Р Е Ш Е Н И Е
№
461
С о ф и я, 05 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 02 н о е м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 503/2009 година.
Производство по глава 33 от НПК.
С искане по чл.420 ал.2 от НПК от името на П. Л. М. от Сандански се атакува влязлото в сила решение № 49/18.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 384/2008 г. от Окръжен съд-Благоевград с оплаквания на наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1, 2 и 3 от НПК и с искания за отмяната му и оправдаване на осъдения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и като последна алтернатива – да бъде изменено с намаляване на размера на наказанието му с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде становище за неоснователност на искането.
Осъденият М. поддържа искането си в производството пред ВКС с помощта на защитниците си адв. П. Н. от АК-Благоевград и адв. П. К. от САК.
Гражданската ищца и частна обвинителка З. Я. , редовно уведомена, не се явява пред ВКС и не е изразила лично или чрез п. становище по искането на осъдения М.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 5389/11.12.2006 г., постановена по НОХД № 40/2006 г. на Районен съд-Благоевград отговорността на подсъдимия П. Л. М. от Сандански е ангажирана за извършени на 30.09.2001 г. в с. К., област Благоевград престъпления по чл.150 пр.1-во и по чл.152 ал.1 т.2 пр.1-во НК, за които при условията на чл.54 НК и по съвкупност на основание чл.23 НК е осъден на общо наказание 3 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Уважен е бил предявеният от пострадалата З. Я. граждански иск за сумата от 10 000 лв за причинените й неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е била обжалвана както от гражданската ищца и частна обвинителка З. Я. , така и от защитника на подсъдимия с оплаквания за неправилността, незаконосъобразността, необосноваността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, заради явната несправедливост на наложеното на последния наказание, съответно и заради несправедливост на присъденото на пострадалата обезщетение с искания за отменяването й и завишаване както на размера на наказанието, така и на размера на обезщетението, а от страна на подсъдимия – за постановяване на нова присъда за оправдаване по предявените му обвинения и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.
С решение № 145/07.08.2007 г. по ВНОХД № 150/2007 г. Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура-Благоевград заради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, с конкретни указания за отстраняването им.
По внесен нов обвинителен акт е образувано НОХД № 213/2008 г. по описа на Районен съд-Благоевград, по което с присъда № 2502/29.05.2008 г. подсъдимият М е признат за виновен в извършването на престъпленията по чл.150 ал.1 и по чл.152 ал.1 т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК са му наложени съответно наказания от 2 години и от 3 години лишаване от свобода, които са групирани и му е определено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК с 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Уважени са разграничените за двете престъпления граждански искове от пострадалата, като подс. М. е осъден да й заплати сумите от 3000 лв и от 7000 лв за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното им изплащане и исковете в останалите им части до пълните предявени размери са отхвърлени като неоснователни.
Така постановената при новото разглеждане на делото присъда е била протестирана от Районна прокуратура-Благоевград с оплакване за явна несправедливост на наложените поотделно и по съвкупност наказания на подсъдимия М, от гражданската ищца и частна обвинителка Я. със същото оплакване и заради заниженост на присъдените й обезщетения, както и от защитниците на подс. М. адв. К от САК и адв. П. Н. от АК-Благоевград с оплаквания за незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложените поотделно и като общо наказание на подсъдимия и на присъдените обезщетения с искания съответно за увеличаване на размерите както на наказанията и на обезщетенията, респективно за оправдаването на подсъдимия по предявените му обвинения, алтернативно за връщане на делото за нова разглеждане от досъдебната му фаза.
С решение № 49 от 18.06.2009 г. по ВНОХД № 384/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло.
В искането на осъдения М. се навеждат като основания за възобновяване на делото тези по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК и се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и оневиняване по предявените му обвинения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от състав на друг районен съд, различен от районен съд-Благоевград и като последна алтернатива – за намаляване на размера на наложените му поотделно и по съвкупност наказания, като бъде постановено отлагане на изпълнението им на основание чл.66 ал.1 от НК.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Искането на защитниците на осъдения М. основно касае оценката на доказателствените материали както от органите на досъдебното производство, така и тази на първоинстанционния съд, с която въззивният се е съгласил, считайки я обаче повлияна от обстоятелството, че пострадалата от деянията и основна свидетелка на обвинението З. Я. е дългогодишен служител в районен съд-Благоевград на длъжност “секретар-протоколист”. Това обстоятелство е било в основата на направения още при първото разглеждане на делото отвод на всички съдии от районен съд-Благоевград, от района на и от окръжен съд-Благоевград на основание чл.25 т.9 от НПК(отм.), съответно чл.29 ал.2 от НПК (в сила от 29.04.2006 г.), който не е бил приет от съдебните състави. В настоящето производство това се счита за съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и за възобновяване разглеждането на делото, но от друг равен по степен съд, извън съдебния район на окръжен съд-Благоевград. Доколкото това обстоятелство рефлектира върху фактическите и правни изводи на съдилищата, то следва да се разгледа на първо място.
Въпросът за възможност от подозрения в незаинтересоваността и непредубедеността на съдиите от Районен съд-Благоевград е бил поставен първоначално пред съдията В. К. на 10.01.2006 г., когато в качеството си на докладчик по НОХД № 40/2006 г. по описа на съда, а също така и като Председател на същия е преценил, че качеството на пострадалата по делото З. Я. като служител в съда на длъжност “секретар-протоколист” би могло да породи такива съмнения в обективността и безпристрастността на съдебните състави при разглеждането и решаването на делото и затова се е самоотвел от разглеждането му, като е предложил на всеки съдия от съда да прецени това обстоятелство за себе си. Такъв самоотвод са си направили и съдиите В. В. и П. Пандев, но съдията Ек. Н. не е намерила основание за самоотвод. Това нейно становище е било впоследствие подкрепено и от съдебните заседатели, когато със съдията са обсъдили и отхвърлили искането от страна на защитата на подсъдимия за отвод на сформирания съдебен състав. Безспорно, самият факт щото св. Я да е дългогодишен служител в съда на посочената длъжност не влече във всички случаи такива подозрения, но още в хода на досъдебното производство е възникнал инцидент, довел до прекратяване на трудовото правоотношение със св. Р, която е била и секретар-протоколист при разпита на пострадалата Я. пред съдия Е. Ерменкова от РС-Благоевград. Същата е изяснила в качеството си на свидетел по делото кога са й станали известни факти от стореното на Я. от страна на подсъдимия, а при повторното разглеждане на делото по НОХД № 213/2008 г. – и на други нейни колежки, защо е била помолена да участва като секретар-протоколист по делото от страна на съдия Коцева, както и защо по-късно е била помолена да напусне съда от съдия Пандев. Друг е въпросът дали е допустимо за обстоятелства по делото като свидетел да се разпитва лице, което е участвало по делото в друго процесуално качество. В крайна сметка, наличието на “близки” отношения с пострадалата от страна на служители и съдии в този съд е факт. Безспорно е също така, че част от състава на съда (в по-широк аспект, като негов технически помощник) е и секретар-протоколистът, към когото законодателят също е предявил претенции за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на делото – чл.30-31 от НПК. От друга страна, пред състава на първоинстанционния съд са били поставени на обсъждане редица въпроси, относими към достоверността на показанията на св. Я(без настоящият състав на ВКС да има основание за съмнение в истинността им), но обвързани със задължителната им проверка чрез другите гласни доказателствени средства за поведението й през инкриминираната нощ, преди и след деянията на подсъдимия, в които тя го обвинява, както и чрез експертното заключение на СППЕ за поведенческата й реакция на тези деяния, което следва да се преценява без формирани странични представи за пострадалата, особено при липса на други преки доказателства за упражненото над нея насилие. В крайна сметка, коментирайки правилно изискването на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС за гарантиране на всеки гражданин на РБ (съгласно и чл.5 ал.4 от КРБ) на правото му за разглеждане и решаване на делото му от независим и безпристрастен съд, въззивният съд е следвало да констатира, че е имало достатъчно основания за отвод на съдиите от районен съд-Благоевград и да отмени първоинстанционния съдебен акт, като се предложи на ВКС промяна на подсъдността на делото на основание чл.43 от НПК. За това е следвало да му даде основание и разпоредбата на т.2 от чл.43 от НПК, която макар и създадена при наличие на качество на магистрат от района на съда за подсъдим или пострадал по конкретно дело, при определени данни това обстоятелство би могло да се разтълкува и за служител на съда, чието качество в една или друга степен би могло да формира подозрение в обективността и безпристрастността на решаващия по делото орган.
С оглед на изложеното, само поради това искането от името на осъдения М. се явява основателно и това налага отмяна на атакуваното въззивно решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда, като делото се върне на районния съд от стадия на подготовка за разглеждане му в съдебно заседание и се проведе процедурата за промяна на местната му подсъдност на основание чл.43 от НПК. Възобновяване на наказателното дело на това основание предопределя недопустимостта за произнасяне по другите доводи на защитата на осъдения.
По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 49/18.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 384/2008 г. от Окръжен съд-Благоевград и потвърдената с него присъда № 2502/29.05.2008 г. по НОХД № 213/2008 г. по описа на Районен съд-Благоевград и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Благоевград за ново разглеждане от стадия за подготовка за разглеждането му в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: