Р Е Ш Е Н И Е № 602 гр.София, 17 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1881/2013 година Осъдената В. М. Л. е подала до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане да бъде проверено по този ред осъждането и` от съдилищата в Пловдив, съответно районния съд – като първоинстанционен, и окръжния – като второинстанционен (въззивен и последен в инстанционното развитие на делото). Пловдивският районен съд с присъда № 538 от 1.ХІІ.2011 год. по нохд № 7887/2010 год. е наказал В.Л. с 500 лева глоба за извършеното от нея продължавано (чл.26 НК) от 28.VІІ. до 3.ХІІ.2004 год. лъжесвидетелстване относно съществуването на писмен договор с нейно участие от 13.ХІІ.2000 год., както и относно участието и`̀̀ в издаването и получаването на административно разрешение от 19.VІІ.2001 год. във връзка с този договор - престъпление по чл.290, ал.1 НК, наказано при условията и на чл.55 НК (с наказание под минималното по закон за това престъпление). Пловдивският окръжен съд с решение № 129 от 4.V.2012 год. по внохд № 163/2012 год. е потвърдил тогава за първи път присъдата, но решението му е било отменено по реда за възобновяване на наказателните дела с решение № 482 от 15.І.2013 год. по нд № 1625/2012 год. на ВКС-ІІ н.о. (Всъщност и присъдата, и въззивното решение са били тогава повторни-първата присъда, също осъдителна, е била отменена с първото решение и делото върнато за ново разглеждане в районния съд.) Предметът на сегашното дело пред ВКС е третото поред решение на ПОС- № 186 от 26.VІ.2013 год. по внохд № 88/2013 год., с което окръжният съд е потвърдил за втори път първоинстанционната присъда, след отменителното решение на ВКС-ІІн.о. и връщането на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа почти дословно същото, което е съдържало искането, разгледано от предишния състав на ВКС, и че по изложените в него съображения се дължи оправдаването на осъдената. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът и според него искането на осъдената е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, макар и по други съображения. След като ПОС е изпълнил дадените му от ВКС указания и при последното въззивно разглеждане на делото са били отстранени неяснотите около извършеното от подсъдимата, наложеното и` наказание за лъжесвидетелстване е могло да бъде потвърдено само ако нейното деяние е наказуемо. Става дума за наказуемостта като едно от съществените качества (свойства) на престъплението, без които то не е такова или престава да бъде престъпление. Става дума още за едно, предвидено само за лъжесвидетелстването и само за определени участници в неговото извършване (лично за тях) основание за отпадане на наказуемостта (а не просто за освобождаване от наказание), „когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление” (чл.292, ал.1, т.1 НК). Пропуснато е да се съобрази, че потвърдената от В.Л. неистина относно съществуването на писмения договор с нейно участие от 13.ХІІ.2000 год., представлява пряко самообвинение от нейна страна в набедяването (чл.286 НК) на П. И. Н. в документно престъпление по чл.309, ал.1 НК с предмет същия договор – точно за това престъпление е било образувано дознанието под № 382/2004 год., а тя дала показания по него като (лъже)свидетел, тъй като повод за образуване на делото била нейна „жалба” до районната прокуратура в Пловдив. Набедяването в престъпление по чл.309, ал.1 НК било по-късно всъщност разширено във връзка с ползването на инкриминирания договор за издаването и получаването на административно разрешение, основаващо се на него; съответно на това получило развитие и лъжесвидетелстването на Л., за което тя е била обвинена и осъдена. Всичко изложено тук от значение за приложението на чл.292, ал.1, т.1 НК е нееднократно и по един и същи начин отразено в постановяваните съдебни актове по делото, но очевидно не е взето предвид за неговия изход. Според ВКС в този му състав на І н.о., изходът при това положение не би могъл да бъде друг, освен предвиденият в чл.425, ал.1, т.2 НПК – ненаказуемото съобразно чл.292, ал.1, т.1 НК деяние „не съставлява престъпление” (чл.24, ал.1, т.1)НК и ако наказателното производство за лъжесвидетелстване не е било прекратено до този момент, инстанцията по реда на възобновяването е длъжна „да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда”. Ето защо съставът на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 186 от 26 юни 2013 год. по внохд № 88/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 538 от 1 декември 2011 год. по нохд № 7887/2010 год. на Пловдивския районен съд, и оправдава В. М. Л. за престъплението по чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс, за което е била осъдена с тези съдебни актове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ