Р Е Ш Е Н И Е № 155 С. 23.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 юни две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5924/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 238 от 06.03.2015г., постановено по настоящото дело № 5924/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 290 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 403/2014г., с което е потвърдено решението на Козлодуйския районен съд, № 91/15.04.2014г. по гр.д. № 954/2013г., с което са уважени предявените от Д. Б. Р. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касация Д. Б. Р. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Св. Г. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали експертното решение на Национален център по радиобиология и радиационна защита за наличието на здравни противопоказания по Наредба № 29/2005г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения, съставлява основание за поставяне на страните в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В. съд е уважил предявените от Д. Б. Р. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е приел, че посочените в текстовата част на заповедта причини за уволнението - "обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор", не са установени. Работодателят не е доказал да е създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, непреодолими за страните. В отправеното до ищцата предизвестие е посочено, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ във връзка с невъзможността й да работи в среда с йонизиращи лъчения /С./, съгласно протокол на службата по трудова медицина /С./ към [фирма]. В посочения протокол, изготвен от лекарската комисия към С. на работодателя, е предложено лицето да бъде трудоустроено, да не се допуска до работа в КЗ и да бъде изведено от С., с оглед представено решение на ТЕЛК. Приел е, че документите, към които е извършено препращане от страна на работодателя, обосновават основанието за уволнение не по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както се сочи в заповедта, а по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. За да е осъществен фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обаче следва да е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата страда от няколко заболявания, но няма доказателства някое от тях да я поставя в невъзможност да изпълнява възложената й работа. В хода на съдебното производство работодателят обосновава наличието на такава невъзможност с противопоказание ищцата да работи в С., в каквато тя трябва да изпълнява заеманата длъжност. От експертното решение на ТЕЛК е видно обаче, че единственото противопоказание на ищцата е да упражнява тежък физически труд. Препоръката ищцата да работи извън С. се прави за първи път от С. към самия работодател. Изискуемото от разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ заключение на ТЕЛК не може да бъде заместено от протокол на друг здравен орган, нито е в правомощията на съда да преценява дали някое от заболяванията на ищцата води до невъзможност да изпълнява определени трудови функции. В заключение съдът е приел, че липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ води до незаконност на уволнението. Освен това заповед № 522/16.08.2013 год. е подписана от лице, на което не е делегирано право да прекрати трудовото правоотношение. Към момента на издаване и подписване на заповедта от зам.изпълнителния директор Н., същият не е бил упълномощен с право да прекрати трудовото правоотношение. По поставения въпрос ВКС намира следното: Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща. В нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността. С Наредба № 29/2005г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения, са определени здравните норми и изисквания при работа с йнизиращи лъчения; задължително медицинско наблюдение на работещите в среда на йнизиращи лъчения – при постъпване на работа /чл. 5/ и периодично по време на работа /чл. 12/; компетентният орган и редът за издаване на експертно заключение относно медицинската пригодност на лицето да работи в среда на йонизиращи лъчения /чл. 7 и 8/; извеждане на лицето от среда на йонизиращи лъчения за определен срок. Предвид рисковете за здравето на работещите в среда с йонизиращи лъчения, в Наказателния кодекс са предвидени и престъпни състави за длъжностно лице, което допусне да работи с източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност /чл. 356д НК/, както и за всеки, който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго /чл. 356з НК/. Предвид изложеното, при наличието на здравни противопоказания за работа в среда с йонизиращи лъчения, е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.12 КТ за изпълнение на трудовия договор. При така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради невъзможност ищцата Д. Р. да работи в среда на йонизиращи лъчения съгласно протокол на Служба по трудова медицина /С./ към А. [фирма], с който лекарската комисия, въз основа на представени документи и прегледи на ищцата, е дала заключение същата да бъде изведена трайно от средата с йонизиращи лъчения и да й се предложи работа извън сфера на йонизиращи лъчения, предвид приетите с ЕР от 13.03.2013г. заболявания – ендокринни, на двигателната система и психични, всяко от които е включено в приложение № 3 на посочената по-горе Наредба № 29. Налице е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Като е приел обратното въззивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон. Неправилен е и извода на съда, че към момента на издаване на заповедта за уволнение – 16.08.2013г., не е било налице упълномощаване от изп. директор на зам. изп. директор Н. да го замества, което упълномощаване е за периода от 19.08.2013г. до 30.08.2013г. Законосъобразността на уволнението се преценява към момента на писменото изявление, по смисъла на разпоредбата на чл. 335 КТ, на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, релевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението, съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено, е моментът на връчване на предизвестието – в този смисъл решение № 608/01.12.2010г. по гр.д. № 1548/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 239 от 23.03.2010г. по гр.д. № 5111/2008г. ІІІ г.о. ВКС. С изтичане срока на предизвестието настъпват последиците от упражненото вече от работодателя право да прекрати трудовия договор. Към този момент промяната в правната сфера вече е настъпила, поради което актът на работодателя за изтичане срока на предизвестието, дори и именуван като заповед, има само констативен характер. В настоящия случай предизвестието до Д. Р. е подписано от изп. директор И. Г.. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, а исковете на Д. Р. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като неоснователни да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 684 лв. /по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, 152 лв. д.т. за въззивното производство и 182 лв. за касационното/. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 290 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 403/2014г. и потвърденото с него решение на Козлодуйския районен съд, № 91/15.04.2014г. по гр.д. № 954/2013г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. Р. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 522/16.08.2013г. на изп. директор на [фирма], за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. ОСЪЖДА Д. Б. Р. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] [населено място] сумата 684 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: