Ключови фрази
Частна жалба * установителен иск в заповедно производство * държавна такса в заповедно производство * оспорване на вземането на присъединен кредитор


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 402
С., 26,06,2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 350 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2137 от 28.ІІ.2012 г. на пловдивското [фирма], подадена против определение № 296 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 9.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 446/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу определение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 27.Х.2011 г. по т. д. № 1888/09 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во по същото и връщане на исковата молба на търговеца поради невнасяне на дължимата държавна такса.
Оплакванията на д-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 464 във вр. чл. 71, ал. 1 ГПК/, поради което се претендира касирането му. Инвокиран е довод, че неправилно въззивният съд бил приел, че предявеният отрицателен установителен иск е оценяем и размерът на дължимата д.т. следвало да се определи съобразено размера на вземането, за което се оспорвали и двете привилегии на ответната банка.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „за критериите при определянето на цената на иска по чл.п 464 ГПК с оглед характера му на неоценяем и правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК”, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на пловдивското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В мотивите към атакуваното решение САС е приел, че не всички установителни искове са неоценяеми, както и че когато се претендира да бъде установено със сила на пресъденото нещо липсата на статут на привилегирован кредитор, държавната такса следва да се определи пропорционално на размера на вземането, за което се претендира липса на привилегированост. Налице е предпоставката по т. 3 н чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва съдебна практика за разграничителните критерии, при които се определя дали един установителен иск е и неоценяем, а и при осъдителните искове проблемът въобще не се поставя. Съществуващата непълнота в процесуалния закон /чл. 68 ГПК/ относно тези критерии следва да се преодолее по тълкувателен път и затова релевираният в изложението на частния касатор правен въпрос е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По съществото на частната касационна жалба:
В константната си практика ВКС приема, че даването на правна квалификация на иска е винаги служебно правомощие на сезирания с него съд, както и че предложената такава от ищеца не го обвързва, но би могла да бъде споделена от решаващия съд. От това следва, че и разграничението дали даден установителен иск е оценяем или неоценяем, следва да се прави от съда, а не от ищеца, който го е предявил и в този смисъл следва да се разбира правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, че когато служебно се констатира, че искът е неоценяем, дължимата д.т. се определя от съда – понеже в останалите случаи определянето й става по правила в процесуалния закон, които обаче /арг. чл. 69, ал. 2 ГПК/ не са предмет на изчерпателно изброяване.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове, всеки член на кодекс има заглавие, което „изразява неговото главно съдържание”. Член 464 ГПК, който е възприет от низовите съдилища като действително правно основание на предявения от [фирма] отрицателен установителен иск, има заглавието „Оспорване на вземането на присъединен кредитор”. А съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Разпоредбата на чл. 422 ГПК, която е носи заглавието „Иск за съществуване на вземането”, тълкувана в неразривната й връзка с чл. 415, ал. 1 от същия закон за необходимостта от „довнасяне” на дължимата държавна такса, определима на основанието по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, не оставя никакво съмнение, че отрицателният установителен иск по чл. 464 ГПК, точно така както и положителният установителен иск по чл. 422 от същия закон, са оценяеми установителни искове. И двата са „искове за парични вземания”, а щом като според чл. 68 ГПК „паричната оценка на предмета на делото е цена на иска”, то разграничителният критерий за определяне дали даден иск е оценяем или не, е възможността такава оценка да бъде направена - с оглед естеството на неговия предмет.
Изложеното дотук налага извод, че атакуваното въззивно определение, като правилно /законосъобразно/, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 296 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 9.ІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 446/2012 г. И ПОТВЪРЖДАВА СЪЩОТО.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2