О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №232 С., 10.08.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1920 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 148625 от 11.12.2014 г. на Р. Т. Т. чрез пълномощника му адвокат А. Ч. против определение № 23729 от 18.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 15815 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 22.07.2014 г. по гр.д. № 6403/2013 г. на Софийски районен съд, 41-ви състав за прекратяване на производството по исковата молба на Р. Т. Т. против Председателя на Комисията за защита от дискриминация – А. В. С. и изпращането й по подсъдност на Административен съд-София. Ответната по частната касационна жалба страна не изразява становище в настоящото производство. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, съдът съобрази следното: В. съд е констатирал, че производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. Т. против Председателя на Комисията за защита от дискриминация – А. В. С. с твърдения, че ответникът не е образувал производство по подадената от него жалба и не е изпълнил влязло в сила определение на Административен съд София-град, Второ отделение, 24 с-в, постановено в закрито заседание на 11.07.2012 г. по адм.д. № 4362/2012 г., с което са дадени задължителни разпореждания към Председателя на КЗД, като към моментът на подаване на молба - уточнение от 12.09.2013 г. по подадената от него жалба е даден входящ № 44-00-996/12.03.2012 г., но все още не е образувано производство в КЗД. Ищецът поддържа, че с бездействията на ответника е отнето правото му на справедлив процес, който да бъде финализиран с валиден административен акт и твърди, че на 13.02.2012 г. е подал четири различни жалби в КЗД [населено място] срещу К. [населено място]; в началото на 2013 г. с него се свързал служител от КЗД, който го уведомил, че по подадената жалба е образувана преписка № 44-00-996/2012 г. и производство под № 245/2012 г., но ищецът установил, че тази преписка и това производство са били образувани по една от неговите жалби, избрана произволно, подадена от [фирма] срещу решение № 1463/2010 г. на К., а по останалите три жалби не били образувани преписки и производства от страна на КЗД. Поддържа, че след подаване на исковата молба пред съда жалба, подадена от него в качеството му на физическо лице вх. № 44-00- 996/12.03.2012 г. е била входирана, но нямало образувано производство. С това бездействие, според ищецът, е нарушено равноправното му третиране, което представлява непряка и пряка дискриминация основана на признака „лично и обществено положение“ в качеството му на жалбоподател. Софийски градски съд е приел, че при така изложените в исковата молба твърдения, предявените искове са с правно основание чл. 74, ал. 2 от З.. във връзка с чл. 1 от З.. Исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, включително и в случаите, когато те представляват пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от З.., подлежат на разглеждане по реда на АПК от административните съдилища. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от З.. е специална спрямо общата норма на чл. 71, ал. 1 от З.. и като такава изключва приложението на последната при искове за обезщетения за вреди от осъществено дискриминационно третиране при отношения на власт и подчинение. Изложени са съображения, че исковете, произтичащи от актове на дискриминация, извършени от административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (независимо от начина на извършването им: чрез издаване и/или прилагане на административни актове или чрез фактически действия или бездействия на длъжностни лица), са подсъдни на административните съдилища съгласно чл. 74, ал. 2 З.. вр. чл. 1 З. и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл е константната и безпротиворечива съдебна практика: Решение № 210/08.01.2013 г. по адм. д. № 4682/2012 г. на ВАС-VII отд., Решение № 1288/26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2010 г. на ВАС-VII отд., Решение № 3226/11.03.2010 г. по адм. д. № 12826/2009 г. на ВАС-VII отд., Определение № 6902/27.05.2010 г. по адм. д. № 4735/2010 г. на ВАС-5-чл.с-в, Определение № 71/24.09.2009 г. по адм. д. № 65/2009 г. на ВАС-5-чл.с-в, Определение № 159/28.10.2008 г. по адм. д. № 123/2008 г. на ВАС-5-чл.с-в; Определение № 11/28.04.2010 г. по гр. д. № 2/2010 г. на ВКС-ГК, 5-чл.с-в, Определение № 15/08.04.2009 г. по гр. д. № 7/2009 г. на ВКС-ГК, 5-чл.с-в, Определение № 21/07.05.2009 г. по гр. д. № 24/2009 г. на ВКС-ГК, 5-чл.с-в, Определение № 195/29.10.2008 г. по гр. д. № 346/2008 г. на ВКС-ГК, 5-чл.с-в; Определение № 34/10.08.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г. ВКС-ГК, 5-чл.с-в; Определение № 318/02.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2866/2013 г. на ВКС-І г.о., Определение № 40/09.07.2013 г. по адм. д. № 33/2013 г. на ВАС-5 чл.с-в.). Жалбоподателят поставя три въпроса по приложението на чл.71, ал.1 З. и чл.74 З. в контекста на мотивите във въззивното определение, които съдът уточнява до въпроса: кой съд – граждански или административен – е компетентен да разгледа иск за установяване на дикриминация и за преустановяване на нарушението по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 З. в случаите когато ответник е Комисията за защита от дискриминация и не се предявява иск за обезщетение на вреди? Приложената практика на съдилищата не дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос съдът приема, че компетентен да разгледа иск по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 З. в случаите, когато ответник е Комисията за защита от дискриминация е административния съд. Съображенията за това са следните: З. е приет през 2003 г. /ДВ бр.86/2003 г./ и е в сила от 1.01.2004 г., като чл.71 предвижда компетентност на районния съд по искове за установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за обезщетение за вреди, а чл.74 – че искът за обезщетение на вреди се предявява реда на З., когато същите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. През 2006 г. /ДВ бр.30/2006 г./ е приет АПК в сила от 12.07.2006 г., с което подведомствеността на делата е разделена между общите съдилища и административните съдилища. Разграничителния критерий, при преценка кой съд е компетентен да разгледа даден иск, е дали незаконните актове, неоснователните действия или бездействия са на държавни органи и длъжностни лица. В този случай компетентността е на административните съдилища според правилата на чл.128 АПК, освен ако със специална норма не е предвидено друго. От тази основна принципна позиция изхожда и тълкуването, дадено в т.4 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Въз основа на същата принципна позиция следва да се приеме, че при настоящата нормативна уредба исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 З., когато са основани на твърдение, че нарушението на антидискриминационното законодателство е извършено чрез действие или бездействие на държавен орган или длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.3 АПК, а когато произтичат от отношение между равнопоставени субекти са родово подсъдни на гражданските съдилища. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че атакуваното определение на Софийски градски съд е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23729 от 18.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 15815 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 23729 от 18.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 15815 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: