Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 315   гр. София,23 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети  май, две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА  ПАНОВА     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  257/ 2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител К. Г. В., от гр. Г., срещу въззивно решение № 516 от 10. 02. 2010г., на Благоевградския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 534/ 2009г., с което е отменена присъда № 487 от 16. 10. 2009г., на РС- гр. Г., по НЧХД № 561/ 2008г., и е прекратено наказателното производство по делото. В касационната жалба на частния тъжител К. Г. В. се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като тъжбата е подадена в рамките на предвидения по закон шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, а не след изтичането му, както е счел второинстанционният съд. Искането е за отменяване на решението и произнасяне по същество. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител. Подсъдимият С. С. М., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и счита, че следва да се уважи, като обжалваното въззивно решение бъде отменено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния тъжител К. Г. В. е основателна. С първоинстанционната присъда, РС- гр. Г. е признал подсъдимия С. С. М., от гр. Г., за виновен в това, че на 17. 08. 2007г., в гр. Г., като длъжностно лице- изпълнителен директор на „Орбел” АД, не е изпълнил влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник- престъпление по чл. 172, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 2000 лв. Осъдил е подсъдимия С да заплати на тъжителя К. Г. В. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1011, 75 лв., както и разноските по делото, и е прекратил производството по предявения граждански иск за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., като недопустим. С обжалваното въззивно решение Окръжният съд- гр. Б. е отменил цитираната първоинстанционна присъда и е прекратил наказателното производство по делото. В рамките на осъществения в настоящото производство касационен контрол, ВКС намери, че проверяваното въззивно решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, което обуславя неговата касационна отмяна, поради следните съображения: За да отмени присъдата, постановена от РС- гр. Г. и прекрати наказателното производство, окръжният съд е приел, че тъжбата, въз основа на която е образувано наказателното производство от частен характер пред компетентния първоинстанционен съд, е била подадена от частния тъжител В. след изтичане на срока, установен по чл. 81, ал. 3 НПК. В подкрепа на този си извод, е приел за ирелевантно обстоятелството, че за претендираното престъпление първоначално е била сезирана Районна прокуратура- гр. Г., която с надлежно постановление е постановила отказ да образува наказателно производство от общ характер, с мотиви, че се касае за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, потвърдено с постановления последователно на ОП- гр. Б. и Софийската апелативна прокуратура. От данните по делото става ясно, че инкриминираното деяние по чл. 172, ал. 2 НК, е извършено на 17. 08. 2007г., която дата и самият тъжител сочи. На същата дата, за същото престъпление, той писмено за първи път е сезирал РП- гр. Г., видно от уведомителното писмо от 21. 04. 2009г. до съда, изходящо от посочената прокуратура (л. 52 от НЧХД № 561/ 2008г.) и приложеното копие от жалбата на В. (л. 54). Постановлението на АП- София, с което е потвърдено постановлението на ОП- гр. Б., е от 17. 03. 2008г., а тъжбата, въз основа на която е образувано НЧХД № 561/ 2008г., на РС- гр. Г., е постъпила в съда на 30. 06. 2008г. При така установената процесуална ситуация е видно, че тъжбата е депозирана в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, а не след неговото изтичане, както неправилно е приел въззивният съд. Цитираната норма изрично урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата- от узнаване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не за постановление за прекратяване, но със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Това е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен - чл. 184 НПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС. Ето защо, като е отменил постановената първоинстанционна присъда и е прекратил наказателното производство по делото, въззивният съд е нарушил правото на защита на частния тъжител като с. в процеса, което нарушение е от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и обуславя касационната отмяна на проверявания въззивен съдебен акт, при наличното основание за това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което, на основание чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК следва да се изпълнят като задължителни дадените от касационната инстанция указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Останалите искания в жалбата на частния тъжител не могат да бъдат удовлетворени в настоящото производство, тъй като са извън правомощията на касационния наказателен съд. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 516 от 10. 02. 2010г., постановено по ВНЧХД № 534/ 2009г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменена присъда № 487 от 16. 10. 2009г., по НЧХД № 561/ 2008г., на РС- гр. Г., и е прекратено наказателното производство по делото, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: