Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4750 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 269 от 18.06.2019 г. по в. гр. д. № 3/2019 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 814 от 07.12.2016 г. по гр. д. № 276/2016 г. на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени исковете за признаване за установено по отношение на ищеца Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, че наследниците на М. Н. /Х./ Х., починал на 13.11.1967 г., а именно: Р. Р. И., Т. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., В. Г. Генчева, К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М., Д. М. М.-В., А. Й. М., М. Р. Т. и С. М. А.; че наследниците на С. М. Н. /Х./, починал на 27.05.1979 г., а именно: С. М. С., Б. М. С., И. М. С. и С. Й. К. и че наследниците на Н. М. Х., починал на 17.5.70г., а именно: Н. М. С., С. М. Т. и В. В. С. не са собственици на дворно място с площ от 4 800 кв. м., описано в АДС № .../21.10.1958 г., находящо се в местността „Б. т.“ в землището на [населено място], понастоящем представляващо реална част от поземлен имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], целият с площ от 19 395 кв. м., която реална част е отразена в скица-приложение № 1 на вещото лице инж. С. Г., неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, очертана с червен пунктир, при граници - полски път .......... и останалата част от ПИ ..........., ведно с описаните в АДС № ........../21.10.1958 г. сгради, а именно: ярмомелка с площ от 374 кв. м., съответстваща на сграда с идентификатор ..........; навес с площ от 26 кв. м., съществуващ на място, но ненанесен на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ........... (първи етаж); склад за горивни материали с площ от 29 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор ......... (първи етаж); складово помещение с площ от 187 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ............; складово помещение с площ от 120 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .......... (втори етаж); навес с площ от 90 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор ..........; складово помещение с площ от 240 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ..........; две пристройки, съответстващи на сграда с идентификатор ......... и на сграда с идентификатор ...........; складово помещение с площ от 192 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ...........; складово помещение с площ от 193 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ...........; навес с площ от 36 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор ...........; жилищни помещения с площ от 27 кв. м., съответстващи на сграда с идентификатор ............ (втори етаж); складово помещение с площ от 115 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .......... и складово помещение с площ от 25 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .............. (втори етаж). Първоинстанционното решениe е постановено при участието на трето лице-помагач – държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Въззивното решение е постановено при условията на чл.294 ГПК, след отменително решение № 146 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 5080/2017 г. на ВКС, II-ро г.о. Указанията на ВКС са били да се обсъдят
доказателствата по делото във връзка с предоставянето на процесните имоти на ищеца, да се преценят същите с оглед изискванията на посочените императивни разпоредби на ЗДС, както и да се изложат мотиви за характера на държавната собственост на процесните имоти към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че бившата Машинна фабрика на „Братя х.Николови“ & Сие“ е национализирана на основание чл.1 ЗНЧИМП. Към момента на национализацията съдружници в посочената фабрика са били наследодателите на ответниците. Национализираното имущество е описано в АДС № .......... от 21.10.1958 г. и представлява бивша сграда – ярмомелка с всички пристройки към нея, описани по-горе, с общо застроено и незастроено дворно място от около 4800 кв. м. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на Държавни материални резерви. Впоследствие земята и сградите в нея са предавани за стопанисване последователно на ДМЗ „Червена звезда“, на Министерство на просветата, на ТКЗС [населено място], а с решение № 69 на ОНС от 08.04.1963 г. е предаден на Министерство на народното здраве и социалните грижи, отдел „Специален“ - София за обзавеждане на складово-снабдителна база, което с решение на VII-то Велико народно събрание преминава към Министерство на здравеопазването. Прието е за безспорно, че от 01.04.1991 г. по силата на ПМС № 44 от 19.03.1991 г. Главно управление „Държавен резерв“ към Министерски съвет и Дирекция „Държавен медицински резерв“ към МЗ се преобразуват в Главно управление „Икономика на отбраната и държавен резерв“ към Министерски съвет, в чиито състав влизат Районни дирекции „Държавен резерв“ в [населено място], П., В. Т., В., Б., П. и Шумен. С ПМС № 203/26.10.1993 г. Главно управление „Икономика на отбраната и държавен резерв“ се закрива и се създава Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“, а с ПМС № 152/13.06.2001 г. Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ се преобразува в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
От правна страна въззивният съд е приел, че са били налице всички предпоставки на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността на ответниците върху процесния имот.
По въпроса за характера на собствеността на държавата върху процесния имот въззивният съд е приел следното:
Не е налице основанието на чл.2, ал.2, предл.5 ЗДС, според който публична държавна собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет, тъй като по делото няма такъв акт на МС. Характеристиката на имота и статутът му към 25.02.1992 г. съобразно представените по делото документи също не обосновават такъв извод.
Публичната държавна собственост е законодателно дефинирана със Закона за държавна собственост от 1996 г., приет след влизане в сила на ЗВСОНИ, но разделянето на държавната собственост на публична и частна е прокламирано още преди това, с Конституцията на РБ от 1991 година. Публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2 ЗДС от 1996 г. представляват имотите, които са от „национално значение“, имотите, използвани от държавните органи, и други имоти, посочени като такива от МС. Процесните имоти не са обявени за публична държавна собственост с посочените по-горе ПМС. С тях е възложено стопанисването и управлението на имотите, но това няма отношение към вида държавна собственост. Анализът на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗДС сочи, че текстът е неприложим към процесния имот поради факта, че липсват и двете предпоставки - за общо ползване са не имотите, а движимите вещи, предоставени на Д. и свързани с функциите им, а освен това липсва акт на МС, с който имотите да са определени като такива с национално значение. Обстоятелството, че имотите се намират в [населено място], изключва възможността да се аргументира ползване с властнически или представителни функции от национално значение. Да се приеме противното би означавало всички имоти, предоставени на ДА Д. в страната, да бъдат със статут на публична държавна собственост, което е правно и житейски необосновано, а и очевидно фактически не е така. Съдът се е позовал на решение № 19/21.12.1993г. на КС на РБ по конст. д. № 11/93 г. Според Конституционния съд от значение е кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите, предмет на това право, както и тяхното предназначение. Публична собственост имат само субекти, които упражняват властнически правомощия, но властническите правомощия на държавните и общински органи и необходимостта да се използва собствеността на държавата и общините в обществен интерес не дава основание тяхната собственост да се счита винаги за публична. Освен с властнически правомощия, носителят на публична собственост се отличава от частната и по своето предназначение - чл. 18, ал. 6 К РБ. Собствеността на държавата и общините служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица и само част от вещите, които са собственост на държавата и общините, представляват тяхна публична собственост - от значение е видът на вещите и тяхното предназначение. Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост, но нейното определяне може да стане само със закон. Обектите, собственост на държавата и общините, извън посочените в чл.18, ал.1 КРБ, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им. Режимът на тези обекти се определя със закон, /в този смисъл и решение № 10 от 15.07.2014 г. на КС по к. д. № 4/2014 г./. При осъществяване на своите функции държавният резерв ползва собствени бази или бази на външни съхранители - търговци, чрез сключени договори / чл. 17 и чл. 22 от 3акон за държавните резерви и военновременните запаси/, действащ като страна в облигационно правоотношение, т. е. чрез удовлетворяване на потребностите от съхраняване от използване собствеността на гражданите и юридическите лица / Р-19 / 1993 г. КС /.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.
В изложението към касационната жалба на ищеца ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ / ДА „ДР и В.“/ се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следния въпрос:
При положение, че в ЗВСОНИ няма изричен текст, забраняващ реституирането на имоти публична държавна собственост, пречка ли е възстановяването им съгласно приетата Конституция на РБ от 1991 г. и решение № 4/11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/1997 г.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 142 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 3121/2014 г. на ВКС, II-ро г.о., решение № 174 /16.06.2014 г. по гр. д. № 1423/2014 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 391/21.07.2011 г. по гр. д. № 881/2009 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 168/30.03.2011 г. по гр. д. № 392/2010 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 250/30.06.2015 г. по гр. д. № 1236/2015 г. на ВКС, IV-то г.о., решение № 184 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1319/2010 г. на ВКС, I-во г.о
В изложението към касационната жалба на третото лице-помагач - държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област В. Т., се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Имал ли е характер на публична държавна собственост съгласно чл.17, ал.2, пр.2 , вр. чл.18 КРБ имот, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. и преди приемане на ЗДС – 1996 г. е предоставен на орган на държавна власт да го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и на обществото в съответствие с интересите на националната сигурност за изпълнение на функциите му, свързани със съхраняването и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси в страната.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 250/30.06.2015 г. по гр. д. № 1236/2015 г. на ВКС, IV-то г.о., като се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2. Какво е действието на разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗВСОНИ; дали е допустима реституция по ЗВСОНИ, когато имотите, предмет на делото, са станали публична държавна собственост към 25.02.1992 г., както и когато същите не съществуват във вида, в който са отнети.
По този въпрос въззивното решение противоречало на решение № 184 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1319/2010 г. на ВКС, I-во г.о; решение № 391/21.07.2011 г. по гр. д. № 881/2009 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 142 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 3121/2014 г. на ВКС, II-ро г.о, както и на решение от 06.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото Я. и други срещу България, по жалба № 41661/2005 г.
Ответниците в производството А. Й. М., М. И. М., А. М. М. и Д. М. М.-В. оспорват жалбите. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излагат подробни доводи за неоснователност на жалбите по същество. Позовават се на решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г. на ВКС II –ро г.о., според което никой обект не може да представлява публична собственост на държавата, ако не е станал държавна собственост по силата на придобивен способ.
Ответницата Й. Р. С. счита, че обжалваното въззивно решение е правилно.
Ответницата И. М. С. счита, че в изложенията към касационните жалби липсва обосновка на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и че обжалваното въззивно решение изцяло съответства на посочената в жалбите практика на ВКС. Поставеният от ДА „ДР и В.“ въпрос е неясен и не е обусловен от произнасянето на ВКС в отменителното решение по делото, а първият въпрос, поставен от държавата, е по правилността на решението, а не въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Излага доводи, че в настоящия случай не е доказано процесният имот да е имал статут на публична държавна собственост, а доказателствена тежест за това обстоятелство носи ищецът.
Ответницата Р. Р. И. счита, че на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е даден отговор в решение № 9 по к.д. № 11/1993 г. на КС на РБ, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Останалите ответници не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос в изложението към касационната жалба на държавата - имал ли е характер на публична държавна собственост съгласно чл.17, ал.2, пр.2, вр. чл.18 КРБ имот, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. и преди приемане на ЗДС – 1996 г. е предоставен на орган на държавна власт да го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и на обществото в съответствие с интересите на националната сигурност за изпълнение на функциите му, свързани със съхраняването и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси в страната. Въпросът отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е общо формулиран, обуславящ е по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос в касационната жалба на държавата, както и по въпроса, поставен от ДА „ДР и В.“, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е занимавал с тях, отхвърляйки иска само по съображения, че не е доказан публичният характер на собствеността върху процесния имот. Отговор на тези въпроси ще бъде даден при разглеждане на делото по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 18.06.2019 г. по в. гр. д. № 3/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, по жалбата на държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Велико Търново.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 381,65 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: