4 Р Е Ш Е Н И Е №19 София, 26.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 4570 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по молбата на М. К. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 19.03.2012г. по в.гр.д.№428/2011г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е признато за установено по отношение на М. К. Ч., че И. М. В. е собственик на част с площ от 1089кв.м. от ПИ с идентификатор 73198.512.389, за който имот кадастралната карта е одобрена със заповед № КД-14-11-320/10.12.2009г. на изпълнителния директор на А., която част е идентична с частта от имот с кад.№3200 по кад.план на [населено място] от 1981г., попълнен със заповед №600/1996г., попадащ извън регулацията на [населено място], на основание придобиване право на собственост върху описания недвижим имот, както чрез приемане на дарението, направено от неговите родители М. и Г. В. с н.а.№73, том V, н.д.№1075/2002г. от 25.ХІ.2002г., така и на осъществявано давностно владение върху имота за периода от 20.02.1997г. и до настоящия момент, като към владението, осъществено лично от него се присъединява и владението на неговите праводатели М. и Г. В. и че е допусната грешка в кад. карта на [населено място], като имотът, колориран в светлокафяв цвят, с площ 1089кв.м., при граници, които минават по гранични точки 1, 10, 11 и 2 от скицата на вещото лице Т. на лист 71 от делото, като процесния имот следва да бъде отразен и записан в кадастралната карта на името на И. М. В.. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като заповед №КД-14-11-320/10.12.2009г., с която е одобрена кадастралната карта на [населено място], е прогласена за нищожна с влязло в сила решение №26 от 09.04.2014г. по адм. Дело №267/2013г. по описа на Административен съд-Ловеч. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата И. М. В. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение №323/29.10.2014г. молбата на М. К. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл.305, т.3 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.3 ГПК само ако същото е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което след влизането му в сила е било отменено. Необходимо е следователно отмененото впоследствие постановление да е обосновало решаващия извод на съда за наличие или липса на определено право, а оттам за основателността на предявения иск. В случая се поддържа, че визираното в тази разпоредба на процесуалния закон основание за отмяна е налице, тъй като с решение на административния съд е прогласена нищожността на заповедта, с която е одобрено изменение на К. на [населено място], посочена в решението, чиято отмяна се иска и на която според молителя е основано това решение. Изложените в молбата за отмяна съображения за значението на заповедта за одобряване на изменението на К. в производството по чл.53, ал.2 З. в редакцията на закона към момента на приключване на производството пред въззивния съд /сега чл.54, ал.2 З./ не могат да бъдат споделени. Действително необходимостта от предявяването на иск по реда на чл.54, ал.2 З. се основава на извършени отбелязвания в действащата кадастрална карта и на записванията в кадастралния регистър към нея. Съдебното решение обаче не се основава на действащата кадастрална карта по смисъла на чл.303, т.3 ГПК. В това производство се разрешава спор за материално право /в случая за принадлежността на правото на собственост/ върху конкретен имот и ако този имот не е нанесен като самостоятелен обект в действащата кадастрална карта, съдът постановява нанасянето му. Спорът за принадлежността на правото на собственост се разрешава според представените доказателства, удостоверяващи придобиването на правото, но не и на отбелязванията в действащата кадастрална карта и кадастрален регистър, доколкото само чрез съдържащите се в К. данни не може да се направи извод за принадлежността на правото на собственост. Нанасянето на имота като самостоятелен обект в К. е последица от така разрешения спор с цел привеждането й в съответствие с установените по съдебен ред права. Последващото прогласяване на заповедта за одобряване или за изменение на К. за нищожна връща отношенията към предхождащия издаването на заповедта момент, а именно необходимостта от издаване на валидна заповед за одобряване или изменение на К., в настоящия случай за изменение на К. на [населено място] съгласно указанията, дадени с решение №149/28.ХІ.2008г. на Административен съд-Ловеч по адм.д.№98/2007г., което ще представлява нов факт с правно значение за отношенията между спорещите страни. Преди издаването на нова заповед за изменение на К. общият съд не би разполагал с правомощия да разреши спор за принадлежността на правото на собственост по реда на чл.54, ал.2 З., а неиздадената все още заповед не би могла да бъде предмет на обсъждане по настоящето дело. Спорът за материално право по чл.54, ал.2 З. е свързан с конкретните нанасяния и отбелязвания в К. към момента на предявяване на иска и постановеното решение засяга само и единствено тези нанасяния и отбелязвания и то до момента, до който по предвидения в З. ред К. не бъдат изменени, т.е. действието им не отпадне. Последващото отпадане действието на К. в този смисъл е ирелевантно за правния спор, приключил с постановяване на влязло в сила съдебно решение. Поради тези съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК не са налице и подадената от М. К. Ч. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като в полза на И. М. В. бъде присъдена сумата 300лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. К. Ч. молба за отмяна на решение №63/19.03.2012г., постановено по в.гр.д.№428/2011г. по описа на Ловешкия окръжен съд. ОСЪЖДА М. К. Ч. на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на И. М. В. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Председател: Членове: