Р Е Ш Е Н И Е № 376 С. 21.11.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 329 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителните директори Б. и К., чрез процесуалния представител-адвокат П. против въззивно решение № 1192 от 14.10.2010г. по гр.д. № 1911/2010г.на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение № 2938 от 28.07.10г. по гр.д.№ 12024/09г. на Варненски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на А. С. Д.,както следва: трудово възнаграждение в размер на 118 лв.за периода 22.08.09г.-31.08.09г., в размер на 396лв.за периода 1.09.09г.-30.09.09г., размер на 396лв.за периода 1.10.09г.-30.11.09г. и в размер на 396лв.за периода 1.11.09г.-10.11.09г., обезщетение за неплатен отпуск на основание чл.224 от КТ в размер на 792лв., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,считано от 10.11.09г.и е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 1 000лв.,представляваща обезщетение за причинени морални вреди като недоказан. С определение № 778 от 21.06.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.1 от ГПК по поставения въпрос за вероятната недопустимост на постановения акт в частите му,с които е присъдено обезщетение по чл.224 от КТ за неплатен отпуск и е отхвърлен иска по чл.226 от КТ,както и на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос за дължимостта от страна на работодателя на трудово възнаграж-дение на работник,който не се е явявал на работа и не е полагал труд. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По първия поставен въпрос – за вероятната недопустимост на постановения въззивен акт в посочените части – следва да се отговори положително,с оглед постановеното определение № 18064 от 26.11.2009г. по гр.д.№ 12024/09г.на В.,с което производството в частта,досежно предявения от ищцата иск с правно основание чл.224 от КТ е прекратено,а производството по исковете с правно основание чл.128 т.2 от КТ и по чл.226 ал.1 т.1,във вр. с ал.3 от КТ –е разделено,като делото е продължило само по иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ,а това по другия иск /вече под друг номер/е оставено без движение.Това определение на районния съд е влязло в сила на 10.12.2009г. Следователно въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове/по единия производството е прекратено,а по другия – разделено/,излязъл е извън предмета на делото /който е само по чл.128 т.2 от КТ/,поради което в тази част решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По втория поставен въпрос,настоящият съдебен състав дава следния отговор: Съгласно чл.124 от КТ – едно от основните задължения на работодателя е да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал труд. Възнаграждението се дължи за извършената работа,която съгласно чл.125 от КТ работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно /в пълен обем,срочно,с влагане на необходимите знания, мения и сръчности,съобразно технологичните изисквания,с желание възложената работа да бъде изпълнена/. Следователно- наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно,за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение,а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. При безспорно установена по делото фактическа обстановка, съобразно която ищцата не е полагала труд в ответната фирма за процесния период - 22.08.09г.-10.11.09г.и не се е явявала на работа, въззивният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ,като е присъдил претендираното трудово възнаграждение с мотива,че работодателят, премествайки офиса си от [населено място] в [населено място],не е изпълнил задължението си да осигури на работника подходящи условия за изпълнение на трудовите му задължения.Този извод,обоснован с наличие на сключен трудов договор и неправомерно препятстване на ищцата от страна на работодателя да изпълнява визираните в трудовия договор задължения – е неправилен.Както вече беше посочено работодателят дължи възнаграждение само за реално положен труд.Без доказателства за реално извършена от работника работа през процесния период – трудово възнаграждение не му се дължи.Изложеното налага отмяна на въззивният акт и решаване на въпроса по същество- с отхвърляне на предявения иск. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 1192 от 14.10.2010г. по гр.д. № 1911/2010г.на Варненски окръжен съд в ЧАСТТА,в която е осъдено [фирма] [населено място] да заплати на А. С. Д. обезщетение за неплатен отпуск на основание чл.224 от КТ в размер на 792лв., ведно със законната лихва върху главниците,считано от 10.11.09г.и в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 т.1,във вр. с ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 1 000лв., представляваща обезщетение за причинени морални вреди. ОТМЕНЯ въззивно решение № 1192 от 14.10.2010г. по гр.д. № 1911/2010г.на Варненски окръжен съд в останалата му част досежно предявения иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Д. ЕГН [ЕГН] от@@22@[жк]бл.12 вх.”Е”ет.6 ап.91 против [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителните директори Б. и К.,със седалище и адрес на управление:гр.С. [улица] иск за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 118 лв.за периода 22.08.09г.-31.08.09г., в размер на 396лв.за периода 1.09.09г.-30.09.09г., размер на 396лв.за периода 1.10.09г.-30.11.09г. и в размер на 396лв.за периода 1.11.09г.-10.11.09г., ведно със законната лихва върху главниците,считано от 10.11.09г.като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.