Р Е Ш Е Н И Е     №  525   София, 14 декември   2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 9 декември, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 569/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия С. Д. Д. от гр. П., чрез неговия защитник - адвокат К, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 148/2009 г. По същество се сочи се, че съдебният акт в частта му по обвинението, по чл. 283 НК, е постановен в нарушение на закона и при явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия по това обвинение, или се приложат разпоредбите на чл. 66 НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 118/24.06.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е изменил присъда № 36/26.02.2009 г. постановена по нохд № 1915/2008 г., на Окръжен съд гр. П., като е намалил размера на наложеното на подс. С. Д. Д. наказание, от една година и седем месеца лишаване от свобода, за извършеното престъпление по чл. 283 НК, на една година лишаване от свобода, като е намалил и определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 НК, на една година лишаване от свобода.   Потвърдил е присъдата в останалите й части, с които подс. С. Д. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 283 НК и по чл. 338, ал. 1 НК, с наложено наказание за второто – „глоба” от 300 лв., присъединяването му към наказанието лишаване от свобода, по реда на чл. 23 НК, определеният „общ” първоначален режим, зачетено предварително задържане, съдбата на веществените доказателства и присъдените разноски.   По довода за нарушение на закона по обвинението, по чл. 283 НК:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, видно от обстоятелствената част на жалбата, са единствено по обвинението, по чл. 283 НПК и се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. С. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 283 НК, е законосъобразен. Той се подкрепя от показанията на св. С, С. К. , Б. И. , Г. Г. , И. М. , К. К. и И. Т. , на свидетелите К от досъдебното производство, от приложените писмени доказателства – лична жалба от пострадалия, заповеди за назначаване и преназначаване на подсъдимия и актовете за встъпване, приемо-предавателен протокол на парите, ксерокопия от банкноти, протоколите за претърсване и изземване и обиск и изземване с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства, експертна справка, копия от предложения и списъци на затворници предложени за предсрочно освобождаване, справки за валутни курсове, както и от приложените веществени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 283 НК. Наличните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои се дава вяра, и защо, и се градят изводите за виновността му, и на кои не. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища относими към предмета на доказване изводите, че се касае за престъпление по чл. 283 НК, са законосъобразни. Както правилно е посочено в мотивите, първоинстанционният съд е дал законосъобразна правна оценка на деянието му, като престъпление по чл. 283 НК.   И според настоящият съдебен състав, престъплението е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият по смисъла на закона - чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „а” НК, е длъжностно лице, изпълняващ служба в държавно учреждение и е използвал служебното си положение, за да набави за себе си противозаконна облага. В случая, не е нарушил служебните си задължения, нито е превишил властта или правата си, тъй като е нямал право и задължение по закон да изготвя предложения за условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода, а само е използвал това си служебно положение – извършвайки ръководна работа свързана с управлението на затворническото общежитие към затвора Пловдив, за набавяне на противозаконна облага улеснявайки мотивирането на пострадалия Х. да му предаде инкриминираната сума. Деянието е осъществено през работно време, на работното му място и по отношение на лице намиращо се в негово подчинение, при пряк умисъл и с пълното съзнание, че използва това си служебно положение, да мотивира Х. да му предостави паричната сума, с цел извличане на противозаконна материална облага – П. Пл. на ВС 2/1980 г., т. 6 Следователно са налице както обективните, така и субективните признаци на престъплението.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият в мотивите си – стр. 7 – 10, подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и че е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен. Не може да бъде направен друг извод освен този, че подс. С. Д. е извършил инкриминираното деяние.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда по този текст от НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по чл. 283 НК. За това няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му.   С оглед на изложеното доводът за допуснато нарушение на закона и искането за оневиняване, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.   По довода за явна несправедливост на наказанието:   Релевираният касационен довод е във връзка с отказаното приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК.   На вниманието на въззивният съд е било искането за приложение на чл. 66 НК. Същият го е обсъдил в мотивите си и е направил законосъобразен извод, че е неоснователно.   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. И настоящата инстанция споделя разбирането на предходните съдилища, за необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – в размер на една година, определен от въззивната инстанция. С оглед осъществяване целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Деянието в конкретният случай, с оглед служебното положение на подсъдимия и мястото на извършването му, е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга обществени отношения, свързани с авторитета на държавния апарат във връзка с изпълнението целите на наказанията, спрямо намиращите се в затвора. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118/ 24.06.2009 г., по внохд № 148/2009 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: