6 Р Е Ш Е Н И Е № 60157 гр. София, 07 октомври 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 483/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия С. Г. С., чрез защитника му – адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 0260048/21.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 62/2021 г., по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. В писмено допълнение към нея се конкретизира, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен в извършване на деяние по чл. 115 от НК, въпреки наличието на основания за преквалифициране на обвинението по привилегирования състав на чл. 118 от НК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 115 от НК и осъждане по чл. 118 от НК с налагане на съответно по-леко наказание. Алтернативно се претендира за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в чл. 115 от НК размер. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като прави искане за преквалифициране на обвинението по чл. 124 от НК и определяне наказание в рамките на предвидената санкция за това престъпление. Частните обвинители и граждански ищци В. Г., Д. Г. и Г. Г., редовно призовани, не се явяват. Техният особен представител - адвокат Ю. Й., пледира за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение. Частният обвинител и граждански ищец И. С. Й. и неговият повереник – адвокат Вл. Ш., редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. В предоставената му последна дума подсъдимият С. моли за намаляване размера на наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 2/12.01.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1366/2020 г., по описа на Окръжен съд - Варна, подсъдимият С. Г. С. е признат за виновен в това, че на 01.04.2020 г., в [населено място], обл. В., умишлено умъртвил С. В. Й., поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, определен съобразно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И. С. Й. 100 000 лева, а на гражданските ищци В. Г., Д. Г. и Г. Г., чрез техния особен представител - адвокат Ю. Й., по 200 000 лева за всеки един, суми представляващи обезщетения за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. С присъдата окръжният съд е осъдил подсъдимия да заплати разноските по водене на делото, като се е разпоредил и с веществените доказателства. Подсъдимият останал недоволен от размера на наказанието и обжалвал първоинстанционната присъда пред Апелативен съд – Варна, където е образувано в.н.о.х.д. № 62/2021 г. С решение № 260048/21.04.2021 г., постановено по същото дело присъдата на ОС – Варна е потвърдена изцяло. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основното твърдение на касатора е за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. То се обосновава с довода, че незаконосъобразно предходните съдилища са отказали да преквалифицират обвинението по чл. 118 от НК, въпреки наличието на доказателства за това, че подсъдимият е осъществил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие. Сочи се, че скандалът е иницииран от жертвата, която блъснала подсъдимия в гърдите и го изритала в слабините, причинявайки му силна болка. Това предизвикало у дееца силно раздразнение, в резултат на което той нанесъл на пострадалата няколко удара и я удушил. Затова, че действията по умъртвяването са били осъществени от подсъдимия в състояние на афект, говорел и фактът, че след като осъзнал случилото се, той се опитал да се самоубие, като приготвил шише с киселина, което да изпие, но му попречило намирането му в гората от роднините на убитата. Посочените от касатора доводи за наличието на законовите предпоставки за приложение на привилегирования състав на чл. 118 от НК са същите, които е изложил пред първоинстанционния съд. В тяхна подкрепа в касационната жалба са визирани редица решения на ВКС, повечето от които са неотносими към конкретния казус. Този начин на изразяване на аргументи не държи сметка за индивидуалността на всеки отделен случай, която изисква самостоятелна аналитична дейност при установяване на фактите и приложимото право, без да се допуска привнасяне на логически разсъждения от други съдебни актове. Предходните съдилища са съобразили това и като са се основали единствено на фактите, установени въз основа на събраните по настоящото дело доказателства, са достигнали до законосъобразния извод за липсата на предпоставки за приложението на чл. 118 от НК. Първоинстанционният съд в тази насока е изложил пространна и задълбочена аргументация, приета от въззивната инстанция и изцяло споделяема и от настоящия съдебен състав. Правилно е преценено, че за квалифицирането на деянието по посочения по-леко наказуем престъпен състав не е достатъчно конфликтът да е иницииран от пострадалия. Необходимо е на първо място да се установи, че неправомерното поведение на жертвата е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в резултат на такова поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията. В съответствие с тези принципни положения са анализирани обясненията на дееца относно поведението на жертвата непосредствено преди деянието /затова, че пострадалата е ударила подсъдимия с юмруци в гърдите и го е изритала в слабините/ и са съпоставени с описаните в заключението на СМЕ наранявания, констатирани по тялото на извършителя. При това логично е прието, че установените увреждания – ожулване с кръгловата форма и диаметър около 10 мм, в лява слепоочна област и линейно ожулване с дължина 2 см в лява половина на челото, не биха могли да бъдат получени при удари с юмруци в гърдите и в слабините, както твърди подсъдимият и че са резултат от защитните действия на пострадалата. Вярно е преценено и че тези наранявания не носят характеристиката на тежки - такива, от които са настъпили или биха могли да настъпят тежки последици за дееца, така както изисква разпоредбата на чл. 118 от НК. Обсъдено е и възприето като правилно и обосновано заключението на съдебно – психиатричната и психологична експертиза /СППЕ/, според което причините и поводът за деянието, структурата и етапите на развитието му, характеристиките на психичните преживявания и придружаващите ги сомато – вегетативни симптоми при подсъдимия и поведенческата му изява не покриват критериите за диагностика на съдебнопсихиатричната категория „физиологичен афект“. В тази връзка аргументирано е отхвърлено като несъстоятелно твърдението на защитата за това, че желанието за самоубийство на подсъдимия след извършеното било доказателство за силно емоционалното състояние, в което се е намирал по време на деянието. Заравянето на тялото на жертвата под боклуци в двора на жилището, унищожаването на мобилния й телефон, събирането и скриването на нейни лични вещи и документи и създаване на легенда за изчезването й /бягство с чужд мъж/, с цел да заблуди близките й за причината за отсъствието й са действия, разкриващи подреденост, последователност и логичност в поведението на дееца. Те обуславят правилността на заключението, че заявеното от подсъдимия желание за самоубийство пред свидетелите е имало демонстративен и защитен характер – да потвърди версията му за случилото се, да предизвика съчувствието им към „изоставения“ мъж и да отклони подозренията им от него. Вярната оценка на всички факти е дала основание на предходните инстанции да направят законосъобразния извод, че отсъстват юридическите и медицинските критерии, заложени в нормата на чл. 118 от НК, за да бъде преквалифицирано обвинението по този привилегирован престъпен състав. Претенцията на защитата, заявена в съдебното заседание пред ВКС, за преквалифициране на деянието по чл. 124 от НК, се аргументира с довода, че подсъдимият не е желаел смъртта на пострадалата и не е очаквал, че ще настъпи такъв резултат. Изложеното искане не държи сметка за това, че умисълът на дееца се обективира в неговите действия и не се определя от декларираните впоследствие чувства. Установените наранявания и механизмът на причиняване на смъртта - механична асфиксия, вследствие на силно и продължително притискане на шията с ръка, при което е счупена подезичната кост и са причинени дълбоки кръвонасядания в областта, обективират прекия умисъл на извършителя, насочен към умъртвяването на жертвата. Не е причинена умишлено телесна повреда от категорията на посочените в чл. 128 – 130 НК, от която по непредпазливост да е настъпила смъртта на пострадалата, поради което липсва основание за преквалифициране на деянието по посочения по - леко наказуем престъпен състав на чл. 124 от НК. Неоснователно е и искането за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Съдилищата по фактите са взели предвид всички обстоятелства, водещи до смекчаване на отговорността на подсъдимия, като направеното самопризнание и даването на подробни обяснения за извършеното деяние и чистото съдебно минало на дееца, предвид настъпилата реабилитация за предходни осъждания. Контролираният съд правилно е отчел в посока отегчаване на отговорността наличието на лоши характеристични данни за подсъдимия, изводими от сведенията за многократно сигнализиране на полицейските органи за насилие над жертвата, намиращи се в корелация с изнесената информация от роднините на убитата и най-вече от нейните деца – И. Й. и В. Й.. Основателно е отчетено като отегчаващо обстоятелството, че подсъдимият е лишил от майка собствените си малолетни деца, докато те са се намирали в съседната стая, чували са виковете й и са прекарали цялата нощ в страх. Законосъобразно е съобразен като отегчаващ факт и механизмът на осъществяване на деянието – чрез задушаване, при което пострадалият търпи тежки страдания и мъки от недостига на кислород, борейки се за живота си и осъзнавайки неизбежното настъпване на своя край. В съдебната практика описаният механизъм на причиняване на смърт обикновено се приема за особено мъчителен за жертвата и тъй като срещу подсъдимия не е повдигнато обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 от НК /предвид забраната на чл. 56 от НК/, правилно контролираният съд го е отчел в посока утежняване на отговорността. При наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства определеното от предходните инстанции наказание се явява законосъобразно и съответстващо на тежестта на извършеното деяние, на обществената му опасност и на тази на дееца. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с извода, че чрез неговото изтърпяване могат да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции, поради което не намира основания за корекция на наложената санкция. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените касационни основания обуславя оставянето на обжалваното въззивно решение в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260048/21.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 62/2021 г., по описа на Апелативен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.