РЕШЕНИЕ   №515 София 08 декември 2009 година     В ИМЕТО   НА   НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Павлина Панова   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията В. Имова наказателно дело № 562/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К, чрез защитника му - адвокат Г. Г. от Видинската адвокатска колегия, срещу нова присъда № 95/23.06.2009 година на Видинския окръжен съд по в н о х д № 142/2009 година, с която е отменена присъда № 267/2008 година по н о х д № 1241/2008 година по описа на Районен съд - град В.. В жалбата е въведено касационното основание за съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон - основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че в нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение /чл. 14 ал. 1 НПК/, съставът на Видинския окръжен съд е постановил съдебния акт, като не е отчел предвиденото допустимо отклонение от 8 % за измерваната концентрация, съгласно чл. 781 ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Направено е искане, касационната инстанция да приложи правилно закона, като оправдае подсъдимия по обвинението за прест. по чл. 3436 ал. 1 НК. Пред ВКС, подсъдимият не се явява, редовно призован. Представлява го неговият з. - адвокат Г, който пледира, че неговият доверител е управлявал МПС с наличие на алкохол в кръвта, която не надхвърля предвиденото в чл. 3436 ал. 1 IIK от 1,2 промила. Тъй като деянието му е несъставомерно, моли неговият доверител да бъде оправдан от третата инстанция. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбата е неоснователна.   С цитираната първоинстанционна присъда, подсъдимият М е бил признат за невиновен по обвинението в това, че на 4.09.2008 година, в гр. В. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1,21 на хиляда, установена с техническо средство „Алкотест"-7410 и е оправдан за престъпление по чл. 3436 ал. 1 НК. По съответен протест на прокурора, въззивният съд е отменил тази присъда и постановил нова, с която го признал за виновен по това обвинение и му наложил минимално допустимото за наказанието лишаване от свобода, съгласно чл. 39 ал. 1 НК - три месеца. Това наказание отложил условно, с тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66 ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК на М. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година. Настоящият състав намира за неоснователна тезата на защитата на подсъдимия, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалвания съдебен акт, относно съставомерността на престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен. В съответствие с изискванията на чл.14 ал. 1 НПК, решението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд изрично се е спрял в съобразителната част на новата присъда, на възприетите от първата инстанция доводи на защита, във връзка с приложението на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен КОНТрОЛ /приета с Постановление № 239 на МС от 24.10.2003 година,обн. ДВ,бр.98/7.11.2003 година/ и по конкретно на предвиденото допустимо отклонение от 8 % за измерваната концентрация, съгласно чл. 781 ал. 1, т. 2. Правилно е констатирано, че редът за проверка валидността на отчетената концентрация на алкохол в кръвта с техническо средства, е по реда на чл. 144 НПК, чрез експертиза. В конкретния случай, отказът на подсъдимия да предостави кръвна проба за изследване, е предопределил невъзможността това доказателствено средство да се използва, за да се разкрие обективната истина. Съдът е обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства само тогава, когато извършването на процесуално-следствените действия е възможно. Именно във връзка с отказът на уличения в управление на МПС в пияно състояние, да сс изследват за точната концентрация на алкохол в кръвта им, чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 година, урежда тази хипотеза, като я изравнява с тези за отказ да се получи талон за изследване и неявяване в лечебно заведение. В тази разпоредба се предвижда, в някои от тези хипотези, установяването на наличието на алкохол да става с техническо средство, както правилно е приел и проверяваният съд. Ето защо, решението на предходната инстанция за признаване на подсъдимия за виновен в престъплението по чл. 3436 ал. 1 НК, поради доказано наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила, е законосъобразно. То е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Не са налице касационните основания за отмяна на новата присъда, поради което същата следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     РЕШИ :     ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 95/23.06.2009 година на Видинския окръжен съд по в н о х д № 142/2009 година, по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: