3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 896 С., 12.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 754/2012 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Застрахователно акционерно дружество [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Мария Д., срещу определение № 224 от 25.06.2012 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по ч .гр. д. № 270/2012 г. Със същото се потвърждава определение от 19.04.2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което се оставя без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по гр. д. № 27/2012 г. по описа на същия съд и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и САС. Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по гр. д. № 27/2012 г. е образувано пред Великотърновски окръжен съд по предявен от Надежда А. Х., Г. М. Х., Е. М. И., всички от [населено място] срещу ЗАД [фирма] [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение. При условията на евентуалност ищците са предявили и иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента Е. Т. Т. от [населено място]. В срока за отговора по чл. 131 ГПК ответникът по главния иск (ЗАД [фирма] [населено място]) е направил възражение за неподсъдност на делото пред ВТОС, с искане делото да бъде изпратено на Софийски градски съд, в чийто район е седалището на предпочитания ответник. С определение от 19.04.2012 г. съдът е оставил без уважение искането на застрахователното дружество, тъй като не споделя становището, че евентуалният иск следва местната подсъдност на главния иск. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба пред ВТАС, който с определение № 224 от 25.06.2012 г. по в. ч. гр. д. № 270/2012 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава. Въззивният съд е приел, че ищците са потребители на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от ДР на КЗ, с оглед на което претенциите им съгласно чл. 113 ГПК са предявени по постоянния им адрес – Велико Т.. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил процесуалноправния въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото и е „свързан с местната компетентност на първоинстанционния съд по предявени в евентуално съединение искове за обезщетение от увреденото лице при ПТП срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” и срещу прекия причинител на вредите”. Жалбоподателят твърди, че е сочения от него въпрос е решен в противоречие с практика на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определения на ВКС и САС. Настоящият съдебен състав счита, че е ВТАС е решил горепосочения въпрос в противоречие с практика на Върховен касационен съд, с оглед на което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание при условия на евентуалност, местната подсъдност следва да бъде съобразена с главния иск при приложимост на разпоредбата на чл. 105 и чл. 108 ГПК в случая това е Софийски градски съд, в района на който се намира седалището на застрахователя, който е ответник по главния иск. В този смисъл са и приложените към частната жалба определения на ВКС, на които обжалваното определение противоречи. Действително, с разпоредбата на чл. 113 ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребител да бъдат предявени и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност е изборна, същата дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПК и е предоставена в полза на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с качеството си на потребител, позовавайки се на разпоредбата на чл. 113 ГПК, каквото в случая не е налице. В тази връзка в определение № 158/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е прието, че общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира само при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 116 ГПК, тъй като в случая не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове, предявени срещу различни ответници на различно правно основание при условие на евентуалност, като ищецът сам е посочил предпочитания от него ответник – ЗАД [фирма] [населено място]. В този смисъл са и определение № 236/24.02.2010 г. по ч. т. д. № 886/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 181/08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и определение № 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение, както и потвърденото с него определение на ОС [населено място] следва да бъдат отменени, а делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 224 от 25.06.2012 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 270/2012 г., както и потвърденото с него определение от 19.04.2012 г. на Окръжен съд [населено място] по гр. д. № 27/2012 г. и вместо това постановява: ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: