6 Р Е Ш Е Н И Е №395 гр. София, 14 януари 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ : Кети МАРКОВА Цветинка ПАШКУНОВА при участието на секретаря И. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора С. БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 376/ 2010 година Касационното производство е образувано по протест на В.- А. ПРОКУРАТУРА, срещу въззивна присъда № 32 от 19. 04. 2010г., на В.- апелативния съд на Република България, постановена по ВНОХД № 21/ 2010г., по описа на съда, с която е отменена изцяло присъда № 64 от 30. 06. 2009г., на Софийски военен съд, по НОХД № 64/ 2009г., и вместо нея е постановена нова. В касационния протест на В.- А.та прокуратура се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона, в резултат на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи оценката и интерпретацията на доказателствата- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по съображенията в него, със заявеното искане. Подсъдимият, лично и чрез своя защитник поддържа, че протестът е неоснователен, поради което счита, че протестираната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на В.- А.та прокуратура е основателен. С първоинстанционната присъда, Софийският военен съд е признал подсъдимия кап. Ц. Й. Ц., от гр. София, за виновен в това, че на 21. 11. 2008г., в гр. София, управлявал МПС- лек автомобил “Рено Л.”, с ДК№ С 18 21 РМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 %о, а именно- 1,5 %о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, и чл. 55 НК, го е осъдил на пробация, както следва: -задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично; -задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия кап. Ц. Й. Ц. от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ц. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 21. 11. 2008г. до влизане в сила на присъдата. На основание чл. 189 НК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С протестираната въззивна присъда В.- апелативният съд на Република България, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна осъдителна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия кап. Ц. Й. Ц. за невинен в гореописаното деяние, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. Проверяваната в настоящото касационно производство въззивна присъда е втора по ред, постановена след като предходната- № 129 от 7. 12. 2009г., по ВНОХД № 87/ 2009г., също оправдателна, е била отменена от ВКС, ІІ наказателно отделение, с решение № 125 от 4. 03. 2010г., по н.д. 759/ 2009г., и делото е било върнато за ново разглеждане. При това си процесуално развитие, делото се разглежда за втори път от ВКС като редовна касационна инстанция, отново по протест на В.- А.та прокуратура, за проверка на новата въззивна оправдателна присъда, постановена по реда на чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК. При предходната касационна проверка са констатирани сериозни пороци в доказателствената дейност на втората инстанция, в нарушение на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, за което са дадени подробни указания за отстраняването им, както и за правилното приложение на материалния закон, след надлежното установяване на правно-релевантните факти. ВКС, и в настоящия си състав намери, че нарушенията на процесуалните правила, касаещи проверката и оценката на доказателствата, не са отстранени и при новото разглеждане на делото от В.- апелативния съд. Те се оказват възпроизведени отново, а наред с тях са реализирани и нови. В резултат съдът е достигнал и до неверни изводи за вината и отговорността на дееца. За да оправдае подсъдимия, втората инстанция е заключила, че липсват несъмнени и категорични доказателства, сочещи, че към момента на спирането му за проверка същият е управлявал МПС след употреба на алкохол, със съставомерната концентрация в кръвта- над 1, 2 %о. Да изследват и установят точното време на приемане на алкохолните напитки, въз основа на които данни да се преценят изводите на съдебно- медицинската експертиза, допусната и приета при предходното разглеждане на делото от В.- апелативния съд, е дал указания съставът на ВКС, постановил цитираното вече отменително решение. Изтъкнал е също, че в резултат на фрагментарното и едностранчиво обсъждане и оценка на доказателствените източници, са приети противоречиви и същевременно взаимно изключващи се фактически обстоятелства, предпоставили незаконосъобразното решаване на въпросите по приложението на закона в конкретния казус. Този порок, касаещ формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите, не е отстранен и при новото разглеждане на делото. На първо място, В.- апелативният съд е основал фактическите си констатации на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред. Последното обуславя тяхната процесуална негодност, респ. дефинитивно изключва обсъждането им в рамките на формираната доказателствена съвкупност и поставянето им в основата на приетите за установени фактически обстоятелства. В грубо нарушение на установените процесуални правила В.- апелативният съд е ползвал доказателствата, събрани от друг съдебен състав, при първото въззивно разглеждане на делото- показанията на свидетелите М., Г., Г., А., С., Г., Д., Г., заключението на съдебно- медицинската експертиза, за което лаконично се е мотивирал, че „са неразделна част от делото”. Не е съобразил обаче, че принципът за непосредственост в наказателния процес, уреден с нормата на чл. 18 НПК, търпи изключения само в изрично предвидените в кодекса случаи и третираният не попада в тази категория. Упражнявайки своите правомощия за осъществяване на инстанционен контрол, въззивният съд може да се ползва единствено от доказателствата, събрани от първостепенния, в рамките на производството, в което е постановен проверяваният от него съдебен акт, а при определени предпоставки (чл. 327 НПК)- и при провеждане собствено съдебно следствие. НПК не регламентира процесуален механизъм на приобщаването на гласните доказателствени средства, събрани пред друг състав на съда, извън този на прочитането им, и то при наличието на определени от закона предпоставки- чл. 279 и чл. 281 НПК, в хода на съдебно следствие пред съответната съдебна инстанция. Ето защо, само по себе си нарушението, обективирано с изграждането на фактическите констатации на инстанцията по същество върху негодни доказателствени средства, е достатъчно, за да обоснове самостоятелно и безусловно касационната отмяна на протестираната присъда. На второ място, както вече се изтъкна, доказателствените източници са интерпретирани едностранчиво, изолирано един от друг, без да бъдат обсъдени обективно и всестранно, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно действителното им съдържание. Данните, изведени от показанията на множеството разпитани по делото свидетели, са приети за достоверни и кредитирани само в онези техни части, които обслужват защитната теза на подсъдимия и същевременно с лекота са отхвърлени онези установени чрез тях обстоятелства, подкрепящи обвинението. И при новото разглеждане на делото не е проследена в своята хронология и цялост релевантната фактология- от момента на постъпването на сигнала за употреба на алкохол от офицери в работно време, до спирането на подсъдимия от автопатрула, с извършената впоследствие проба за алкохол с техническо средство. Казаното се отнася и за частта, касаеща даването (респ. получаването от съответния низшестоящ) на нареждането за извършване на проверка на военнослужащите след напускане на поделението за употреба на алкохол, по съществуващата йерархична верига: Гинчев-Дочев-Г.ев-С., и самото й осъществяване. Игнорирани са останали също показанията на свид. М., който е съобщил, че след 17ч е бил извикан на паркинга, във връзка с вече възникналия инцидент. Съпоставката им с тези на свид. С., сочи като време на проверката на подсъдимия интервала 17.00- 17.30ч., отразено и в акта за административно нарушение, изготвен по-късно, въз основа на докладна записка на свидетелите- очевидци. Видно от цитирания акт (л. 32 от досъдебното производство), деецът не е направил никакви възражения, включително за вида, характера и описанието на инкриминираното му нарушение. Всички тези данни, съвкупно оценени, показват, а и в сериозна степен поставят под съмнение обясненията на Ц., че е употребявал алкохол след 17.00ч., до 17.30ч. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства, са и израз на неговата защитна позиция, възприета в конкретния наказателен процес, което налага тяхната внимателна проверка. Те не само не са съпоставени с останалите доказателствени източници, а напротив, отделни фрагменти от последните, са извадени от цялостния контекст на съдържащата се в тях информация, за да бъдат синхронизирани с версията на подсъдимия. Съдът е бил повече от безкритичен към показанията на свидетелите М., Г. и Г., в частите им, в които те поддържат, че по принцип деецът не употребявал алкохол в работно време, което се отнасяло и за инкриминираната дата, без да съобрази, че обратното би уличило самите тях най- малкото в тежки уставни нарушения, свързани с контрола над служебното поведение на техните подчинени, и произтичащите от това последици- търсене на отговорност от самите тях. По аналогичен начин е подходено и при оценката на заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от експерта Д-р Г. Д., без да се види, че то съдържа по същество един чисто теоретичен извод, при зададено със самата поставена задача време на алкохолна консумация за време, твърдяно единствено от дееца и неговия приятел и сътрапезник А. А.. Нещо повече, цялото му съдържание представлява коментар на темата за резорбцията на алкохола в човешкия организъм, въз основа на обзор на литературни данни и цитиране на изследванията на различни автори, които разгледани в съпоставка показват значителен диапазон, останал очевидно вън от вниманието на съда. Предназначението на обсъжданото доказателствено средство е да изясни определени обстоятелства по делото, с оглед необходимостта от специални знания, в частност- от областта на съдебната медицина, но експертното заключение не може да замести останалите източници на доказателства, и то по въпроси, стоящи изцяло извън компетентността на съответното вещо лице. Отнесено към конкретиката на инкриминираното деяние, предмет на настоящото наказателно производство, това означава, че позовавайки се основно на обсъжданото експертно заключение, съдът е подценил необходимостта от изясняване на редица важни обстоятелства, имащи съществено значение за изясняването на делото от фактическа страна и правилното му решаване. Както вече се изтъкна, настоящият съдебен състав намери множество нарушения от посочената категория, включително на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18, и тези по чл. 107 НПК, част от които преповтарящи реализираните при предходното въззивно разглеждане на делото, наред и с новите, допуснати от състава, постановил проверяваната присъда. Всичко изложено до тук налага касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 и 3 НПК, като отмени проверявания съдебен акт, съобразно констатациите си, че по делото са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, че същите са интерпретирани едностранчиво, а в известна степен и тенденциозно, че предходната инстанция е основала фактическите си констатации на негодни доказателствени средства, и като резултат, е постановила присъдата си в нарушение на закона. Наред с останалите си съображения, касационната инстанция намира за необходимо изрично да акцентира, че както многократно ВКС е указвал на съдилищата с константната си практика, освен осъдителната, и оправдателната присъда не може да почива на предположения. Нормата на чл. 304 НПК изрично регламентира основанията за постановяване на оправдателна присъда, а именно: когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. В този смисъл, при новото разглеждане на делото, второинстанционният съд, след като извърши прецизен анализ на доказателствата и цялостно обективно и всестранно изследване на всички релевантни обстоятелства, ще следва да направи изводите си за вината и отговорността на подсъдимия, като се съобразят и указанията, дадени от ВКС на РБ, ІІ н.о., при предходната касационна отмяна. Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на закритото заседание на въззивната инстанция по допускане на доказателствата, по чл. 327 НПК, предвид характера на подлежащите на отстраняване процесуални нарушения, подробно обсъдени по-горе. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 32 от 19. 04. 2010г., постановена по ВНОХД № 21/ 2010г., по описа на Военно- апелативния съд на Република България, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: