4 Р Е Ш Е Н И Е № 324 С., 25.11. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 20 ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 2205/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 875 от 15.07.2013 г. по касационна жалба на К. А. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1606 от 02.11.2012 г. по гр. дело № 2145/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1836 от 07.05.2012 г. по гр. дело № 15621/2011 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне иска на К. А. Т. против Община [населено място] и [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителен директор Д. И. К. с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че Акт за държавна собственост № 1962/23.02.1994г. на [община] е неистински документ с невярно съдържание, носещ подпис на длъжностно лице в нарушение на служебните му задължения и превишаване на властта за заеманата от него длъжност. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд установена с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото тълкувателно решение е дал отговор на поставения въпрос. Прието е, че иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение е прието, че оспореният акт за държавна собственост е бил представен в производство по иск за собственост по гр. дело № 709/2005 г. на Пловдивски РС, приключило с влязло в сила решение, в което ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения относно валидността на документа; че доколкото в исковата молба по настоящето дело се поддържа, че документът е одобрен и подписан от длъжностно лице в нарушение на служебните му задължения и при превишаване на властта за заеманата длъжност, то това не е основание за неистинност, а за нищожност на акта, като издаден при липса на компетентност, въпрос обсъден със съдебното решение по цитираното дело, който се поставя от ищеца отново, което е недопустимо. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния и процесуален закон с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Ответниците Община [населено място] и [фирма] [населено място] оспорват касационната жалба. Навеждат доводи за недопустимост на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът е бил сезиран с иск за признаване за установено, че Акт за държавна собственост № 1962 от 23.02.1994г. на [община] е неистински документ с невярно съдържание, носещ подпис на длъжностно лице в нарушение на служебните му задължения и превишаване на властта за заеманата от него длъжност. В исковата молба ищецът е поддържал, че е собственик на две ниви с обща площ 19,9 дка, обособени в имот пл. № 66 по плана „Парк, отдих и култура” на [населено място] от 1952 г.. По новият кадастрален план „Отдих и култура - Север” на [населено място] от 2001 г., той е вписан като собственик на имоти с пл. № 194, № 195 и № 196, идентични по площ и местонахождение с имот пл. № 66 по плана от 1952 г. Посочено е още, че с влязло в сила решение по гр. дело № 2474/2008г. на Пловдивски окръжен съд, против ищеца е бил успешно проведен иск на ответника [фирма] [населено място], признат за собственик на имот № 195 по кадастралния план на[жк]на [населено място] по плана от 2001 г.. В това производство е бил представен А. № 1962/23.02.1994 г., приет от съда за валиден документ на държавен орган издаден в кръга на правомощията му, залегнал в решаващите мотиви за уважаване на иска за собственост против ищеца. Ищецът е пропуснал да оспори акта в това производство, което поражда правния му интерес да предяви настоящия иск, чрез който да установи неистиността на акта за държавна собственост и да ползва решението при успешен изход на делото, да поиска отмяна на решението по гр. дело № 2474/2008г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение в мотивите съдът е посочил, че в производството по установителния иск за собственост, ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения по валидността на акт за държавна собственост и като не е сторил това, те се преклудират, поради което е недопустимо пропуснатите възражения да се заявяват по исков ред с отделен иск за установяване неистиността на акта. Въпреки тези констатации, съдът е разгледал иска по същество и го отхвърлил като недоказан, с което е постановил недопустимо решение. Тъй като искът е предявен след влизане в сила на решението, в което документът е бил представен, ищецът е извел правния си интерес по предявения иск от възможността да ползва съдебното решение, при успешен изход на делото, като основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2, и т. 3 ГПК, а според цитираната задължителна съдебна практика такъв иск е недопустим. Предвид изложеното като постановено по недопустим иск обжалваното решение също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, ищецът ще следва да заплати направените от ответниците съдебни разноски за проведените съдебни производства, както следва - на Община [населено място] в размер на 200 лв. юрисконсулско възнаграждение, по 100 лв. за първа и касационна инстанция (за въззивна инстанция липсва направено искане) и на [фирма] [населено място] в размер на 3000 лв. адвокатско възнаграждение, по 1000 лв. за всяка инстанция по представени договори за правно съдействие и защита. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1606 от 02.11.2012 г. по гр. дело № 2145/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 1836 от 07.05.2012 г. по гр. дело № 15621/2011 г. на Пловдивски районен съд и прекратява производството по иска на К. А. Т. против Община [населено място] и [фирма] [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. ОСЪЖДА К. А. Т. да заплати съдебни разноски на Община [населено място] в размер на 200 лв. и съдебни разноски на [фирма] [населено място] в размер на 3000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ