Р Е Ш Е Н И Е № 366 С о ф и я , 07 октомври 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 с е п т е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1003/2015 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подс.М. П. М. от С., в момента в затвора-С., адв.Р.А. от САК срещу въззивна присъда № 65 от 25.02.2015 г., постановена по ВНОХД № 4719/2014 г. от Софийски градски съд, която се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за изменянето й с намаляване на размера на наложените му поотделно и за съвкупността от престъпления наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият М. М. и защитникът му адв.А. поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 06.11.2013 г., постановена по НОХД № 5255/2012 г. от Софийския районен съд подсъдимият М. П. М. от С., в момента в затвора в С., е признат за виновен в това, че на 18.08.2011 г. в С. отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 909,00 лева от владението на М. Д. Г. от С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха и на основание чл.198, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата подс.М. е признат за невинен по същото време и място да се е съвъкупил с М. Д. Г., като я принудил към това със сила и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.152, ал.1, т.2 от НК. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 260 лева. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-С. в оправдателната й част и заради явната несправедливост на определеното на подсъдимия наказание за грабежа с искане за постановяване на нова осъдителна присъда и по обвинението му по чл.152, ал.1 от НК и завишаване на отделните и общото за съвкупността от престъпленията наказания, както и да се отмени присъдата в частта й относно приложението на чл.68, ал.1 от НК във връзка с привеждане в изпълнение на предишно „условно” наказание на подс.М.. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.А. в осъдителната й част с оплаквания за необосноваността й и искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда и по двете предявени му обвинения, със съответните последици от това. След проведено въззивно съдебно следствие, с присъда № 65 от 25.02.2015 г. по ВНОХД № 4719/2014 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и като е признал подс.М. за виновен и в извършването на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Потвърдил е обжалваната присъда в останалата й част. Присъдил е допълнително още 165 лв направени за това обвинение разноски по делото. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наказанията за двете престъпления, определяйки едно общо от 5 години лишаване от свобода, чийто размер на основание чл.24 от НК е увеличил с 1 година, на 6 години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК градският съд е групирал така определеното общо наказание на подсъдимия с наложеното му по НОХД № 22593/2011 г. на Софийския районен съд, определяйки общо наказание за съвкупността от престъпления в размер на 8 години лишаване от свобода, което също на основание чл.24 от НК е увеличено по размер с 1 година на 9 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднат от размера на така наложеното на подс.М. общо наказание изтърпяната част от наказанието по НОХД № 22593/2011 г. на СРС. В касационната си жалба защитникът навежда доводи за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, изразяваща се в неправилен доказателствен анализ на съда, при липса на достатъчно доказателства относно авторството на деянията в лицето на подзащитния му и заради явната несправедливост на наложените му поотделно и за двете съвкупности наказания с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменянето му с намаляване на размера на така определените му наказания. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в определения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : За разлика от наведените доводи във въззивната жалба на защитника, която в основната си част относно обвинението по чл.152, ал.1, т.2 от НК е възпроизведена в касационната, последният доразвива и вижданията си за престъплението грабеж, бъркайки понятията за съставно и двуактно престъпление като престъпления с усложнена по състав конструкция. Като се оспорва достоверността на твърденията на пострадалата св.М.Г., се правят изводи за липсата на категорични доказателства относно упражнена върху нея сила и/или заплашване, което да е довело до „основателен страх” от увреждането й, включително за осъществяване на полов акт и отнемане на посочените от нея вещи, поради което се настоява за отмяна на въззивния съдебен акт, довел до осъждане на подс.М. по предположения и връщане на делото за пълното му оневиняване. Лично подсъдимият изразява недоволство от двукратното приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и желае изменяне на въззивната присъда и в тази й част. Градският съд е изследвал наново, обективно, всестранно и пълно събраните по делото, включително и след допълнителния разпит на пострадалата Г., доказателствени източници и е дал обстоен и убедителен отговор на всички доводи на защитника на подс.М.. Добивайки непосредствени впечатления от жертвата му, съдът с основание е отрекъл твърденията му и се е доверил на последната. В нейна подкрепа са както приобщените на основание чл.373, ал.1 вр.чл.372, ал.3 вр.чл.371, т.1 от НПК свидетелски показания, така и изводите на експертите от СМЕ, КСПСПЕ и СБЕ, резултатите от огледа на местопроизшествието, от освидетелстването й, от проведеното разпознаване, от огледа на веществените доказателства. В своята съвкупност те са дали възможност на съда да направи категоричния си и логически обоснован извод за упражненото върху Г. насилие и да утвърди достоверността на показанията й, спазвайки изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. Няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства и доказателствени средства и правно релевантните факти от кръга на чл.102 от НПК са изведени съобразно процесуалните изисквания. Оборени са възраженията на жалбоподателя съдът да е осъдил подсъдимия по предположения, което обяснява липсата в жалбата на конкретни аргументи срещу доказателствения му анализ. След като последният е процесуално издържан, то ВКС, като инстанция по правото, не може да възприема други факти или да указва промяната им при ново разглеждане на делото. Въззивният съд в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 и ал.3 вр.чл.305 от НПК, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт в посочената му част за връщане на делото за новото му разглеждане от СГС. Правните доводи на защитника сочат също на неразбиране относно т.н. „съставни престъпления” и значението на принудата като елемент от обективния състав и на двете престъпления, в които е обвинен и осъден подс.М.. Утвърдено в съдебната практика и правната теория е разбирането, че и при изнасилването, и при грабежа упражнената сила или заплаха е необходимо да е от такъв характер, че да сломи волята на жертвата за оказване на съпротива, без да е необходимо да е предизвикан основателен страх от осъществяване на отправеното със заканата действие или престъпление. Дори е достатъчно заплахата да е например за разгласяване на истински, но позорящи дадено лице обстоятелства, които в конкретната ситуация да мотивират жертвата да не оказва съпротива на нападателя си било срещу отнемане на вещ, било против осъществяване на полов акт с нея. А за съставомерността на деянието като изнасилване е необходимо съвъкуплението да е осъществено без съгласие на последната. Като се е доверил на показанията на св.Г., въззивният съд правилно е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Освен за осъществяване на съвъкупление с нея, подс.М. е приложил принуда и впоследствие, при извеждането й в хола на апартамента, за отнемане на вещите й, а впоследствие заключвайки я, за да не може да попречи на оттеглянето му и да потърси своевременно помощ. Неразбираемо от защитника се коментира принудата с някакво „непосредствено деяние”, че тя следвало да има „по-конкретен характер”, още по-малко защитими са доводите му за недоказаност на обвиненията, които не са съобразени с резултатите от съдебното следствие пред районния и градския съд. Няма неправилно приложение на материалния закон и не е налично и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивната присъда както в осъдителната, така и в потвърдителната й част, в която част (последната) първоинстанционната присъда не подлежи на самостоятелна касационна проверка. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените на подс.М. за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК и за съвкупностите от престъпления наказания. Като е обсъдил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, СГС правилно е приел, че лек превес имат отегчаващите, поради което му е наложил наказание от 5 години лишаване от свобода, макар този размер да съответства на баланс на двата вида обстоятелства според разпоредбата на чл.54, ал.2 от НК. Неоснователно се отдава в касационната жалба прекомерна тежест на семейното положение и наличие на рождено дете на подсъдимия, особено на фона на грубото посегателство върху честта и половата неприкосновеност на св.Г.. При тези обстоятелства и ВКС не намира основание за смекчаване на отговорността му и приема жалбата и в тази й част за неоснователна. Не се оспорва, че двете престъпления по настоящето наказателно производство са в съвкупност помежду си и с тези, за които подс.М. е осъден по НОХД № 22593/2011 г. на СГС и че правилно са приложени както правилата на чл.23, ал.1 от НК за съвкупността по настоящето дело, така и на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК за тази по двете дела. Именно наказанието от 8 години лишаване от свобода е определящото за размера на общото наказание за четирите престъпления, идентични от фактическа и правна страна и които с основание са обусловили приложението на чл.24 от НК и при двете групирания. Както по своя характер и начин на извършване, така и по своите последици за жертвите те се отличават със завишена степен на обществена опасност и сочат такава и за дееца. Отчетени от съда, те правилно са довели до завишаване на общата санкция само с една година. И в тази й част присъдата на СГС не страда от визираните в жалбата на защитника недостатъци и следва да бъде оставена без уважение. По отношение приложението на чл.25, ал.2 от НК за приспадане на изтърпяната част от наказанието по присъдата по НОХД № 22593/2011 г. на СГС защитникът отново показва неразбиране. Правилно съдът е посочил начална дата 29.09.2012 г., а не 2011 г., защото от 29.09.2011 г. подс.М. е изтърпял наказание от 1 година лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 10869/2007 г., задействано на основание чл.68, ал.1 от НК с присъдата по НОХД № 22593/2011 г. на СГС (виж справката за съдимост), което наказание е вън от съвкупностите от престъпления. И в тази й част атакуваната присъда не страда от дефект и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 65 от 25.02.2015 г., постановена по ВНОХД № 4719/2014 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :