Р
Е Ш Е Н И Е
№ 606
София, 13.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КАЛИНОВА
КАМЕЛИЯ
МАРИНОВА
при секретаря Ани
Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 265 по
описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.295, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т. против решение № 544 от 12.11.2008 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 492 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 213 от 2006 г. на Районен съд З. за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят им Р. Ю. Т. е бил собственик на нива от около 20 дка в землището на с. С., общ. Златоград в м.”Р”, при граници: Исеин Г. , от две страни гора, селска гора и О. път, която понастоящем представлява 28 земеделски имота с посочени граници.
Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск, като претендират и направените по делото разноски.
Ответниците по касационната жалба А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т. /последните четирима конституирани в производството като правоприемници на починалия на 7.12.2008 г. ответник Р. М. Т. / не са изразили становище по същата.
С определение № 406 от 11.06.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос: задължително ли е за въззивния съд, разглеждащ делото по реда на чл.218з от ГПК, тълкуването в касационното решение на установените по делото факти и тяхното правно значение, ако делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК /отм./.
Новото разглеждане на спора при условията на чл.218з ГПК /отм./ е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, като с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция, производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна и указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона с оглед релевантните факти по конкретния правен спор са задължителни за въззивния съд. Това означава, че споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационният съд, се преклудират и постановявайки решението си въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване.
По основателността на касационната жалба:
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.218з от ГПК /отм./ след касиране на предходно въззивно решение за отхвърляне на иска по подадена от ищците касационна жалба с доводи относно доказателственото значение на представения нотариален акт за придобиване правото на собственост от наследодателя им и писмения договор за продажба, с който се легитимират ответниците. С решение № 1* от 8.07.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, пето гражданско отделение са приети за правилни изводите, че писменият договор от 1948 г., като сключен не в изискващата се нотариална форма и тъй като не е бил под режима на валидизационни закони, не произвежда вещно правно транслативно действие, но съобразно уговореното в него обаче, той съдържа признание и е основание за предаване на владение, за което по принцип не се изисква писмен акт, като прехвърлителят Р. Т. към датата на сключване е притежавал половината от общо двадесет дка гори, т.е. 10 дка и е могъл да предаде владението върху тях, респективно да признае този факт до размера на наследствената си квота и съответно са приети за неправилни изводите, че ответниците са владяли и станали собственици на общо около 20 дка /предмет на предаване са били само 10 дка/ и е налице неправилно интерпретиране фактите относно недекларирането – доколкото Ю. М. Т. се е легитимирал като собственик с нотариален акт от 1939 г., то факта, че синът му Р. Т. не е декларирал останалите десет дка земя в емлячния регистър от 1949 г., че не е внесъл този имот в ТКЗС през 1957 г. и че при отнемане на земите му за присъединяване в ДПФ през 1962 г. от него не е отнет този имот са без значение, тъй като чрез тези действия не се губи придобитото право на собственост /а само ако друг не го придобие по давност, но за останалите десет декара няма писмен акт, установяващ предаване на владението, поради което за тях няма основание да се приложи чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ/. Касационният съд е дал тълкуване и че обстоятелството, че към настоящия момент не може да се индивидуализират десетте дка, на които е предадено владението, респективно не може да се установи на кой от ответниците те са възстановени, не е основание за отхвърляне на иска изцяло, тъй като ако не се установява върху коя реална част е предадено владението и на кого е възстановена, то ответниците са придобили правото на възстановяване на ½ ид.ч. от цялата нива, респ. от имотите, на които сега тя е разделена. Предходното въззивно решение е било отменено поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводи на ищците и делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото не са били събирани доказателства и Окръжен съд С. е приел, че ищците черпят права от нотариален акт от 1939 г., с който Ю. Т. е придобил собствеността върху процесния имот от 20 дка, но този момент е значително отдалечен назад във времето от годината на образуване на ТКЗС /1958 г./, към който следва да се установи правото на собственост. Представения писмен договор от 1948 г. съдържа волеизявление на синът на Ю. Т. /поч.1947 г./ - Реджеб Т. /наследодател на ищците/ за предаване на 10 дка от имота на братята М. , Ю. и Х. Т. през 1939 г. Изложени са съображения, че и в нотариалния акт и в договора за продажба имота е индивидуализиран с идентични граници /а ако договора от 1948 г. е бил за част от имота, то би следвало да фигурира като граница собствен имот/ и доколкото основен индивидуализиращ белег на един имот не е неговата площ, а местонахождението и границите е направен извода, че ответниците са осъществили трайна фактическа власт върху целия имот от 1939 г. и по аргумент от чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ в тяхна полза е изтекла придобивна давност по чл.34 от ЗД /отм./. Ищците не са владяли процесния имот след 1939 г., нито изцяло, нито ½ ид.ч. от него или индивидуализирани 10 дка и именно поради това в емлячния регистър от 1949 г. никаква част от този имот не е декларирана, като липсата на деклариране разколебава извода, че правото на собственост е принадлежало в патримониума на наследодателя на ищцовата страна, а главното доказване изисква от събраните доказателства да бъде направен единствено възможен извод, че към 1958 г. техния наследодател е владял имота в м.”Р”.
Изводите на въззивния съд са направени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.218з, ал.1, изр.второ от ГПК, поради несъобразяване с указанията в отменителното касационно решение за приложението на закона с оглед установените по делото факти. Процесният имот е придобит с нотариален акт № 98, том І от 19.05.1939 г. от наследодателя на ищците Ю. Последният е починал на 19.05.1943 г. и е наследен от съпругата си, починала на 16.08.1948 г. и сина си Р. Т. Докато имота е бил съсобствен между майката и сина е сключен писмения договор от 7 май /март/ 1948 г., с който Р. Т. признава съобразно притежаваните от него права, че още през 1939 г. наследодателя Ю е предал владението на 10 дка от процесния имот. Предаването на владението е установено с писмен договор и съгласно чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ по отношение на 10 дка от имота давността продължава да тече и след включването им в ТКЗС. За останалите 10 дка /съответстващи на правата от ½ ид.ч. на другия наследник на Ю. Т. – неговата съпруга/ обаче липсва писмен документ за предаване на владението им, поради което дори ответниците да са установили фактическа власт и върху тях, в тяхна полза не е могла да изтече придобивна давност. По делото не е установено върху коя конкретна реална част от нивата е предадено владението на праводателите на ответниците, поради което следва да се приеме, че наследодателят на ищците е притежавал ½ ид.ч. от нивата с площ от 20 дка, а наследодателите на ответниците – останалата ½ ид.ч.
В обобщение атакуваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за ½ ид.ч. от имота следва да бъде оставено в сила, а по отношение отхвърлянето за останалата ½ ид.ч. от имота – следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за признаване за установено, че тези права са били собственост на наследодателя на ищците, като имотът следва да бъде описан съобразно границите, които е имал към релевантния момент /а идентифицирането му по картата на землището следва да се извърши от ОСЗ при съобразяването й с настоящото решение/.
Ответниците следва да възстановят направените от ищците разноски, съответни на основателната част от исковата претенция или сумата 1544.65 лв. /от общо направените разноски от 3089.30 лв./.
По изложените съображения и на основание чл.295, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 544 от 12.11.2008 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. в частта, с която е оставено в сила решение № 492 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 213 от 2006 г. на Районен съд З. за отхвърляне на предявения от В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т. против А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Р, поч. 18.01.2003 г. е бил собственик на ½ ид.ч. от нива от около 20 дка в землището на с. С., общ. Златоград в м.”Р”, при граници: Исеин Г. , от две страни гора, селска гора и О. път.
ОТМЕНЯ решение № 544 от 12.11.2008 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. в частта, с която е оставено в сила решение № 492 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 213 от 2006 г. на Районен съд- З. за отхвърляне на предявения от В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т. против А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Р, поч. 18.01.2003 г. е бил собственик на ½ ид.ч. от нива от около 20 дка в землището на с. С., общ. Златоград в м.”Р”, при граници: Исеин Г. , от две страни гора, селска гора и О. път, която понастоящем представлява 28 земеделски имота с посочени граници и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т., всички от с. С., община З., област С. и ответниците А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т., всички от с. С., община З., област С. , че към момента на образуване на ТКСЗ наследодателят на ищците Р, б.ж. с. С., община З., област С. , починал на 18.01.2003 г. е бил собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от нива от около 20 дка в землището на с. С., община З., местност „Р”, при граници: Исеин Г. , от две страни гора, селска гора и О. път.
ОСЪЖДА А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т., всички от с. С., община З., област С. да заплатят на В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т., всички от с. С., община З., област С. разноски за съдебното производство в размер на 1544.65 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: