Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр.София, 16.03.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1496/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1512/ 01.12.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д.№ 1496/ 2011 г. по жалба на М. на о. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 12624/ 2010 г., с което касаторът е осъден да заплати на В. М. М. по иск, квалифициран по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), сумата 12 984 лв – обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправния въпрос включват ли се в базата за определяне на обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) сумите, които военнослужещият е получил през месеца преди освобождаване от кадрова военна служба като възнаграждение за работа по договор с Р. („клинични пътеки”). Макар конкретно по този въпрос да няма установена практика, във връзка с базата за определяне на обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) и във връзка с характера на плащанията по клинични пътеки, Върховният касационен съд се е произнасял, включително по реда на чл.291 от ГПК. За да се отговори на поставения въпрос съдът изхожда от така установената практика, според която сумите за работа по клинични пътеки са възнаграждение над основната работна заплата и не се включват в базата за определяне на обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение (решение по гр.д.№ 1250/ 2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 493/ 2010 г., ІV г.о.). За лекарите – военнослужещи елементите на брутното трудово възнаграждение, които се включват в базата за определяне на дължимото обезщетение при освобождаване от служба, са уредени в чл.230 от ЗОВСРБ (отм.). Според установената практика, освен основното месечно възнаграждение (предвидено в чл.224 от закона) в тази база влизат допълнителните възнаграждения, уредени в чл.225, чл.226 и чл.228 от ЗОВСРБ (отм.). Наградите и възнагражденията за заплащане на годишни резултати, визирани в чл.227 от ЗОВСРБ (отм.) не се включват в базата по чл.230 от ЗОВСРБ (отм.). В тази база не следва да се включват плащания, които военнослужещият е получил или е могъл да получи по усмотрение на кадровия орган. В този смисъл са решения на ВКС по гр.д.№ 946/ 2009 г., ІІІ г.о., № 1246/ 2009 г., ІV г.о., №949/ 2009 г., ІV г.о., № 731/ 2010 г., ІV г.о., № 1187/ 2010 г., ІV г.о. Поради това следва да се приеме, че възнагражденията, получавани от работещите в здравната система от НЗОК като плащания за работа по „клинични пътеки”, не са допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.230 от ЗОВСРБ (отм.), съответно не се включват в базата за определяне на дължимото обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.). При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. За да уважи иска, въззивният съд е изложил мотиви, че получените като плащания за работа по „клинични пътеки” суми се явяват „елемент от брутното трудово възнаграждение на ищеца”. Освен че възнаграждението на кадровия военнослужещ не е трудово в тесния смисъл на думата, изводът на въззивния съд е неправилен и по същество. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – и следва да бъде отменено. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество. По делото е установено, че В. М. е бил кадрови военнослужещ, като правоотношението му е прекратено по взаимно съгласие със заповед на министъра на отбраната, връчена на 07.05.2008 г. Прекратяването е извършено при действието на отменения ЗОВСРБ, съответно правните последици от него се уреждат по този закон. На основание чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), при прекратяването за военнослужещия е възникнало правото да получи еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има. База за определяне на обезщетението е брутното месечно възнаграждение на военнослужещия за последния пълен отработен месец, което включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения (чл.230 ал.1 и 2 от ЗОВСРБ – отм. и пар.2 от ПЗР на закона). По делото е установено, че за месец април 2008 г. ищецът е получил месечно възнаграждение от 2 172,80 лв, което включва 811,50 лв възнаграждение за работа по договор с Р. (клинични пътеки). Същото обаче не следва да се включи в базата за определяне на обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) по съображения, изложени при отговора на правния въпрос, поради който обжалването е допуснато. Основа за определяне на обезщетението е сумата 1 361,30 лв, ищецът има прослужени 16 години, дължи му се 21 780,80 лв. Тази сума му е изплатена, което ищецът признава още с исковата молба, следователно искът за заплащане на още 12 984 лв е неоснователен. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че тази разлика се дължи, тъй като Вътрешни правила за работната заплата във В. академия регламентират допълнителното материално стимулиране за „клинични пътеки” като допълнително възнаграждение с постоянен характер. Касае се за вътрешноведомствен акт, който не е издаден от М. на о. и не може да го ангажира. Освен това такъв акт не може да противоречи на закона, нито да го допълва. Неоснователни са и доводите, основани на писма на М. на труда и социалната политика, в които се поддържа обратното становище. Въпросните писма също не съставляват нормативен акт и съдържат тълкуване на материалния закон, направено от орган на администрацията. Това тълкуване не ангажира съда, който по Конституция е органът, натоварен с разрешаването на спорове по повод съдържанието на закона. По аналогични съображения не следва да бъдат уважени доводите на ищеца, че от заключението на назначената по делото експертиза се установява характера на плащанията по клинични пътеки, като допълнително възнаграждение с постоянен характер. Въпросът за характера на тези плащания е правен и не може да бъде решен от заключение на вещо лице, което дава отговор само по фактически въпроси. Поради това назначаването на такава експертиза в случая е било излишно, а заключението й по правни въпроси е следвало да бъде игнорирано от съда. Поради това касационната жалба се явява основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, а ищцовата претенция - отхвърлена. По изложените съображения съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 12624/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от на В. М. М. против М. на о. иск по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) за сумата 12 984 лв – обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: