти, понеже чрез гласните доказателствени средства, косвено потвърдени от писмените документи по делото, са изяснени с достатъчна стабилност на изводите, относимите факти – за даване от подсъдимия на заеми с лихва на различни лица, за обезпечаването им с предаване на дебитни карти. Лишени от основание са доводите на защитника – адв. М. за незаконност на първоинстанционния съдебен състав, поради предубеденост на председателя на състава. Това оплакване се извлича от обстоятелството, че по време на разпита на някои свидетели председателят на състава повторно ги е предупреждавал за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, както и че съдът е дал предварителна оценка на достоверността на гласните доказателства. Никъде в материалите по делото не се съдържат данни за това, съдът да е взел предварително отношение по оценката на доказателствата. При отхвърляне на исканията за провеждане на очни ставки между подсъдимия и свидетели, мотивационните съображения са изцяло на плоскостта на допустимостта на това действие, а не оценка на доказателствата. Повторното предупреждение за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване също не може да се цени като произнасяне по достоверност на показанията. То не може да се интерпретира и като оказване на натиск на свидетелите, доколкото е задължение на съда да предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и няма пречка това да бъде сторено не само преди свидетелстването, но и впоследствие, още повече, че липсват данни повторното предупреждение да се е отразило на свидетелстването. По делото не се установяват обективни обстоятелства, сочещи на наличие на основания за предубеденост на съдебния състав, а поведението на председателя на състава при ръководството на съдебното заседание, предвид изложените съображения, не може да се окачестви като сочещо на липса на субективна безпристрастност. Този довод на защитата е неоснователен и като се има предвид това, че съдът е допускал и събирал не само обвинителни доказателства, но и такива, в полза на защитната позиция - допуснал е доказателства въз основа на искания на защитата – графически експертизи, информация за собствеността на дебитни карти и за извършени тегления с тях, които доказателствени източници е обсъдил при постановяване на съдебния акт. ІІ. По отношение на твърдяното в касационната жалба, изготвена от адв. М., неправилно приложение на материалния закон. То се обосновава единствено с тезата, че липсват доказателства за наличието на обективните и субективни признаци на състава на престъпление, в което е обвинен Й.. Това оплакване е неоснователно. При установената фактическа обстановка решаващите съдилища са приложили материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като са приели, че обективиранато от подс. Й. поведение се субсумира под престъпния състав на чл. 252, ал. 1, предл. 1 от НК. Инстанционните съдилища са изложили подробни съображения за съставомерността на деянието, които се споделят от настоящия състав. За да е осъществен от обективна страна посоченият престъпен състав, е необходимо деецът да извършва по занятие банкови сделки, за които се изисква съответно разрешение по силата на специален закон. Доказателствено обезпечените фактически изводи сочат, че подс. Й. е предоставял конкретни суми на отделни лица, като на някои от тях многократно – на свидетелите Г. К.,Ц. Ч., Е. А., Б. С. и С. К., с уговорка за връщането им с лихва при определен лихвен процент, уговорен като дължима сума за връщане над главницата. Следователно, обективираното от подсъдимия поведение се изразява в системно заемане на парични средства на различни лица срещу получаване на материална облага – лихва, осигуряваща доходи, и то покрива обективните признаци на престъпния състав. Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен или регистрационен режим. В съдебната практика последователно се приема, че престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК, доколкото изисква извършване „по занятие” на посочените в нормата категории сделки, е типично престъпление на системно извършване, като от обективна страна е достатъчно системното осъществяване на еднородните деяния (заемане на средства, уговаряне или получаване на лихва) да включва поне три на брой такива деяния. Нормата на чл. 252, ал. 1 от НК предполага преценка на цялостната дейност по сключване на сделки, които по характеристиката си представляват банкови сделки, като всяка сделка сама по себе си може да не покрива признаците на състава на престъплението, но всички заедно, като система от действия, запълват диспозицията на нормата. В настоящия случай се касае до няколко еднородни деяния, изразили се в предоставяне на парични средства на различни лица с уговорка за връщане с лихва, което сочи на извод за системно, по занятие, осъществяване на банкови сделки. Обоснована е и преценката на решаващите съдилища за това, че съвкупната преценка на извършеното от подсъдимия сочи на предоставяне на кредити срещу лихва, което по силата на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ (чл. 2, ал. 1 и ал. 5, т. 1) съставлява осъществяване на банкови сделки, които могат да бъдат извършвани само от определени категории юридически лица при спазване на установения лицензионен режим. Подс. Й. при осъществяване на банкови по същността си сделки, които съобразно действащото законодателство са поставени под специален регулаторен режим, не е разполагал със съответно разрешително. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претенцията на подсъдимия за оправдаване по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 345, ал. 1, т. 2 от НПК, не може да бъде удовлетворена, тъй като от възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не следва извод за несъставомерност на деянието и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. ІІІ. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание. Това оплакване се възприема като неоснователно. Наказателната отговорност на подсъдимия е била реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Правилно от решаващите съдилища са отчетени обстоятелствата, влияещи върху отговорността, без да е налице подценяване или надценяване на тези обстоятелства. На плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства вярно е преценена сравнително висока степен на обществена опасност на деянието. Тя е такава, независимо от стойността на предмета на деянието, на която се позовава защитникът, защото се касае до множество еднородни прояви, включени в престъплението на системно извършване, до използване на тежкото социално положение на заемателите за реализиране на доходи чрез събираната от подсъдимия лихва. Във връзка с личността на подсъдимия, обстоятелството на предходно осъждане и извършването на деянието в изпитателния му срок, несъмнено отегчават отговорността му. Макар неправилно въззивният съд да е ценил като лоша характеристична данна предходно осъждане на Й., по което е настъпила реабилитация, то това не се е отразило на съответността на определеното наказание с обстоятелствата по чл. 54 от НК, защото не се е отразило на преценката на апелативния съд за правилността на определеното на подсъдимия наказание. Не са подценени смекчаващите вината обстоятелства, свързани със семейното положение на подс. Й. и положителните му характеристични данни. Не се сочат и не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, поради което не са налице основания за смекчаване на наказателно правното му положение. С така определените наказания в пълна степен се обезпечава постигането на специалната превенция, а също и необходимият възпитателен и възпиращ ефект върху членовете на обществото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 258 от 18.02.2015г. по внохд № 282/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.