Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * доказателствена тежест * писмени доказателства * доказателства и доказателствени средства


Решение по гр.д. на ВКС , ІІІ-то гражданско отделение стр.1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

С., 17.02. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Р. И.,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 3152 /2008 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. А. П. срещу въззивно решение от 22.04.2008 г. по гр.д. № 185 /2008 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 61 /2007 г. на Районен съд Чепеларе, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя с правно основание чл.13,ал.2 З. за гора с площ 6 дка.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила – въззивният съд е извършил неправилна преценка на представен писмен документ – Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г., в който е отразено, че наследодателят на жалбоподателя е съсобственик, както и неправилно е приложил правилото за разпределение на доказателствената тежест, като е приел, че с документа не се доказва пълно и главно правото на собственост на наследодателя, а документът е допустимо писмено доказателство съгласно чл.13,ал.3 З., защото е съставен съгласно ЗГ от 1925 г.; въззивният съд е извършил неправилна преценка и на издадено от общината удостоверение за идентичност на имената, което не е частен, а официален свидетелстващ документ и неправилно е преценил, че записването в дневника на имущество в съсобственост не установява правото на наследодателя и. Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо това искът да бъде уважен.

Ответниците по касационна жалба Общинска служба Земеделие - [населено място], Държавно горско стопанство - [населено място] и Регионално управление по горите - [населено място] не изразяват становище.

ВКС е допуснал касационно обжалване със свое определение от 08.04.2009 г.. по въпроса относно кръга от лицата, в полза на които може да бъде установено правото на собственост по реда на чл.3,ал.2 З., както и за доказателствените средства, посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването им по смисъла на чл.13,ал.3 З. и в частност дали Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г. е такова доказателство, както е прието в представени с жалбата преписи от решения на Чепеларски районен съд с посочени номера, дати и дела от 2007 г. – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

На основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.-13,ал.2 З..

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че издаденото от кметство Орехово удостоверение за идентичност на имена представлява свидетелски показания, тъй като не е представен регистърът на населението от 1948 г., за да може съдът да се убеди във верността на твърдението, че няма други братя А. и Гълъб К.; че наследодателят на жалбоподателя А. К. Ч. е бил длъжен на основание §3 от Указ 573 на Президиума на В. от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти да декларира всичките си собствени имоти; както и че не е осъществен фактическия състав за снабдяване с крепостен (нотариален) акт, съгласно отменени закони за собствеността на частни гори и Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г.,1923 г. и 1927 г. и неговия ЗИД от 1931 г.

От изложеното и от съпоставка с посочените и представени решения е видно, че въпросът относно кръга от лицата, в полза на които може да бъде установено правото на собственост по реда на чл.3,ал.2 З., не е разрешен противоречиво в решенията на въззивния съд и другото съдилище (РС – Чепеларе), а въззивният съд е приел, че не е доказано, че наследодателят на жалбоподателя е посоченият горопритежател и не са установени правата му. Поради което по този въпрос не е налице противоречива практика и такава не следва да се посочва по реда на чл.291 ГПК.

Другият въпрос се отнася до доказателствените средства, посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването им по смисъла на чл.13,ал.3 З. и в частност дали Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г. е такова доказателство, както е прието в представени с жалбата преписи от решения на Районен съд – Чепеларе № 156 по гр.д. № 135 /2007 г., и № 187 по гр.д. № 104 /2007 г. – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

В тези две представени с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения, постановени от един и същ докладчик и върху които е отбелязано, че са влезли в сила в месеците след постановяването им (не са обжалвани), е прието, че възстановяването на собствеността по реда на З. изисква наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки, включително, че ищецът следва да установи собствеността си върху имота към момента на одържавяване чрез някое от изчерпателно установените в чл.13,ал.3 З. доказателствени средства или обстоятелството, че е бил член-кооператор в горовладелска кооперация по смисъла на чл.3 З. към момента на национализация на горите - 1948 – 1949 г.. По делата е прието, че записванията в Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” и в списъци на членовете горовладелци на същата кооперация правото на собственост се явява доказано.

Настоящият състав след преценка на разрешенията на въпроса на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището, изразено в посочените две решения на Районен съд – Чепеларе, че членството в горовладелска кооперация, а с това и правото на собственост, може да се доказва с дневници и списъци от горовладелската кооперация, по следните съображения:

В чл.13,ал.3 З. изрично е предвидено, че при липсата на нотариални и крепостни актове и други изброени по вид документи, правото на собственост може да се доказва с удостоверение за дялово участие в кооперации и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Представените по делото Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” и списъци на членовете горовладелци на същата кооперация са такива доказателства.

Ако писменото доказателство, което удостоверява принадлежността на правото на собственост, е издадено при спазване на действащата към момента на съставянето му нормативна уредба, то се ползва с материална доказателствена сила, независимо от годината на издаването си - чл.178 ГПК и чл.142 ГПК (отм.).

Като взе предвид изложеното и наведените касационни основания настоящият състав намира следното по основателността на касационната жалба:

Основателен е доводът, че в представения Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г. под № 7 е отразено, че братята А. и Гълъб К. притежават 14 дка гора в местността Г. и имат 9 дяла.

Основателен е доводът, че удостоверение № 436 /05.12.2007 г. (л.35), издадено от кметството на [населено място], в което е отразено, че в регистрите на населението от 1948 г. на [населено място] (които са водени съгласно ЗЛ (отм.)) няма данни за съществуването на други братя, идентифициращи се като братя А. и Гълъб К. освен А. К. Ч. и Гълъб К. Ч., следва да се счита за официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила нито е оспорена, нито е доказана неговата неистинност.

А. К. Ч. е посочен като съпритежател на ревир „Орехово” жител на [населено място] в представените списъци на съпритежателите от 1938 г. – на 13.8 дка и на 27 дяла (л.36), в представения списък от 1941 г. (л.38) - на 101 дяла и в представения списък от 1946 г. (л.45) - на 101 дяла. И в трите списъка е посочен и Гълъб К. Ч..

Тъй като настоящият състав приема, че Дневникът на идеалните имуществени дялове на членовете ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г. и списъците на съпритежателите на ГПК „Орехово” са писмени доказателства, които са годни да удостоверят факта на притежаване на право на собственост по смисъла на 13,ал.З З., намира, че като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон.

Изводите налагат разглеждането на спора по същество.

За да се приеме, че предявеният по реда на чл.13,ал.2 З. иск е основателен, по делото следва да бъде установено,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имотите към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 З. актове, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.З З. писмени доказателства. В случая беше установено, че в представения Дневник … на името на наследодателя на ищеца и на брата на наследодателя е записана 14 дка гора в посочената в исковата молба местност. Основателен е и доводът, че в случая, когато не са посочени частите на съсобствениците, съгласно чл.30,ал.2 ЗС и съгласно чл.54,ал.1 З. (отм.) частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното (частите на участващите в собствеността се предполагат равни, догдето не се докаже противното.).

Следва да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на 7 дка гора в посочената местност, от които предмет на настоящото производство е правото на възстановяване на правото на собственост върху 6 дка (, тъй като въззивното решение не е обжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прекратено производството за 1 дка, който е възстановен).

Не се твърди и не установено наследодателят да се е разпоредил с правото на собственост преди одържавяването, нито се твърди и доказва, че друго лице е придобило права върху процесния имот.

Н. на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот също само по себе си не лишава собственика от неговото право, нито установява извършено от страна на собственика разпореждане с имота.

Не се спори, че горите са отнети по силата на Закона за стопанисване и ползуване на горите с изменението на същия от 16.11.1950 г. – че са одържавени по силата на нормативен акт, предвиден в чл.2, ал.1 на З..

Допустимостта на производството по иска е установена от удостоверение на Общинска служба по земеделие и гори – Ч. (л.10), от което е видно, че има подадено заявление за възстановяване на името на А. К. Ч. на гори и земи от горския фонд, от които само за 1 дка гора в местността Г., който не е предмет на настоящото производство.

С неоспорено заключение на лесотехническа експертиза (л.42) е установено, че претендираните имоти в посочената местност попадат в ревир „Орехово”, че седем дка гора в ревир „Орехово” представляват 0.0562 ид.ч. от ревира преди национализацията, а при последното инструментално измерване 0.0562 ид.ч. представляват 7.339 дка гора, от седемте декара гора в местността „Г.” е възстановен един декар гора (, който не е предмет на спора, тъй като производството по него е прекратено), от същата местност е възстановена и един декар голина (, която също не е предмет на спора).

По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която се иска възстановяване на шест декара гора в местността „Г.” и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен за шест декара, които са предмет на спора.

Жалбоподателят не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, останалите страни също и разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение от 22.04.2008 г. по гр.д. № 185 /2008 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.01.2008 г. по гр.д. № 61 /2007 г. на Районен съд Чепеларе, в частта, с която е отхвърлен иск на Й. А. П. с правно основание чл.13,ал.2 З. за гора с площ 6 (шест) декара и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинска служба. „Земеделие” - [населено място], Държавно горско стопанство [населено място], и Регионална дирекция по горите - [населено място], че наследниците на А. К. Ч., бивш жител на [населено място], починал на 17.03.1977 г., имат право на възстановяване на собствеността по реда на З. върху 6 (шест) декара гори, представляващи част от ревир „Орехово”, в местността „Г.”, в землището на [населено място], [община].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

1g-3152-08.doc