9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр. София, 05.07.2022 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 4343 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9483 от 07.09.2021 г., подадена от Комплекс за социално-здравни услуги “Света Петка”, населено място, чрез адвокат С. П., срещу решение № 329 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 1614/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261380 от 29.04.2021 г. по гр.д.№ 16341/2020 г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. К. Д., осъществено със Заповед № 246/06.10.2020 г., издадена от директора на Комплекс за социално-здравни услуги “Света Петка” Пловдив, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “счетоводител” при ответника. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При преценка по чл.189 КТ следва ли да се вземат предвид вида и броя на извършените нарушения на трудовата дисциплина, характера на заеманата длъжност и отражението на нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 2. Нарушени ли са изискванията на чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено като продължавано такова, чрез посочване на момента на откриване на нарушението, без да е посочен период на извършването му и това би ли довело до игнориране от съда на дисциплинарното нарушение при формиране на извод за правилността на дисциплинарното уволнение; 3. Длъжен ли е работника/служителя да изпълнява заповеди на работодателя, свързани с трудовия процес, които не са включени в трудовата му характеристика; 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства.
Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение № 112 от 07.04.2015 г. по гр.д.№ 4587/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 1306/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр.д.№ 46/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., втори въпрос – в противоречие с решение № 1069 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 232 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 1008/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 343 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 799/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., трети въпрос – в противоречие с решение № 81 от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 5838/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 246 от 18.01.2021 г. по гр.д.№ 1156/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 642 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 150/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., четвърти въпрос – в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 334 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 427/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касационната жалба Д. К. Д., в писмен отговор, чрез адвокат К. Г., излага становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК и за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността “счетоводитeл”, е било прекратено от ответника със Заповед № 246 от 06.10.2020 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Дисциплинарната отговорност на ищцата Д. Д. е ангажирана за три дисциплинарни нарушения: 1. На 24.08.2020 г. ищцата е закъсняла с тридесет минути за работа, като не е уведомила работодателя си за закъснението - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ; 2. В трудовите книжки на посочени в заповедта служители не са попълнени последните допълнителни споразумения от 01.01.2020 г., като същите са допълнени в момента на предаването на трудовите книжки, без подпис и печат на работодателя – нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ; 3. ищцата не изпълнява законовите разпореждания на работодателя – относно предаване на счетоводна и осигурителна информация, щатни разписания, трудови досиета, както следва: със Заповед № 236 от 28.09.2020 г. за предаване на документация не е предала папки заплати за месец януари – месец юли 2020 г., бланките на документи, свързани с назначаването и освобождаването на персонала /трудови договори, заповеди за освобождаване, длъжностни характеристики и други съпътстващи документи относно персонала, като файлове/, както и не е запознала специалистът ТРЗ с работата с програмен продукт “Омекс 2000 Професионал”, както и с цялостния процес по изработване на заплатите в КСЗУ “Света Петка”. Ищцата не е изпълнила и Заповед № 237 от 28.09.2020 г., с която й е наредено да представи график за работното си време за месец октомври 2020 г., считано от 28.09.2020 г., като заповедта не е изпълнена. Не е предала щатни разписания при изрично устно искане от работодателя, като настоява за всяка работа да бъде правен приемо-предавателен протокол.
По отношение на трите описани в заповедта дисциплинарни нарушения е прието следното:
По отношение на първото описано в заповедта нарушение е прието, че на ищцата са поискани обяснения, което е установено от приетото по делото искане вх.№ 446 от 24.08.2020 г. и същата е предоставила такива, поради което процедурата по чл.193, ал.1 КТ е надлежно осъществена. Нарушението не се е оспорено и от самата ищца, която в исковата молба е признала, че на 24.08.2020 г. е закъсняла за работа, като е обосновала закъснението си с високата натовареност на работното място и факта, че на 21.08.2020 г. се е наложило да остане на работното си място доста след края на работния ден – останала е на работа до 20.00ч. Прието е, че ищцата е извършила вмененото й нарушение – закъснение да се яви на работното си място с 30 минути, но са налице множество смекчаващи отговорността фактори, които следва да бъдат взети предвид при преценка тежестта на вмененото й нарушение.
По отношение на второто описано в заповедта нарушение е прието, че на ищцата са поискани обяснения от работодателя – т.3 от Искане вх.№ 5201/01.10.2020 г., но както в него, така и в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание липсва конкретика относно датата и периода, в който се твърди да е осъществено нарушението. За основателен е намерен доводът на ищцата, че същата е поставена в положение, при което следва да предполага коя би могла да бъде датата, за която работодателят претендира, че е извършено нарушението и за която изисква обяснения. Прието е, че при непосочване на дата или приблизителен период на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, то е невъзможно да се извърши преценка дали са спазени сроковете по чл.194, ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ищцата. С оглед гореизложеното е прието, че второто описано от работодателя нарушение не следва да бъде взето предвид при формиране на извод дали на ищцата правилно е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
По отношение на третото описано в заповедта нарушение е прието слeдното: Досежно неизпълнението на Заповед № 236/28.09.2020 г. на работодателя и незапознаване на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на заплатите, обяснения по тези пунктове изобщо не са изисквани от ищцата. От ищцата са изискани обяснения с Искане вх. № 5201/01.10.2020 г. и Искане вх. № 446/24.08.2020 г. Посочено е, че е налице и още едно искане за даване на писмени обяснения- вх. № 459/26.08.2020 г., но същото касае деяние, което не е част от предмета на настоящото дело. Прието е, че в нито едно от тези искания обаче не се упоменава Заповед № 236/28.09.2020 г. или незапознаването на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и нeзапознаване на специалиста ТРЗ с процеса по изработване на заплатите. В обясненията от 05.10.2020 г. ищцата коментира единствено Заповед на работодателя № 235/28.09.2020 г., но не и Заповед № 236/28.09.2020 г., неизпълнението на която й е вменено със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Съдът е приел, че работодателят е поискал от ищцата да даде обяснения във връзка с предаване на служител ТРЗ на трудовите досиета на служителите, но не и обяснения, касаещи незапознаване на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на заплатите. Предвид изложеното и доколкото за нарушенията, касаещи неизпълнението на Заповед № 236/28.09.2020 г. на работодателя и незапознаване на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на заплатите, не са изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е изведен извод, че същите не следва да бъдат съобразени при формиране на преценката за тежестта на извършеното от ищцата. Посочено е, че самите дейности по обучение на други служители (в случая служител ТРЗ) за боравене със софтуерен продукт и за процеса по изработване на заплатите, не са функции, които са включени в длъжностната характеристика на ищцата.
По отношение на останалите вменени нарушения по третия пункт от заповедта-неизпълнение на Заповед № 237/28.09.2020 г. на работодателя; непредаване на щатни разписания и изискване да бъде съставен приемо-предавателен протокол за тази дейност, съдът е приел, че за същите отново не е изискано обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Прието е, че в искането за писмени обяснения вх. № 520/01.10.2020 г. не се упоменава заповед № 237/28.09.2020 г. и нейното неизпълнение, нито са изискани обяснения във връзка с твърдяната устна заповед на работодателя за предаване на щатни разписания. Формиран е извод, че посоченото е самостоятелно основание, за да се приеме и че тези сочени от работодателя нарушения също не следва да бъдат взети предвид. Посочено е, че ищцата изрично е възразила с исковата молба, че заповед № 237/28.09.2020 г. не й е връчена, поради което не е запозната със съдържанието й. По делото е приета цитираната Заповед № 237/28.09.2020 г., но доказателства за нейното връчване на ищцата липсват, поради което е прието, че ищцата не е запозната с нейното съдържание.
Съдът е приел, че единственото нарушение, за което в хода на производството е установено, че е извършено от ищцата е закъснение с 30 минути за явяване на работното място, осъществено на 24.08.2020 г.
Прието е, че при определяне на тежестта на дисциплинарното наказание, следва да се вземе предвид естеството на нарушението, дали за работодателя са настъпили вредни последици и дали същото е системно. Приел е, че в конкретния случай нарушението е еднократно, като самата ищца проявява критичност към извършеното. Посочено е, че не е без значение и фактът, че ищцата е била натоварена с множество служебни задължения, което е довело до натрупване на умора. Прието е, че не е установено закъснението на ищцата да е довело до вредни последици за работодателя или за служители, работещи в предприятието.
Прието е, че с въззивната жалба на Комплекс за социално-здравни услуги “Света Петка”-Пловдив се възразява, че дисциплинарното производство е проведено напълно в съответствие с изискванията на КТ и вследствие многократните опити на работодателя да получи адекватно отношение от ищцата спрямо служебните й задължения – същата е демонстрирала отказ и неспазване на трудовата дисциплина, както и нежелание за съдействие не само към работодателя, но и към останалите служители, както станало ясно от разпита на свидетелите. Посочено е, че са изложени твърдения, че от приложения по делото Доклад вх.№ 436/20.08.2020 г. на Ю. А., главен инспектор в община, отдел “Оценка и управление на риска” са констатирани множество нарушения, неуредици на документите, неспазване на трудовото законодателство и Закона за счетоводството. Изложени са възражения, че ищцата като счетоводител е допуснала множество нарушения при изпълнение на служебните си задължения, не е попълвала трудовите досиета на служителите, несъстоятелни били твърденията й, че не смогвала с работата.
Въззивния съд е намерил за неоснователни възраженията на ответника. По отношение на цитирания Доклад с вх.№ 436 от 20.08.2020 г. на Ю. А., главен инспектор в община, отдел “Оценка и управление на риска” е посочено, че същият не е бил приложен по делото, нито е имало процесуално искане от страната за прилагането и приобщаването му към доказателствения материал. Прието е, че същият само е цитиран в заглавната част на Заповед № 203 от 20.08.2020 г., но какво е неговото съдържание и дали има дадени някакви препоръки липсва информация. По отношение на останалите доводи съдът е приел, че същите имат бланкетен и най-общ характер, без да са въведени конкретни оплаквания за допуснати нарушения във връзка с постановения съдебен акт и изложените с него аргументи по трите различни групи основания в уволнителната заповед № 246 от 06.10.2020 г.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първи въпрос от изложението.
С решение № 112/07.04.2015 г. по гр. дело № 4587/2014 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че при избора на наказание, съгласно чл. 189 КТ работодателят следва да преценява тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 1306/2011г. на ВКС, ІV г.о. по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Прието е, че системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл.190, ал. 1, т.3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл.189, ал.1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл.190, ал.2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. В този смисъл е и третото решение, на което се позовава касатора – решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр.д.№ 46/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е възприета практиката на ВКС, изразена в решения, постановени по чл.290 ГПК, относно релевантните обстоятелства за преценката по чл.189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание.
Правният въпрос е разрешен в съответствие с тази практика на ВКС. Въззивният съд, съобразявайки доказателствата по делото, искането за даване на обяснения и депозираните такива от ищцата в процедурата по чл. 193 КТ, е приел за установено по делото само едно нарушение на трудовата дисциплина - тридесетминутно закъснение за работа на 24.08.2020 г., което съставлява основание за търсене на дисциплинарна отговорност. По отношение на останалите описани в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения съдът е приел, че на ищцата не са искани обяснения от работодателя по реда на чл.193 ГПК /съответно процедурата е опорочена поради липса на яснота относно конкретните нарушения/, като неизпълнението на това задължение е свързано с последиците по чл.193, ал.2 КТ – извършването на тези нарушения съобразно фактическите основания, изложени в заповедта, не е предмет на установяване в съдебното производство, съответно същите не следва да бъдат съобразени при осъществяване на преценка по чл.189 КТ. Изводът на съда, че работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, като не се е съобразил с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ е формиран, като са взети предвид тежестта на нарушението - тридесетминутно закъснение за работа, неговата еднократност, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на ищцата и проявена от нея критичност към извършеното, липсата на неблагоприятни последици от допуснатото нарушение за работодателя. Тези изводи на въззивния съд не са в отклонение от посочената практика на ВКС. Различният изход в посочените от касатора съдебни решения се дължи на различната фактическа обстановка, установена по всяко едно от делата, а не на различно тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ – по настоящото дело не са установени системни нарушения на трудовата дисциплина, които да проявяват устойчивост в неправомерното поведение на работника/служителя и със своята повтаряемост обективно да сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите му задължения.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори въпрос от изложението. Въпросът отразява несъгласието на жалбоподателя с извода на въззивния съд, че заповедта за уволнение не отговаря на изискването на чл.195 КТ по отношение на второто нарушение, описано в нея. Преценката на въззивния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана в тази част, е обусловена от анализ на конкретните факти и доказателства по делото, и не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Доводите на касатора в тази връзка представляват касационно оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че втория въпрос от изложението касае само част от решаващите съображения на въззивния съд, според които уволнението е незаконно на формално основание – немотивиране на акта за налагане на дисциплинарно наказание досежно второто вменено нарушение, но не е обуславящ за останалите решаващи мотиви на въззивния съд – за незаконност на уволнението поради неспазване на чл.193 ГПК. С оглед гореизложеното поставеният от касатора въпрос, касаещ приложението на чл.195 КТ, няма самостоятелно значение за изхода на спора.
Трети въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, мотивирали основателността на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, поради което същият не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с практиката на ВКС по четвърти въпрос от изложението. В съответствие с посочената задължителна практика на ВКС и с практиката на ВКС, включително и цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е свои фактически и правни изводи по основателността на предявените искове, съответно е извършил и преценка на въведените от страните доводи и възражения, относими към спорното право, което е намерило израз в мотивите на решението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Комплекс за социално-здравни услуги”Света Петка” населено място.
С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ответницата по касационната жалба Д. Д. на основание чл. 38,ал.2 ЗА, вр.чл.9,ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди сумата 532.50 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство пред ВКС.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 23.08.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 1614/2021 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба вх. № 9483/07.09.2021 г., подадена от ответника Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка”, със седалище и адрес на управление, населено място, улица, № , чрез адв.С. П., съдебен адрес населено място, пл.”С.”, № , ет. , офис , чрез адв.Ст.П..
Осъжда Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка”, Булстат 0004715040730, със седалище и адрес на управление, населено място, улица, № на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат К. Д. Г., Булстат от Адвокатска колегия населено място, с адрес населено място, улица, № , ет. сумата 532.50 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |