Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 07.07. 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при участието на секретаря Ива Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1545 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от ищеца „Граунд Трейд“ЕООД, гр. София и от ответника „Агро К.“ООД, гр. Враца срещу Решението № 86 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 5084/2018г. на САС, ТО, 11 състав. Ищецът „Граунд Трейд“ЕООД обжалва въззивния акт в частта за отмяна на решението по т.д.№ 89/2017г. на Врачанския ОС и отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен срещу К. В. К. в качеството му на управляващ и представляващ „Агро-К.“ООД за заплащане солидарно с представляваното от него дружество на обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди - стойността на 137.47 тона слънчоглед реколта 2016г., засаден в три конкретно посочени блока за земеделско стопанство в землището на с. Тишевица, обл.Враца в размер на 84 885.24лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ответникът „Агро-К.“ООД обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за осъждането на дружеството да заплати на „Граунд Трейд“ЕООД на основание чл.49 ЗЗД сумата 84 885.24лв. обезщетение за имуществени вреди - равностойността на 137.47 тона слънчоглед реколта 2016г., засаден в три конкретно посочени блока за земеделско стопанство в землището на с. Тишевица, обл.Враца. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер - 85 000лв. е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба на ищеца се поддържа искане за отмяна като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение по отношение на иска срещу втория ответник К. К.. Посочва се, че след като САС е приел, че отговорността на „Агро-К.“ООД по чл.49 ЗЗД е безспорно установена, а същевременно константната правна доктрина и съдебна практика приемат, че отговорността на юридическото лице по чл.49 ЗЗД е обусловена от тази на причинителя на вредата по чл.45 ЗЗД, изключването на отговорността на чл.45 ЗЗД на управителя на дружеството би довело до отпадане и на отговорността на дружеството-възложител. Поддържа се, че изводите на САС по тълкуването на разпоредбите на чл.49 и чл.45 ЗЗД са неправилни и необосновани. Касаторът „Агро-К.“ООД се позовава на недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Недопустимостта е обоснована с твърдения за ненадлежно упражнено право на иск - неправилно и неясно формулиран петитум и неясни твърдения относно деянието и авторството му. Поддържа се, че е нелогична тезата, неизвестни лица, извършили деянието /жътвата/, да са действали вследствие на възлагане именно от „Агро К.“ООД, ако тези лица не са установени и ако не е установено възлагане на работа /по трудов, граждански договор или по друг начин/; че няма как да се установи връзката между извършителя на деянието с „Агро- К.“ООД, ако не се установи извършителят на жътвата. Неправилността е мотивирана с твърдение за постановяване на решението в нарушение на чл.17,ал.2 ГПК и непроизнасяне по заявеното от ответниците оспорване на Заповед № 182-11 от 16.10.2015г. на Общинска дирекция „Земеделие“, [населено място], от който акт ищецът твърди, че черпи качеството си на увредено лице. Оспорва се правилността на извода за наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. В откритото съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат доводите и исканията си. С Определение № 580 от 17.12.2019г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на двете страни за извършване на проверка за вероятна недопустимост на решението - основание чл.280,ал.2, предложение второ ГПК. Върховният касационен съд, състав на ТК, Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: В исковата молба ищецът е посочил, че със Заповед на ОД”Земеделие”са му били разпределени за ползване за стопанската 2015/2016г. конкретно описани земеделски земи. Твърдял е, че на 03.09.2016г. и 11.09.2016г. ответното дружеството „Агро-К.” ООД е ожънало и прибрало реколтата от предоставени на ищеца блокове, засети със слънчоглед, без да са му били възложени за изпълнение такива дейности. Посочил е, че по време на жътвата е присъствал и управителят на „Агро-К.”ООД - вторият ответник К. К., поради което за причинените на „Граунд Трейд”ЕООД вреди от непозволено увреждане - неправомерно отнемане „по скрит начин” на собствените на дружеството посочени количества необран слънчоглед, следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците в размер на паричната равностойност на обраната продукция - 85 000лв. В допълнителната искова молба ищецът е пояснил, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е насочена срещу двамата ответници при условията на солидарност - срещу юридическото лице по чл.49 ЗЗД и срещу физическото лице в качеството му на управител по чл.45 ЗЗД поради обстоятелството, че К. К. е непосредственият причинител на вредата в качеството си на управител и представляващ ответника „Агро-К.“ООД; че последното ex lege е възложител на работа на К. и действията си като управител той извършва по презумпция в полза и за сметка на дружеството, което представлява; че по силата на закона на К. е възложено цялото оперативно управление и представителство на дружеството; че в случая действията на управителя са противоправни, тъй като той е организирал прибирането и е прибрал чужда вещ - слънчоглед реколта 2016г., собственост на ищеца; че възлагането за управление по принцип е за правомерни действия, но дружеството носи обективна, обезпечително-гаранционна отговорност за виновните действия на К., който е знаел, че през стопанската 2015/16г. представляваното от него „Агро-Къстеви“ООД не е било разпределено да ползва процесните земеделски земи, засети със слънчоглед, знаел е, че няма правното основание да се ползва от продукцията, но е организирал прибирането й за сметка на представляваното дружество като слънчогледът е бил прибран от полето с техника на „Агро-Къстеви“ООД. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните земеделски земи са били разпределени за ползване на ищцовото дружество, основавайки се на Заповед №182/01.10.2015г. и 182-1/16.10.2016г. на директора на ОД“Земеделие“, гр. Враца. За установено по несъмнен начин е счел, че жътвата на слънчоглед от процесните земи на посочените в исковата молба дати 03.09.2016г. и 11.09.2016г. е осъществена от ответниците. За обосноваване на този фактически извод се е позовал на изслушаните свидетелски показания, на събраните материали и сведенията и обясненията, дадени от ответника К. по полицейска преписка 3693М-105/2016г. по описа на ОД на МВР, /приобщена като доказателство по спора/, в които той е признал, че събирането на продукцията е извършено под негово ръководство, тъй като „слънчогледът е засят и е собственост на „Агро-К.“ООД”. Окръжният съд е обосновал е, че по делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, че жътвата е осъществена именно с техника на „Агро-Къстеви“ООД и под ръководството на ответника К.; че на двете дати на жътвата вторият ответник се е намирал в процесните блокове и че след намеса на полицейските органи именно по негово нареждане жънещите комбайни са се изнесли от масивите; че ответникът К. е записал в дадените сведения по полицейската преписка, че преустановява жътвата в процесните площи. Първоинстанционният съд е счел за недоказани твърденията на ответниците за наличие на основание /твърдяна устна уговорка с титуляра по Заповед №182/01.10.2015г./ за ползване и обработка на процесните земеделски земи, съотв. за наличие на основание, от което да произтичат правата на „Агро-Къстеви“ООД върху процесната продукция като е изложил подробни аргументи. Обсъдил е и е счел за неоснователни доводите на ответниците за привидност и нищожност на представените от ищеца доказателства за договорни отношения с трети лица /“Стил Трейд“ООД и И. П./. Обосновал е правните изводи, че ищецът е собственик на процесната продукция слънчоглед, която е отнета неправомерно и че ответниците са причинили солидарно претендираните вреди. Мотивирал е, че К. е представляващ и управляващ „Агро-Къстеви“ООД, че дейностите си като управител той извършва в полза, от името и за сметка на дружеството, че по силата на закона му е възложено оперативното управление и представителство. Аргументирал е, че действията на управителя К. са противоправни, тъй като е организирал събирането на реколта, която е знаел, че е собственост на ищеца, тъй като представляваното от него дружество не е било разпределено да ползва през земеделската 2015/16г. процесните земеделски земи, засети със слънчоглед. Исковете са уважени и е постановено солидарното осъждане на основание чл.49, съотв. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредата в размера, установен от приетата по делото техническа експертиза на база средния добив от слънчоглед за процесната стопанска година и средната пазарна цена на тази земеделска култура, съобразени с площта на процесните блокове за земеделско стопанство, в които е била осъществена жътвата. Сезирана с въззивна жалба на ответниците, въззивната инстанция е споделила установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на окръжния съд. Споделила е изцяло и правните изводи по предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД по отношение на ответното дружество - че ищецът е собственик на процесната продукция слънчоглед, реколта 2016г., че същата му е отнета неправомерно, в резултат на което е претърпял претендираните вреди. Възприела е и изводите относно начина и момента и причиняването на вредите „от страна на Агро-К. ООД“. Мотивирано е, че от приетите по делото доказателства по категоричен начин се установява, че през процесната стопанска година на „Агро-К.“ ООД не е било разпределено ползването на процесните земеделски земи и че жътвата е осъществена именно с техника на „Агро К.“ и под ръководството и организацията на К.. Въз основа на тези фактически изводи е счетено, че юридическото лице по силата на чл.49 ЗЗД е отговорно като възложител за причинените от неговите работници вреди. Прието е по иска по чл.45 ЗЗД, че не са събрани доказателства физическото лице К. да е участвал лично в неправомерното събиране на реколтата. Според решаващия въззивен състав фактът, че ответникът К. е управител и представляващ търговското дружество „Агро-К.“ООД е недостатъчен за ангажиране на личната му отговорност по чл.45 ЗЗД. Мотивирано е, че „обстоятелството, че в качеството си на управител на „Агро-К.“ООД е организирал прибирането на реколтата обосновава реализирането на отговорността на дружеството по чл.49 ЗЗД, но не и тази на физическото лице К. по чл.45 ЗЗД“. С определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС изложи съображения за неоснователност на довода на касатора „Агро К.”ООД за „ненадлежно упражнено право на иск - неправилно и неясно формулиран петитум и неясни твърдения относно деянието и авторството му”. Констатирано е, че в исковата молба и в допълнителната искова молба ищецът е изложил обстойни фактически твърдения за наличието на елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и за наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на дружеството-ответник. Отчетено е отсъствие на твърдение на ищеца жътвата да е осъществена от „неизвестни лица”, поради което тезата на касатора „Агро-К.”ООД, че „няма как да бъде установено възлагането на работата именно от ответното дружество”, не е недостатък или неяснота на исковата молба. В определението си съставът на ВКС прие, че изложените от ищеца факти относно „деянието”, „авторството” и „възлагането” са конкретни и безпротиворечиви; че ясно е формулиран и петитумът на субективно съединените искове, поради което искането за защита съответства на обстоятелствената част на исковата молба. Касационното обжалване е допуснато, за проверка дали въззивното решение е постановено по предявените от ищеца искове, по наведените фактически основания за ангажиране отговорността и заявеното искане за защита като допустимостта на решението да бъде преценена с оглед съответствието му с въведените в спора и последователно поддържани от ищеца твърдения относно: съдържанието/естеството на деликта и на противоправните действия, автора му - конкретния деец, комуто отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; лицето, на което е осъществено възлагане и чиито действия се твърди, че са противоправни и увреждащи и ангажиращи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя. Въззивното решение е недопустимо: Основанията за недопустимост на съдебното решение са изведени в т.9 на ППВС №1 от 10.11.1985г. и това са хипотезите, при които решението не отговаря на предпоставките, при които делото може да се реши по същество /отсъствие на право на иск, ненадлежно упражняване, оттегляне или отказ от иска и др./, както и случаите, когато съдът е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения. В последния случай решението е недопустимо и подлежи на обезсилване и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Тези постановки са приложими и при действащия граждански съдопроизводствен закон. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. по тълкувателно дело № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че произнасянето извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената от ищеца защита е нарушение, което води до недопустимост на постановения акт. Тези принципни постановки последователно са прилагани във формираната практика по реда на чл.290 ГПК /Решенията на ВКС по т.д.№ 2830/2015г. на І т.о., по т.д.№ 2976/2017г. на ІІ т.о. и др./ Настоящият състав изцяло споделя формираната съдебна практика. След като съдебното решение не е постановено по предмета на спора, то не е в състояние да го разреши и да предостави търсената защита. Ако съдът излезе извън спорния предмет, очертан от ищеца със страни, основание и съдържание-вид на претендирана закрила и формира воля извън тях, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Основополагащ принцип в правото /чл.6 ГПК/ е, че предметът на делото-спорното материално субективно право се въвежда чрез правните твърдения на ищеца и съдът не може да внася каквито и да било промени. Постановеният въззивен акт е в пълно отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса и в несъответствие с практиката на касационната инстанция. Мотивите по предявения иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД срещу втория ответник-физическото лице са основани на факти и обстоятелства, които ищецът не е посочил и въвел като относими за спора, в резултат на което съставът на апелативния съд е излязъл извън обхвата на търсената съдебна защита. Релевираното в исковата молба деяние, за което се претендира обезщетение, е организиране на жътва и прибирането на реколтата от управителя със знанието, че площите не са разпределени за ползване на ответното дружество, а въззивната инстанция е съобразявала единствено факта на жътвата; Соченият от ищеца автор на деянието е управителят К., а въззивната инстанция е приела, че деянието е осъществено от „работници” на „Агро К.”ООД, участвали „лично в неправомерното събиране на реколтата”, без да са изложени мотиви защо работниците „неправомерно” са реализирали жътва. Очертаното от ищеца „възлагане” като част от фактическия състав на гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД е в лицето на управителя К., а въззивната инстанция е подменила това твърдение, като е приела, че жътвата е възложена на „работниците”, участвали в прибирането на реколтата, и на това основание е счела, че искът срещу възложителя подлежи на уважаване. Основателен е доводът на касатора-ищец, че след като САС е приел, че отговорността на „Агро-К.“ООД по чл.49 ЗЗД е безспорно установена, а същевременно константната правна доктрина и съдебна практика приемат, че отговорността на юридическото лице по чл.49 ЗЗД е обусловена от тази на причинителя на вредата по чл.45 ЗЗД, изключването на отговорността на чл.45 ЗЗД на управителя на дружеството би довело до отпадане и на отговорността на дружеството-възложител. Мотивите на въззивното решение са взаимно изключващи се. Ако посоченият от ищеца делинквент не следва да носи отговорност по чл.45 ЗЗД, няма как искът по чл.49 ЗЗД да бъде уважен срещу неговия възложител на работата. Въззивната инстанция е приела, че не е доказано физическото лице К. да е участвал лично в неправомерното събиране на реколтата и че „обстоятелството, че в качеството си на управител на „Агро-К.“ООД е организирал прибирането на реколтата обосновава реализирането на отговорността на дружеството по чл.49 ЗЗД, но не и тази на физическото лице К. по чл.45 ЗЗД“. По този начин грубо са подменени обстоятелствата, на които ищецът е основал претенцията си относно автора - конкретния деец, комуто отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа, относно лицето, на което е осъществено възлагане и чиито действия е твърдял, че са противоправни и увреждащи и ангажиращи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя. Тъй като уважаването на иска по чл.49 ЗЗД е предпоставено от основателността на иска по чл.45 ЗЗД с очертания от ищеца предмет на спора /страни, основание и обхват на претендирана закрила/ следва въззивното решение да бъде обезсилено в обжалваните пред ВКС и от двете страни части /отмяна на решението на първата инстанция по отношение на иска по чл.45 ЗЗД, имащо за последица отхвърлянето му и потвърждаване на решението в частта по иска по чл.49 ЗЗД/. Предвид горното и на основание чл.293,ал.4 ГПК във вр. с чл.270,ал.3, предложение трето ГПК решението на САС следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на устните състезания и произнасяне по въведения от ищеца предмет на спора. По отношение на разноските приложима е разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Обезсилва Решение № 86 от 10.01.2019г. по в.т.д.№ 5084/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: