О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 06.08.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 393 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 5205 / 17.11.2011 год. по ч.т.д. № 2917 / 2011 год. , с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество против заповед № 8642 / 21.09.2011 год., постановена по ч.гр.д.№ 13 769 / 2011 год. на 18-ти състав на Варненски районен съд , на основание чл.410 ГПК, в частта в която в полза на заявителя В. П. са присъдени разноски за заповедното производство , в размер на 1 940 лв. адвокатско възнаграждение , респ. не е уважено възражението на жалбоподателя - длъжник за прекомерност на същото, на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Жалбоподателят намира , че съдът неправилно е приел от една страна за неприложимо в заповедното производство правилото на чл.78 ал.5 ГПК , както и неоснователно и в противоречие с практиката ,от друга страна , е приел приложим пар.2 от ДР на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / наричана по-долу Наредбата / , въпреки че същата излиза извън предмета на законовата делегация по чл.36 ал.2 от ЗАдв. , предоставена съгласно чл.121 ал.1 от същия на закон на Висшия адвокатски съвет . Претендира отмяна на атакуваното определение и редуциране дължимите на заявителя разноски по заплатено адвокатско възнаграждение , до размера на сумата от 647,56 лева . Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
Ответната страна – В. П. - оспорва касационната частна жалба , считайки същата за процесуално недопустима , предвид липсата на предпоставки по смисъла на чл.274 ал.3 ГПК . Евентуално възразява срещу основателността на жалбата, подкрепяйки изводите на въззивния съд. Претендира възмездяване на разноски за касационна инстанция, изрично признавайки, че възнаграждението за същата е съобразено и с процесуалното представителство на въззивна инстанция, където не е претендирано възмездяване .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение , като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт и като намира , че същата е процесуално допустима на основание чл.274 ал.3 т.2 вр. с чл.280 ал.1 ГПК , по допускане на касационното обжалване съобрази следното :
В обосноваване допускане на касационното обжалване страната формулира процесуалноправни въпроси относно : 1 / приложимостта на чл.78 ал.5 от ГПК и в заповедните производства и 2 / в какви граници съдът може да намали възнаграждението, респ. приложението на чл.78 ал.5 ГПК задължава ли съда да се съобрази с пар.2 от ДР на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Страната сочи, че по тези въпроси е налице казуална съдебна практика , явяваща се в противоречие с въззивното определение / хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК / , както и че отговора на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / чл.280 ал.1 т.3 ГПК / .
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.09.2011 год. по гр.д.№ 13 769 / 2011 год. на Варненски районен съд, е присъдено в полза на В. П. вземане в размер на 16 899,64 лева главница , 2 978,59 лева лихва , 400 лева разноски по заплатена държавна такса и 1940 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение . Предвид подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК , като е приел , че кредиторът не е завел иск по чл.422 от ГПК иск в указания от разпоредбата срок, съдът е обезсилил заповедта ,с определение № 17897 / 13.12.2011 год. по гр.д.№ 13 79 / 2011 год.. Същото е обжалвано и отменено с определение № 375 / 25.01.2012 год. по ч.т.д.№ 140 / 2012 год. ,
Междувременно , с частна жалба от 14.10.2011 год. / преди обезсилването на заповедта / длъжникът [фирма] е обжалвал същата в частта относно разноските, на основание чл.413 ал.1 ГПК. С тук атакуваното определение № 5205 / 17.11.2011 год. по ч.т.д.№ 2917 / 2011 год. Варненски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба , като се е позовал на непрекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.7 ал.5 вр. с ал.2 т.4 във връзка с пар.2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В евентуалност е обосновал и извод , че разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не е буквално приложима в заповедните производства, в смисъл на неприложимост на критерия „ прекомерна сложност на делото „ , отчетен с изричната разпоредба на чл.7 ал.5 от Наредбата, съгласно която възнагражденията се определят върху половината , а не върху цялата претендирана със заявлението сума. Присъденият размер съдът е приел за непротиворечащ на горепосочените разпоредби .
С оглед решаващите изводи на съда е видно, че формулирания от страната въпрос , относно приложимостта на чл.78 ал.5 от ГПК и в заповедните производства , не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като не съставлява правен въпрос , обусловил решаващите изводи на съда , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Съдът не е изключил приложението на чл.78 ал.5 ГПК и в заповедното производство , каквато е и безпритиворечивата съдебна практика , но е обосновал специфика на приложението на нормата, отчитайки че за тези производства Наредбата предпоставя като база за изчисляване на минималните възнаграждения половината от размера на претендираното със заповедта вземане , т.е. критерият „ сложност „ е съобразен и от самата Наредба . С оглед това е приел , че възражението за прекомерност следва да се разгледа в съответствие с нормите на чл. 7 ал.5 вр. с ал.2 и пар.2 от ДР на Наредбата . В рамките на определените от тези норми размери на адвокатското възнаграждение , спрямо които е ирелевантен критерия „ сложност на делото„ са и противопоставените доводи на страните - жалбоподателят - за неприложимост на пар.2 от ДР на Наредбата , заявителя и ответна страна в настоящия спор - за неговата приложимост , което е предмет на втория процесуалноправен въпрос .
Същият - относно рамките в които съдът е оторизиран да намали възнаграждението за процесуално представителство , на основание чл.78 ал.5 ГПК, покрива общия критерий за допускане на касационното обжалване. Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , доколкото са представени определения на касационна инстанция , макар не постановени по същия процесуален въпрос, като допуснат по реда на чл.280 ал.1 ГПК, но които противоречиво разрешават приложението на пар.2 от ДР на Наредба 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , при възражение основано на чл.78 ал.5 от ГПК . Представена е и противоречива казуална съдебна практика на въззивни съдилища .Така част от съдебните състави приемат, че при произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан с ограничението на пар.2 от ДР на Наредбата, тъй като същата излиза извън предоставената с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата делегация , на основание която и във връзка с чл.121 ал .1 от Закона за адвокатурата е създадена самата Наредба , но която делегация не предвижда и определяне на размера на адвокатските възнаграждения при прилагане на чл.78 ал.5 ГПК / в този смисъл - представените опр. 269 / 04.05.2011 по ч.гр.д.№ 155 / 2011 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. , опр. 422 / 04.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 308 / 2011 год. на ВКС, ГК , ІV г.о. , опр. № 259 / 19.05.2011 год. по ч.т.д. № 274 / 2011 год. на Видински окръжен съд , ГО , опр . от 23.01.2012 год. по ч.т.д. № 112 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, ТО , ІІІ състав / . Широко приложимо е и противното съображение , в който смисъл е и приложеното от жалбоподателя опр.№ 1811 / 07.02.2011 год. на СГС, по ч.гр.д. № 1275 / 2011 год. на ГК, ІІ д отд. . Доколкото по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят не е навел аргументи , касаещи непълнота или неяснота на самата процесуална норма, приложението на която обуславя въпроса , респ. създадена във връзка с тълкуването й противоречива или непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване съдебна практика , касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК .
Настоящият съдебен състав намира, че при възражение основано на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът дължи съобразяване с лимита в намаляване на адвокатското възнаграждение , съгласно пар.2 от ДР на Наредба № 1 / 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения . Не съществува противоречие между нормата на чл. 36 ал.2 от ЗАдв. и уреденото с пар.2 от ДР на Наредбата , което противоречие , съгласно чл.15 ал.3 вр. с ал.1 от ЗНА , да предпостави неприлагане на Наредбата . Същата не урежда прилагането на отделни разпоредби или подразделения на нормативния акт от по-висока степен, от държавен орган, въз основа предоставена му , съгласно чл.3 ал.2 ЗНА, нормотворческа компетентност и предпоставяща вида му на подзаконов нормативен акт ,съгласно чл.7 ал.2 ЗНА . Наредбата е недържавен нормативен източник, създаден в изпълнение предоставеното с чл.36 ал.2 ЗАдв. на професионалното сдружение на адвокатите / съсловна организация на задължителен принцип / право да определи съдържанието на уредбата на отношенията в съответната обществена област - „справедливо „ и „ обосновано „ по размер адвокатско възнаграждение „за съответния вид работа „ , както намери за добре , в императивните рамки , поставени от закона . Чл.36 ал.2, респ. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не ограничават правото на Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.121 ал.1 ЗАдв. , да определи критерии за прилагане на задължителните минимални размери на адвокатски възнаграждения , съобразно действителната сложност на делото . Чл.36 ЗАдв. гарантира правото на „ справедливо „ и „ обосновано по размер „ възнаграждение на адвоката и като правило - определянето му с договор между адвоката и представлявания . Доколкото преценката за прекомерност винаги е субективна, а минималните размери на адвокатските възнаграждения са само база за определянето на действително „ справедливо „ и „ обосновано по размер „ такова , с пар.2 на ПЗР от Наредбата се гарантира така предоставеното право , в съответствие с принципа за свобода на договарянето за всяка от страните по упълномощителната сделка , при отчитане действителната правна сложност на спора и дължимата по него защита , обуславящи и избора на конкретен процесуален представител . Чл.78 ал.5 ГПК / последващ по време пар.2 на ДР на Наредбата / вменява на съда задължение да се произнесе в съответствие с правилата на Наредба № 1 / 2004 год. , без да слиза под прага на установения в нейния пар.2 от ДР „ минимален „ за хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК / при свободно договорено адвокатско възнаграждение / размер.
Предвид горепосоченото , заплатеното от заявителя В. П. , съобразено с чл.7 ал.5 вр. с ал.2 т.4 от Наредбата и пар. 2 от ДР на същата , адвокатско възнаграждение подлежи на възмездяване в размера , в който е договорено .
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да възмезди ответната страна за понесени разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, кореспондиращо по размер с чл.9 ал.1 вр. с чл.7 ал. 5 вр. с ал.2 от Наредбата ,в съответствие с характера на осигурената от процесуалния представител защита в настоящото производство .
Водим от горното , Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5205 / 17.11.2011 год. по ч.т.д. № 2917 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.78 ал. 3 вр. с чл.81 от ГПК , да заплати на В. П. понесените в касационното производство разноски от 400 / четиристотин / лева - адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|