РЕШЕНИЕ №215 гр. София, 26 май 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева при становището на прокурора А. Лаков , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 643 по описа за 2015г. Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Направено е искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 360/2014г., по описа на Районен съд-гр. Харманли за отмяна на определение № 88/06.10.2014г., с което било одобрено споразумение спрямо осъденото лице А. Н. , като делото се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С определение № 88/06.10-2014г. по НОХД № 360/2014г. по описа на Районен съд-град Харманли е било одобрено постигнато споразумение между подс.А. Г. Н. и представител на Районна прокуратура – [населено място], с което осъденото лице се е признало за виновно в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1-во и 3-то б.“а“ пр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК и се е отказало от разглеждане на делото по общия ред. С постигнатото споразумение е наложено наказание с посочено основание по чл.55ал.1 т.2 б.“б“ от НК пробация по смисъла на чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 и ал.3 от НК със пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по една година. Наложено е и лишаване от право осъденото лице да управлява моторно превозно средство по реда на чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК за срок също от една година. В искането се сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление било с минимум от една година и максимум от 5 години. При определяне на наказание при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и при определен минимум, наказанието следва да се определя под най-ниския предел, който в случая е от една година. Неправилно и в противоречие с материалния закон било заменено наказанието лишаване от свобода с пробация. Излагат се и съображения защо наложеното наказание е явно несправедливо, като допустимо било приложението на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства при разглеждане на делото по реда на глава 29-та от НПК. В този случай обаче наказанието следва също да е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и да може да изпълни целите, визирани в чл.36 от НК. Деянието се характеризирало с висока степен на обществена опасност, като било извършено след употреба на алкохол с концентрация от 1.48 промила, над близо три пъти критерия за „пияно състояние“. Не било отчетено при индивидуализацията на наказанието, че от деянието били причинени на постр.С. средна телесна повреда, на постр.С. две увреждания от подобен характер, както и леки телесни повреди на други две лица. Не била отчетена степента на обществена опасност на осъденото лице-той бил многократен нарушител на правилата за движение, включително и за тежки такива по ЗДвП. Поради това и приложението на чл.55 от НК било довело до явна несправедливост на наказанието, като определеното по вид и размер основно и кумулативно такова очевидно не съответствало на извършеното от дееца деяние и на обществената му опасност. Това наказание не можело да изпълни възложените му по чл.36 от НК цели. В съдебното заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор и моли да се уважи по изложените в него съображения. Осъденото лице, редовно призовано, не се явява и не дава становището по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилата се страна и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането за влошаване наказателноправното положение на осъденото лице е направено в законния 6-месечен срок от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. По същество то се явява основателно. Действително при одобряването му е нарушен материалният закон. Чл.381 ал.4 от НПК допуска определянето на наказанието да се извърши по реда на чл.55 от НПК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Редукцията обаче по смисъла на чл.55 не допуска прескачане на определен най-нисък предел лишаване от свобода в санкционната част на нормите от особената част и преминаване към замяна на наказанието лишаване от свобода. В случая в нормата на чл.343 ал.3 пр.1-во и 3-то б.“а“ пр.2-ро вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК , каквото обвинение е било предявено на осъденото лице, в санкционната и част, е предвидено наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода. Приложим е следователно чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наказанието е следвало да бъде определено в рамките на наказанието лишаване от свобода под размера от 1 година. Това мотивира съставът на съда да приеме, че искането за възобновяване се явява основателно. Определението следва да бъде отменено, а делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът от първата инстанция следва да отчете изложените в искането обстоятелства относно обществената опасност на деянието и на дееца, по които на този етап от развитие на наказателното производство съставът на Върховния касационен съд счете за безпредметно да се произнася. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 360/2014г., по описа на Районен съд- гр. Харманли, като ОТМЕНЯ определение № 88/06.10.2014г., с което било одобрено споразумение спрямо осъденото лице А. Г. Н.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: