7 Р Е Ш Е Н И Е № 159 С., 03.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1893/2017 година Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 93 от 13.04.2017 г. по в.т.д. № 28/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 74 от 23.07.2014 г. по т.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Хасково в частта му, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 ТЗ са били отменени взети от Съвета на директорите на [фирма] решения от 05.03.2014 г., вместо което е признато за установено, че решенията за: възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление с М. П., като управител на [фирма]; управление на посоченото Е. единствено от управителя Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и представяне под опис на цялата касова наличност, са нищожни, като взети извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма]. С определение № 708 от 29.12.2017 г. е допуснато касационно обжалване на възивното решение по следния правен въпрос: Кой е оправомощеният орган за вземане на решение за прекратяване на правомощията на управителя на еднолично търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е друго търговско дружество. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК / в редакция преди ЗИД ГПК – бр.86 от 2017 г./, с оглед доказаното от дружеството касатор несъответствие на даденото от въззивния съд разрешение по този обуславящ за главния иск въпрос и разрешението, дадено в приложеното към жалбата копие от решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 3631/2015 г. Преценката за доказаност на основния и допълнителен селективен критерий се осъществява към датата на закритото заседание, в което ВКС се произнася по реда на чл.288 ГПК. Тази преценка не обхваща произнасяне по въпроса дали въззивният състав обективно е могъл да съобрази посочената задължителна практика на ВКС, с оглед постановяване на представеното от касатора решение по т.д. № 3631/2015 г. след обявяване на въззивното решение по настоящото дело. Затова и твърдението на ответницата по касация в този аспект, поддържано в представената от нейния процесуален пълномощник писмената защита, е изцяло необосновано. Касаторът поддържа доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици. Твърди, че при повторното въззивно разглеждане на делото и след уточняване на исковата молба, с оглед дадените указания на ВКС, решаващият състав правилно е посочил, че релевантен за крайния изход на спора е въпроса кой е компетентният орган за вземане на решения, свързани с орган на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност, каквото качество има управителят на посоченото търговско дружество. Независимо от това, въззивният съд е извел незаконосъобразен и необоснован правен извод, че в случая Съветът на директорите на АД не е волеобразуващ орган. Твърди се, че този извод противоречи на ТЗ, както и на Устава на акционерното дружество, а разпоредбите на дружествения договор на [фирма] / чл.15-16/ не следва да се прилагат, тъй като в противоречие с норми от ТЗ допускат функциите на общо събрание на Е. да се изпълняват от общото събрание на акционерите на едноличния собственик - [фирма]. Ответникът по касация – М. С. П., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор и в писмена защита, с искане за отхвърляне на жалбата, а в случай на нейното уважаване и съответно отхвърляне на главния иск за установяване нищожността на атакуваното решение на СД, претендира уважаване на конститутивния иск по чл.71 ТЗ, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.295 ГПК, приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено след обезсилване на първоначалното въззивно решение по в.т.д. № 1269/2014 г. в частта, с която е потвърдено решение № 74 от 23.07.2014 г. по т.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която по предявен от М. П. иск по чл.71 ТЗ са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма] на заседание, проведено на 05.03.2014 г.: за възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление с М. П., като управител на [фирма]; управление на посоченото Е. единствено от управителя Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и представяне под опис на цялата касова наличност и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – П., след провеждане на производство по чл.129, ал.2, вр. с ал.4 ГПК. В посоченото решение по т.д. № 2424/2015 г., постановилият го съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. е приел, че първоначалното въззивно решение е постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената част, в която са наведени твърдения за незаконосъобразност на решенията на СД и за липса на компетентност на СД да вземе тези решения, и петитума, съдържащ единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им. Прието е, че макар и това несъответствие да е констатирано от първата инстанция, то не е отстранено дори и от въззивния съд. Изложени са и допълнителни съображения за недопустимо смесване, от страна на въззивния съд, на основанията за установителен иск за нищожност с правната защита при предявен конститутивен иск. При повторното въззивно разглеждане на делото, съставът на АС-Пловдив е провел производство по чл.129, ал.2, вр. с ал.4 ГПК. При съобразяване на уточнения от процесуалния пълномощник на ищцата петитум на исковата молба, с изключение на посоченото в молбата от 10.02.2017 г. съотношение - кумулативно, в което се намират помежду си съединените искове, което е в противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, новият въззивен състав е приел, че М. П. е предявила срещу [фирма] следните искове, квалифицирани по чл.71 ТЗ: установителна претенция – за нищожност на процесните решения и при условие на евентуалност – конститутивен иск за отмяната им като незаконосъобразни. По установителната претенция е изведен извод за наличие на активна легитимация на ищцата, която е акционер в ответното дружество, а правният интерес от предявения иск произтича от качеството й на акционер, който има право на участие в общото събрание на акционерите за вземане на решения относно избор и освобождаване на управители в дружество, в което акционерното дружество е едноличен собственик на капитала. От фактическа страна е прието, че с протокол от 05.03.2014 г. на свое заседание съветът на директорите на дружеството – ответник е приел решения за : възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление на [фирма], сключен с М. П., като за единствен управител остава Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и за незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. От данните по делото и от справка в Търговския регистър е установено, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е ответното дружество [фирма]. По въпроса – кой е компетентният орган за вземане на решения, свързани с орган на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност, въззивният съдебен състав се е позовал на чл.137 ТЗ, чл.147, ал.1 и ал.2 и чл.65, ал.3 ТЗ. Изведен е извод, че в случая взетите решения за прекратяване на договор за управление, за единствен управител на Е. и произтичащите от тях решения, са взети от Съвет на директорите на акционерното дружество, който не е компетентен орган да се произнася по тях нито по закон, нито съгласно дружествения договор. Поради това е изведен извод за нищожност на посочените решения на СД. Отмяната им от първата инстанция като незаконосъобразни, без произнасяне относно тяхната нищожност, е обусловило отмяна на решението на Окръжен съд – Хасково, като вместо него е постановено решение за уважаване на установителния иск по чл.71 ТЗ. По поставения правен въпрос : Касационното решение по т.д. № 3631/2015 г. на състав на Търговска колегия, второ отделение, послужило като основание за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от Закона за търговския регистър /сега Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, предявени от М. С. П. /ищец и по настоящото дело/, срещу [фирма]. В тълкувателната част на решението, постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на следния материалноправен въпрос /аналогичен с правния въпрос по настоящото дело/ : Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на еднолично търговско дружество /Е./, когато с разпоредба от устава на акционерното дружество – едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД. При съобразяване на разпоредбите на чл.65, ал.3, чл.147, ал.1 и ал.2, чл.137, ал.1 и чл.244, ал.1 ТЗ, касационният съдебен състав е приел, че в качеството си на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в Е. органният представител на АД – СД е оправомощен да избере управител на дъщерното дружество, както и да оттегли овластяването му, съобразно установените от ТЗ правила. В тази хипотеза, ОС на акционерите на АД – едноличен собственик на капитала, свикано по реда на ТЗ и устройствения му акт, не може да бъде волеформиращият орган и на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност, дори и в учредителния акт на същото да е предвидена такава компетентност. В подкрепа на изразеното в този смисъл разбиране, съставът на ІІ т.о на ВКС допълнително се е позовал на задължителна практика на ВКС, обективирана в акт на нормативно тълкуване, на характера на нормата на чл.65, ал.3 ТЗ, както и на обстоятелството, че разпределението на компетенциите между органите при О. е регламентирано основно с императивни разпоредби. При постановяване на решението по т.д. № 3631/2015 г. по описа на ВКС съдебният състав е преценявал приложимите и по настоящото дело Устав на [фирма] и учредителен акт на Е. [фирма]. Настоящият състав възприема изцяло посочения отговор на правния въпрос, при даването на който е съобразено в пълнота, че едноличното дружество с ограничена отговорност има същите органи като многочленственото дружество с ограничена отговорност, но при него функциите на общо събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, който решава всички въпроси по чл.137, ал.1 ТЗ, възложени в компетентност на общото събрание. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.147, ал.2 ТЗ, с изискване за съставяне на протокол от едноличния собственик на капитала в съответната за решения на общото събрание форма. Предвид невъзможността едноличното дружество с ограничена отговорност да формира общо събрание и с оглед законовата регламентация относно управлението на това дружество, следва да се изведе извод за неприложимост на законовите изисквания, гарантиращи процесуалната и материална законосъобразност на решенията на общото събрание на съдружниците. Даденият отговор на правния въпрос в посоченото касационно решение съответства не само на специалните правила относно управлението на едноличното О., съгласно които: ако едноличният собственик е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството, като едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентност на общото събрание, но и на общото правило, касаещо участието на едноличния собственик на капитала в управлението на Е., осъществяващо се от лицето, което има право да го представлява. Съгласно разпоредбата на чл.244, ал.1 ТЗ, в случая, органният представител на акционерното дружество – едноличен собственик на капитала на Е., е съвет на директорите, в чиито правомощия е оперативното управление и ръководство на дружеството. Съобразявайки цитираните по-горе разпоредби, относими към упражняване на правата на АД – едноличен собственик на капитала на Е., следва да се изведе извод, че органният представител на акционерното дружество е волеобразуващ орган при решаване на въпросите за избор или за оттегляне на овластяването на управител на едноличното О.. Определената от закона компетентност на управителния орган на АД – едноличен собственик на капитала, очевидно е отчетена и при приемане на устава на [фирма] – чл.49, т.2, съгласно който СД взема решения за участие в други търговски дружества, което безспорно включва и упражняване на правата на това дружество като едноличен собственик на капитала. С оглед отговора на правния въпрос, решението на Апелативен съд – П. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение по същество, с което главният установителен иск за прогласяване нищожността на процесните решения на СД бъде отхвърлен като неоснователен. Независимо от сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на конститутивния иск за отмяна на решенията на СД от 05.03.2014 г., настоящият състав на ВКС счита, че делото следва да се върне на друг състав на АС-Пловдив за произнасяне по евентуалния иск. В тази насока следва да се има предвид, че първоначалното въззивно решение е обезсилено от ВКС, а с атакуваното по настоящото дело въззивно решение съдът се е произнесъл за пръв път по уточнените искови претенции. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 93 от 13.04.2017 г. по в.т.д. № 28/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 74 от 23.07.2014 г. по т.д. № 30/2014 г. на Окръжен съд – Хасково в частта му, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 ТЗ са били отменени взети от Съвета на директорите на [фирма] решения от 05.03.2014 г., е признато за установено, че решенията за: възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление с М. П., като управител на [фирма]; управление на посоченото Е. единствено от управителя Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и представяне под опис на цялата касова наличност, са нищожни, като взети извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма], вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на М. С. П. срещу [фирма] за признаване за установено, че решенията от 05.03.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] за: възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление с М. П., като управител на [фирма]; управление на посоченото Е. единствено от управителя Апостол Х. А.; предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация и представяне под опис на цялата касова наличност, са нищожни, като взети извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма]. ВРЪЩА делото на друг състав на Апелативен съд – П. за произнасяне по евентуалния конститутивен иск по чл.71 ТЗ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: