Ключови фрази


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65
София, 23.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5392 по описа за 2016 год. за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Ние –Савов-Вл.Савов”и В. Е. Савов против решение № 284/17.08.16г.по в.гр.дело № 190/16г.на Окръжен съд- Враца, с което е потвърдено решение № 917 от 23.11.15г.по гр.дело № 1268/15г.на Районен съд – Враца.С него е уважен предявения от А. Б. Р. срещу касаторите иск с правно основание чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД в размер на 7000 лв, ведно със законната лихва, считано от 10.02.10г.до окончателното изплащане.В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: При деликт от клевета и ангажиране на гражданската отговорност по чл.49 и чл.45 ЗЗД на издателя и редактора на печатното издание в отделно гражданско производство, налице ли е връзка на преюдициалност и основанията за спиране по чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК при образувано наказателно производство срещу увредения за изнесени в публикацията факти и обстоятелства, които осъществяват престъпен състав по НК.
Сочат и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси : 1.При потвърждаване на първоинстанционното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения по жалбата и в мотивите си да укаже с какви конкретни доводи се опровергават доводите в жалбата,подкрепени с доказателства по делото ; 2.Отговаря ли редакторът на печатно издание за изготвен от трето лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация,по реда на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД; 3.Противоправно ли е и има ли клеветнически характер изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице,когато името му се коментира или предполага във връзка с обществен интерес,свързан с неговия пост, дейност или занятие; 4.Длъжен ли е съдът в решение по спора за причинени от публикация вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента от отправени клеветнически твърдения и в тази връзка разликата между факт и мнение ; 5.При определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да отчита критерии,за които няма доказателства по делото и да не взима предвид други,за които има такива.
Ответницата по жалбата А. Р. не заявява становище.
С обжалваното решение е прието, че на 18.02.2010 г. в брой 16 на областния вестник „НИЕ“ е била публикувана статия със заглавие „Дали съдебната система е станала бизнес за А. Р.?“, с автор М. А.. Посочено е, че изложените в нея твърдения са недоказани, поради което въззивният съд е достигнал до извода, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Обосновал е, че ответникът ЕТ „Ние-Савов-В. Савов“ в качеството си на издател определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност и при публикуване на писма от трети лица, какъвто е конкретния случай. Правното основание за ангажиране на отговорността му е нормата на чл. 49 ЗЗД, тъй като същият се явява възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Ответникът В. Е. С. като редактор от своя страна носи отговорност за изнесената информация, тъй като отговаря за вида и съдържанието на публикациите. За неотносимо към спора е прието обстоятелството, че не са представени доказателства за наличие на договор за заемане на длъжността, тъй като наличието на облигационно или трудово правоотношение се предполага от обстоятелството, че в издавания от С. вестник в качеството му на едноличен търговец, същият е посочен като редактор и не е установено трето лице да заема длъжността. Въззивният съд е счел, че с публикуването на статията ответникът е причинил неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в душевни страдания и накърняване на доброто име, чест, достойнство и авторитета й като съдия. Съобразен е териториалният обхват на разпространение на вестник „НИЕ“, както и обстоятелствата, че статията е публикувана на първата страница на печатното издание и в интернет страницата на вестника, че е с провокативно и привличащо вниманието на читателите заглавие, че съдържа множество неверни твърдения по отношение на личността на ищцата, които довели до душевен дискомфорт, негативни емоционални преживявания и влошаване на здравословното й състояние. При тези данни въззивният съд е приел, че сумата от 7 000 лв. е достатъчна да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди и съответства на общоприетите в съдебната практика критерии.
С определение, обективирано в протокол за проведено открито съдебно заседание на 06.07.2016 г. във въззивното производство не е уважено направено от касатора искане за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, доколкото според него са били налице данни за това, съдържащи се в удостоверение , издадено по нохд №3946/30.06.2016 г. От него е видно, че срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт по ДП №127/2011 г. на НСлС, пр.пр.№9455/2010 г. на СЗА-СГП за престъпления по чл.302,т.1 б.“б“вр.чл.301 ал.3 вр. с ал.1 НК; по чл.282 ал.2 вр.ал.1 НК; по чл.316 вр.чл.308 ал.1 и чл.26 ал.1 НК, образувано е нохд №3946/2015 г. на СГС,НО, 11 състав и с разпореждане от 27.06.2015 г. то е прекратено за отстраняване на допуснати нарушения. Въззивният съд е приел, че след като образуваното съдебно производство е прекратено, макар да няма данни за влизане в сила на разпореждането за прекратяване, не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
С определение № 213 от 13.07.17г.състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е спрял касационното производство до постановяване на ТР по тълк.дело № 1/2017г.на ОСГТК.
След приемане на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.19г. по ТД № 1/17г.на ОСГТК на ВКС, с определение № 295 от 18.07.19г. състав на ІІІ г.о. на ВКС е възобновил производството.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав на ІІІ г.о.на ВКС, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, намира следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.За проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение следва да се допусне касационното му обжалване.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 17.08.16г. по гр.дело № 190/16г.на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 140 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.