Р Е Ш Е Н И Е   № 173   гр.София, 11 юни   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                         ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                              със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 138/2009 година   Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 827/2008 год. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по това дело решение от 25.VІІІ.2008 год., с което е потвърдена присъдата на Софийския районен съд от 13. ХІІ.2007 год. по нохд № 13 995/2006 год. и връщане делото на градския съд за ново разглеждане. Посоченото в искането за възобновяване касационно основание е по чл.348, ал.1, т.2 НПК – нарушени са чл.чл.13 и 14 НПК, кредитирани са показанията само на един свидетел, М. , който е баща на подсъдимия, не са били разпитани свидетели, чиито показания биха допринесли за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание искането се поддържа от представител на ВКПр, а от страната на оправдания подсъдим Б. Ст. Б. и от тази на частния обвинител Н. Ил. Н. , становище не е изразено. Върховният касационен съд установи: С потвърдената първоинстанционна присъда, подсъдимият Б. С. Б. е признат за невиновен в това, на 9.V.2003 год. в с. Л., Софийска област, да е обсебил собствения на Н. И. Н. лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № С* при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.206, ал.1 НК. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в изпращащия съд на 24.ІІ.2008 год., в 6-месечния срок по чл.421, ал.1 НПК, заведено под № 5* но не и основателно. Без основание се твърди, че нарушаването от двете съдебни инстанции на принципите на чл.чл.13 и 14 НПК се дължи включително на неразпитването на „свидетели-работници от гаража… на фирма „Интеркар” за установяване техническото състояние на обсебения лек автомобил, както и на неразпитването „служителите на РПУ, които са спрели” същия автомобил „за проверка и той е бил с регистрационна табела от автомобила” на пострадалия Н. Н. Такива лица-работещи в автосервиза на „Интеркар” и полицейски служители-нито са били посочени като свидетели в обвинителния акт, нито при първо- и второинстанционното разглеждане на делото са били искани като такива от страна на държавното и/или частно обвинение, нито изобщо са били споменавани по някакъв повод и съответно конкретизирани с имена и адреси, за да бъдат сега упреквани първо- и второинстанционния съд в процесуално нарушение, довело до непълнота на доказателствения материал. Неоснователно се твърди, по-нататък, че „съдът е обявил съдебното следствие за приключено, без да поиска становище от страните в процеса”. Тук не става ясно, преди всичко, кой „съд” се има предвид, но тъй като изречението с това твърдение следва изречението с твърдение за погрешно формирано у районния съд „вътрешно убеждение относно несъставомерността на деянието”, то вероятно този именно съд се упреква в нарушаването и на чл.286, ал.1 НПК. Пропуска се обаче изявлението на участвалия в първата инстанция прокурор, направено в проведеното на 13. ХІІ.2007 год. съдебно заседание, че няма „доказателствени искания” и предлага „на съда на даде ход на пренията”/л.58 от първ.дело, гърба/. Не е основателно, накрая, и възражението срещу правилността на извършения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ с кредитирането показанията само на свидетеля С. М. , баща на подсъдимия, а не и на останалите свидетели. Безспорно Ст. М. е свидетел, силно заинтересуван от изхода на делото, но на неговите показания са били противопоставени единствено показанията на свидетеля В. Л. , намиращ се пък в приятелски отношения с пострадалия Н. Множество са били противоречията между казаното от двамата: дали М. , или подсъдимия, или и двамата са откарали автомобила на Н. от сервиза на „Интеркар” до дома на Б. и М. в с. Л. какво е било техническото състояние на леката кола; кой след това я е откарал от дома на подсъдимия и баща му; извършил ли е той последващи разпоредителни действия с автомобила и какви. Част от изброените противоречия е било обективно възможно да бъдат преодолени – в искането за възобновяване дори е посочено, как - и в достатъчна степен да се установи истинността на твърдяното от М. или Л. , но нито прокурорът, нито частният обвинител са проявили процесуална активност, а съдилищата, оставени да избират между обективността на двамата свидетели и след неуспешния опит да отстранят наличните помежду им противоречия чрез очна ставка, правилно са заключили, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, за да бъде Б. Ст. Б. осъден. С оглед на дотук изложеното и чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 827/2008 год. на Софийския градски съд с отмяна на постановеното по това дело решение от 25.VІІІ.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: