О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                 № 426                                          София, 05.12.2008 г.                                                   В   ИМЕТО   НА    НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и осма година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                                                                                                             МАРИО ПЪРВАНОВ   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №1739/2008 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. П., град С., подадена от пълномощника и адвокат Г, срещу определение №183 от 06.06.2008 г. по ч.гр.дело № 171/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №305 от 12.02.2008 г. по гр. д. №1536/2007 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Те са се изразявали в липса на приложено удостоверение от ОС „ЗГ” – С. за това дали процесните имоти са били заявени за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ с оглед необходимостта от преценка допустимостта на иска. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, а именно чия е тежестта за доказване на отрицателен факт и кой следва да установи незаявяването за възстановяване на процесната земеделска земя в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ. Конкретно се сочат две решения на ВКС - №176/15.03.2004 по т. дело №1229/2003 г. на ВКС, ТК,ІІ о. и №111/16.03.2005 г. на ВКС, ТК І т.о., както и определение №172 от 10.04.2008 г. на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. №172/2008 г. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Ответниците ОС „ЗГ” – С. и община С., не са заявили становище по жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. С обжалваното определение в противоречие със съдебната практика е прието, че исковата молба е нередовна само поради непредставяне на писмено доказателство към нея на основание чл.98, ал.2 ГПК /отм./ Това е така, защото практиката на ВКС е последователна за това, че е допустимо и впоследствие на основание чл.109, ал.1 ГПК /отм./ да се събират доказателства за наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Частната жалба е основателна. В случая ищцата е получила съдебно удостоверение, което да и послужи за снабдяване от ответника ОС „ЗГ” – С. с доказателства за факта на незаявяване за възстановяване в срока по закона на процесната земеделска земя. Впоследствие срокът за представяне на това доказателство е бил продължаван на два пъти преди да бъде прекратено производството по делото, поради отказа на ОС „ЗГ” – С. да издаде исканото удостоверение. След като ищцата е твърдяла, че процесните земеделски земи не са заявени за въстановяване в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, то е следвало да се приеме, че исковата молба е редовна и е трябвало да се даде възможност на ищцата чрез събиране на доказателства по реда на ГПК в хода на делото да установи наличието на предпоставките за предявяване на иска, включително и тези относно неговата допустимост. Наличието на правен интерес от воденето на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Липсата му обаче не е нередовност на исковата молба. Непредставянето на удостоверение от ОС „ЗГ” за това дали процесните имоти са били заявени за възстановяване в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ също не е нередовност по смисъла на чл.98 ГПК/отм./ и чл.99 ГПК/отм./. Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.     О П Р Е Д Е Л И :       ДОПУСКА касационно обжалване на определение №183 от 06.06.2008 г. по ч.гр.дело № 171/2008 г. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №183 от 06.06.2008 г. по ч.гр.дело № 171/2008 г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила определение №305 от 12.02.2008 г. по гр. д. №1536/2007 г. на Бургаския районен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.