Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 25 април 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Симов, като разгледа докладваното от съдия Грозева кнчх дело № 148/ 17 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител С. Т. Т. чрез повереника - адв. А. срещу въззивна присъда № 239 от 4.10.2016 г. на СГС по внчд № 3638/2016 г. В жалба на Т. са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се сочи, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е направил превратна оценка на събраните по делото доказателства, в резултат, на която е приел обвиненията за недоказани и е оправдал подсъдимия В. М. по тях. СГС не е обсъдил противоречията съдържащи се в показанията на двете групи свидетели – Т. и М.. Нарушил е също така нормата на чл. 300 от НПК, тъй като е обявил присъдата си, без да се оттегли на съвещание. В съдебно заседание пред ВКС, адв. А. – повереник на частния тъжител поддържа жалбата и настоява за уважаването и по изложените съображения. Постъпило е възражение срещу касационната жалба от подс. М. чрез защитника му –адв. Ж. с доводи за законосъобразност и правилност на атакувания с нея съдебен акт. В съдебното заседание пред ВКС, подсъдимият и защитникът му не се явяват редовно призовани. Представителят на ВКП изразява становище, че въззивната присъда следва да бъде отменена, тъй като при постановяването и СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон. ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното : Жалбата на частния тъжител С. Т. е основателна. С присъда № 35 от 13.10.2014 г. постановена по нчхд № 12579/14 г. СРС е признал подс. В. Т. М. за виновен в това, че 28.04.2014 г. в [населено място], /област/, [улица] причинил на С. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство за здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност по чл. 130 ал. 1 от НК с налагането на административно наказание – глоба в размер на 5000 лв. Със същата присъда подс. М. е признат за виновен в това, че на същата дата и място е извършил нещо унизително за честта и достойнството на С. Т., като го нарекъл с обидни думи „клошар“ „кокошкар“, „пияница“, „глупав старец“, поради което на основание чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност по чл. 146 ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. Осъдил е подс. М. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на Т. общо в размер на 6 000 лв., в едно със законната лихва за причинените неимуществени вреди от двете престъпления / 5000 лв. по чл. 130 ал.1 от НК и 1000 лв. по чл. 146 ал. 1 от НК/ както и направените от частния тъжител разноски по делото и 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като е отхвърлил същия до предявения размер. По жалба на подс. М. в СГС е образувано внчд № 3638/16 г. С присъда от 4.10.2016 г. СГС е отменил атакувания съдебен акт и вместо него е постановил нов, с който на основание чл. 304 от НПК е признал подс. М. за невиновен по чл. 130 ал.1 от НК и по чл. 146 ал.1 от НК. СГС е отменил присъдата на СРС и в гражданско осъдителната и част, като е отхвърлил изцяло гражданския иск като неоснователен. Касационният съдебен състав не констатира основателност на оплакването в жалбата, че при постановяване на присъдата въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 300 от НПК. Процесуалният документ- протокол от съдебно заседание провело се на 4.10.2016 г.- установява осъществените съдопроизводствени действия и в него е отразено, че след приключване на съдебните прения, съдът се е оттеглил на съвещание, след което е обявил присъдата си, публично в присъствието на страните. Протоколът е изготвен в съдебно заседание и е подписан от председателя на съдебния състав и секретаря. В предвидения от закона тридневен срок никоя от страните, присъствали в съдебното заседание, не е направила искане по реда на чл. 311 от НПК за поправката в тази част, поради което ВКС няма основание да приеме, че писменият документ не отразява коректно осъществените от съда действия, поради което не счете, че е налице релевираното от касатора оплакване за нарушение на процесуалната норма. Проверяваната съдебна инстанция е допуснала друго нарушение на процесуалните правила, което дава основание на касационния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради следното съображение : Съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК, тъй като съдържа вътрешни противоречия, които не позволяват проверка на начина, по който въззивната инстанция е стигнала до изводите си по фактите и по правото. От мотивите не става ясна волята на въззивния съд, защо е оправдал подс. М. по предявените му обвинения и по специално това по чл. 130 ал.1 от НК. СГС е приел, че деянията не са доказани по начин позволяващ постановяването на осъдителен съдебен акт, тъй като доказателствата не сочат на несъмнен извод за това, че подсъдимият е техен автор. За да стигне до този извод решаващият съд е направил собствен анализ на доказателствената маса, като се е спрял само на част от противоречията, която тя съдържа. СГС е кредитирал обясненията на подсъдимия , тъй като е счел, че заявеното от него не се конфронтира с показанията на св. М. /съпруга на подсъдимия, която е пряк участник в конфликта и като такава несъмнено е заинтересувана от изхода на делото/ и с показанията на свидетелите П., които също е кредитирал. СГС не се е доверил на съобщеното в показанията на св. С. Т. –внук на частния тъжител - тъй като в тях е откроил някои противоречия с другите доказателствени средства по отношение на авторството на деянията и средството, с което е нанесено телесното увреждане на тъжителя. В мотивите СГС е направил теоретичен коментар на правната същност на престъплението по чл. 130 от НК, след което изключително лаконично на л. 62 е посочил следното : че от описаната в тъжбата фактическа обстановка „става ясно, че подсъдимият е действал с пряк неопределен умисъл, тъй като е нанесъл множество удари в областта на лицето на тъжителя, като пряко е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно да нанесе телесна повреда на Т. , като е било без значение какъв вид“. Макар да приема за безспорно установено от обективна страна, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания, които покриват медикобиологичните характеристики на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, съдът в мотивите е посочил, че не приема „че подс. М. е нанесъл телесното увреждане на тъжителя“. Цитираното сочи на вътрешно противоречие при формиране на волята на съда. Липсват аргументи, които да позволят проверка на правилността на извода за липсата на доказателства установяващи съпричастността на подс. М. към съставомерния резултат по чл. 130 ал.1 от НК, при положение, че св. Т. ясно сочи обстоятелствата, при които тъжителят е получил увреждането. По същия начин стои въпросът с липсата на правни аргументи и по второто обвинение по чл. 146 ал. 1 от НК в мотивите към въззивната присъда. От изложеното следва, че в атакувания съдебен акт отсъстват правни съображения, които не позволяват на страните и на контролиращата го съдебна инстанция да проследят начина, по който е формирана волята му, което е съществено процесуално нарушение и налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При това положение, ВКС не намира за необходимо да обсъжда доводите, с които касаторът обосновава неправилно приложение на материалния закон. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 4 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 пр. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 239 от 4.10.2016 г. на СГС, постановена по внчх № 3638/16 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.