Р Е Ш Е Н И Е № 258 Гр.София, 04 септември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и тринадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 845/2013 г. Задочно осъденият Р. К. Г. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл „молба”) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден задочно в Ломския районен съд. Задочната осъдителна присъда е постановена на 9 февруари 2011 г. по нохд № 853/2010 и се отнася до съвкупността от престъпления, която включва двете кражби , извършени през месец декември 1999 г., от владението все на Ю. Й. – на златен пръстен и на ключове от жилище (общо 240 лв.), както и на 400 лв.-от друго негово жилище, за което са били ключовете. Наложените на К. наказания – 1 г., съответно 1 г. и 6 м.л.св. са по чл.196 НК (при условията и на опасен рецидив), но във връзка с чл.194, ал.1 НК – в първия случай, и във вр. с чл.195, ал.1, т. 4 НК (заради използването на ключовете като техническо средство)-във втория; общото наказание е в размер на по-тежкото от двете самостоятелно наложени наказания при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила без да бъде обжалвана. Според отправеното съобразно чл.423 НПК искане („молба”) за възобновяване на делото, осъденият не е знаел за него и за проведеното по него съдебно заседание, а задочната форма на провеждането му попречила на неговото правилно решаване; настоява се за ново разглеждане на делото в районния съд. В съдебното заседание пред ВКС искането е поддържано, а според прокурора в тази инстанция-неоснователно. ВКС намери, че искането, макар и процесуално допустимо, е неоснователно. Макар и подадено срещу подлежащ на проверка съдебен акт, от лице, което е оправомощено да го подава в съответния срок и въобще след спазване на процесуалните изисквания в тази насока, искането да бъде възобновено делото трябва да се отхвърли, след като причината за неучастието на искателя по неговото дело се дължи на укриването му по смисъла на чл.423, ал.1 НПК. Разбира се, ако се вярва на заявеното от Р.Г., той не е бил уведомяван и за досъдебното производство („не съм получавал призовки, нито съм се явявал и давал обяснения”), но проучването на книжата за този стадий на делото ясно показва какво е станало вдействителност: след неуспешни опити да бъде намиран и за издирването му, както и преди последното констатирано негово отсъствие, което именно предизвикало задочното разглеждане и решаване на делото, Г. все пак е бил намиран и на няколко пъти участвал в проведени в досъдебното производство следствени действия (привличания в качеството му на обвиняем, предявявания и разпити – на 8 април 2003 г., на 2 и 3 юни 2004 г., и на 14 и 19 юни 2006 г.-вж. на л. 38, 39, 67, 69 – 71, 75-78). Ясно е при това положение, че Р.Г. сам е избрал да „не знае” за какво по-късно е бил осъден и затова не е участвал при довършването на наказателното производство. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела присъдата на Ломския районен съд, издадена на 9 февруари 2011 г. по нохд № 853/2010 г., оспорена от задочно осъдения с нея Р. К. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: