7
Р Е Ш Е Н И Е
№179
София.15.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2536/2015 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], срещу решение № 143 от 14.05.2015 г. по в.т.д. № 95/2015 г. на Апелативен съд – В..
С определение № 382 от 25.05.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставени от касатора правни въпроси, съответно конкретизирани – за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски. Изразява се несъгласие с направените от съда изводи, че с отпадането на временните цени за достъп до мрежата не се прекратява правоотношението, нормативно възмездно по своя характер, а се създава задължение за преуреждане на разменените престации, както и, че механизмът на това преуреждане е нормативно определен в чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката. Касаторът поддържа доводи и за неизпълнено задължение от страна на въззивния съд да анализира възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и неправилно само е препратил към мотивите на постановеното от Окръжен съд – Варна решение. С оглед на това оплакване, в касационната жалба са развити и съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за оставяне в сила въззивното решение, с присъждане на разноски. Доводи в подкрепа на становището за правилност на крайните изводи в обжалвания съдебен акт са развити и в представена в публичното съдебно заседание на 26.10.2016 г. писмена защита от процесуалния пълномощник на ответното дружество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, препращайки и към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК, е извел следните изводи: В качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, за ищцовото дружество е възникнало нормативно установено задължение да уреди с писмен договор взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата достъп до собствената на енергийното предприятие електроснабдителна мрежа. Дори и при липса на формално сключен договор, правоотношението по достъп не отпада, предвид разпоредбите на чл.197, ал.1 от ПЗР на ЗЕ и чл.84, ал.2 ЗЕ, тъй като при неспазване на изискването за сключване на такъв договор, ДКЕВР определя условията за достъп до сключването му. Заплащането на претендираните суми, съставляващи начислена от [фирма] такса достъп В. в общ размер на 61 231.84 лв. е извършено на валидно правно основание, свързано с установената в чл.13 ал.9 от ЗЕ предварителна изпълняемост на решенията на регулаторния орган, като отмяната от Върховния адмминистративен съд на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени създава задължение за преуреждане на разменените престации по реда на чл.32, ал.4 ЗЕ, като са изложени подробни съображения за това, че ищцовото дружество не може да се счете за изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР. По тези съображения е отхвърлен главният иск, основан на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и евентуалните искове по чл.55, ал.1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД и акцесорната искова претенция по чл.86 ЗЗД.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е частично неправилно.
По конкретизирания правен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
По въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, е формирана задължителна практика на ВКС – така например, решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. , решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 7 от 26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, в Търговска колегия на ВКС, по аналогични правни въпроси са постановени и следните решения: решение № 75 от 16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., решение по т.д. № 2706/2015 г. и др. Във всички посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е дадено разрешение на поставения правен въпрос, което е в смисъл, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие, поради което е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло формираната задължителна практика на ВКС по относимия и към настоящото дело правен въпрос.
С оглед отговора на правния въпрос, решението на Апелативен съд – В. по т.д. № 95/2015 г. е частично неправилно.
Установено е по безспорен начин, че ищцовото дружество – касатор в настоящото производство, е собственик на въведена в експлоатация вятърна електрическа централа с два ветрогенератора, както и, че на 28.09.2010 г. е сключен договор с [фирма] за изкупуване на електрическа енергия, а дружеството е присъединено към електропреносната и електроразпределителните мрежи, ползвало е услугата достъп, като за периода от 18.09. 2012 г. до 31.12.2012 г. е заплатило такса достъп в общ размер на 61 231.84 лева. Заплащането на тази сума по издадените за посочения период 8 броя фактури, е установено по категоричен начин от приетата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза. Няма спор, че сумите за заплащани съобразно Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Приложимата по отношение на ищцовото дружество част от това решение, е отменена с влязло в сила решение № 4621 от 03.04.2013 г. по адм.дело 13121/2012 г на Върховния административен съд, ІV отделение/ оставено в сила с решение по адм.д. № 6074/2013 г. на петчленен състав на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на Върховния административен съд за отмяна на невлезлия в сила индивидуален административен акт, с осъществено предварително изпълнение, е задължителен за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен.
Отмяната на посоченото решение на енергийния регулатор предпоставя задължение за оператора за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание. Този извод произтича от липсата на определяема по административен ред цена на тази услуга, настъпила с отмяната с обратна сила на административния акт на ДКЕВР /сега КЕВР/. Законодателно предвиденият възмезден характер за достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносна/електроразпределителни мрежи, както и регламентираното в чл.84, ал.2 ЗЕ тяхно задължение да сключат договори за достъп до мрежата с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителните мрежи, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, не означават, че заплащането на цената за достъп е нормативно регламентирано.
В случая следва да се има предвид, че отмененото от Върховния административен съд решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, е било постановено на основание § 197, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕ/ ДВ бр.54 от 2012 г./, предвид законовите правомощия на регулаторния орган по чл.32, ал.4, във вр. с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ да определи временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи. Съгласно § 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ в правомощията на КЕВР е предвидено определяне на условията за достъп до сключването на договор, в случай, че производителите на електрическа енергия не са сключили договори за достъп със съответния оператор, при спазване на изискванията на чл.84, ал.2 ЗЕ, в рамките на предвидения в § 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок. След като с отмененото решение на ДКЕВР са определени именно условията за достъп до електроразпределителната мрежа, то с отмяната му от Върховния административен съд, с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил исковата сума, формирана като сбор от плащанията по процесните осем броя фактури.
Не могат да бъдат споделени възприетите и от въззивния съд доводи на ответното дружество /сега ответник по касация/ във връзка с правомощията на регулаторния орган за вземане на подходящи компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката. Предприемането на такива мерки от страна на енергийния регулатор е приложимо само когато окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от определените с влязло в сила решение на регулатора временни цени. Посочената разпоредба не би могла да се приложи при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР / КЕВР/, с което са били определени временни цени, заплащани от производителя на ел.енергия от възобновяеми източници по силата на предварителното изпълнение на това решение, съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ. В този смисъл са и междувременно постановени решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 332/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1320/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2327/2015 г., ІІ т.о. и др.
Предвид горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло – по отношение на главницата, претендирана на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и частично по отношение на мораторната лихва и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявения от [фирма] срещу [фирма] главен иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 61 231.84 лв. , съставляваща такса достъп за периода от 18.09.2012 г. до 31.12.2012 г. по следните фактури: № [ЕГН]/11.10.2012 г.; № [ЕГН]/11.10.2012 г.; № [ЕГН]/06.11.2012 г.; № [ЕГН]/06.11.2012 г.; № [ЕГН]/12.12.2012 г.; № [ЕГН]/12.12.2012 г.; № [ЕГН]/07.01.2013 г. и № [ЕГН]/07.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.06.2014 г., както и исковата претенция за мораторна лихва, считано от 21.11.2013 г., когато е изтекъл срокът за доброволно плащане съобразно връчена на 13.11.2013 г. нотариална покана до ответника, до предявяване на иска. Относно размера на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се възприеме заключението на счетоводната експертиза, според която дължимата мораторна лихва е 3 152.93 лв. За разликата до предявения размер от 3 783.06 лв. акцесорният иск е неоснователен, поради което в тази част следва да се остави в сила въззивното решение. Предявените евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 и предл.2 от ЗЗД следва да се оставят без разглеждане.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за всички инстанции в размер на 10 201.25 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, решение № 143 от 14.05.2015 г. по в.т.д. № 95/2015 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 61 231.84 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и в частта за отхвърляне на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 152.93 лв. и в частта за присъдените разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 61 231.84 /шестдесет и една хиляди двеста тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща заплатени суми по издадени фактури за цена на достъп до електропреносната мрежа, за периода от 18.09.2012 г. до 31.12.2012 г., на отпаднало основание, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 30.06.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата 3 152.93 / три хиляди сто петдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2013 г. до 30.06.2014 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта за отхвърляне на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 3 152.93 лева до 3 783.06 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 и предл.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 10 201.25 /десет хиляди двеста и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|