Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * право на собственост * предаване на владение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37


гр.София, 3.05.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 4900/2015 година

Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] № 436 от 13.08.2014г., постановено по в. т. д. № 1083/2014г., с което след отмяна на решение № 537 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 661/2012г. на Казанлъшки районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от [фирма] – [населено място], против Г. Г. Г. и П. К. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Искането за отмяна по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол е обосновано с наличието на новооткрито писмено доказателство – договор за наем от 24.04.2009г., което е от съществено значение за делото, с което молителят не е могъл да се снабди своевременно и да представи на съда преди приключване на производството, тъй като се е снабдил с него след постановяване на решението от въззивния съд. С молба от 21.10.2015г. молителят е уточнил, че датата, на която се е снабдил с доказателството е 20.08.2014г.
Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като ново доказателство със съществено значение за изхода на спора се посочва договор за наем от 24.04.2009г., сключен между [фирма] и [фирма]. Молителят обосновава, че по време на производството по гр. д. № 1083/2014г. по описа на Окръжен съд [населено място] не е разполагал с този документ, тъй като неговият наемател В. Б. е твърдял, че същият не съществува и е отказвал да му го предаде, като същевременно молителят е разполагал с екземпляр от договора, подписан единствено от самия него, но не и от насрещната страна по същия. Липсата на представен двустранно подписан договор мотивирала съда да приеме, че [фирма] не доказало прекъсване на давностното владение, установено от ответниците в развилия се процес, и обусловила решаващия му извод за недоказаност на предявената претенция. Излага твърдение, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска е получил от третото на процеса лице - насрещната страна по договорното правоотношение, оригинален екземпляр от договора за наем, от който е видно, че имотът, по отношение на който молителят претендира право на собственост, е бил отдаден на едноличния собственик на капитала на [фирма]. Счита, че от новото писмено доказателство се установявало прекъсването на придобивната давност, започнала да тече в полза на ответниците в развилото се производство, не само с фактически действия по отдаване на имота под наем, но и с писмен документ. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решението.
Ответната страна по молбата за отмяна П. К. Г. в писмения си отговор взема становище за нейната неоснователност.
Ответната по молбата за отмяна страна Г. Г. Г. в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки взема становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска, е иск с правно чл. 108 ЗС. Ищецът основава правото си на собственост върху процесната сграда на транслативна сделка, обективирана в нотариален акт № 3 том І рег. №13 на 09.03.2000 г. на нотариус И. Г. – с рег. № 440 при Нотариална Камара [населено място], чрез която е придобил от ответниците дворното място, в което се намира същата, като поддържа, че е придобил сградата по силата на приращение. След анализ на събраните доказателства, въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищцовото дружество, че е придобило процесната сграда по приращение, като е приел за основателни възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, отчитайки, че същите са владели необезпокоявано и явно процесния имот повече от 10 години. Обосновал е извод, че презумпцията, въведена в чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго, не била оборена. В случая твърденията на ищцовото дружество, че ответниците са държали имота за [фирма], както и че дружеството е прекъснало давността, като за определен период от около година и половина е отдавало под наем имота, останали недоказани. Въззивният съд е приел, че дружеството не е установило твърдението си, че е отдавало сградата под наем на трето лице. Не е кредитирал показанията на свидетелите Н. Ч. и С. М., според които ищцовото дружество е прекъснало владението на ответниците, установило е свое такова, като е отдавало под наем имота, тъй като е отчел служебната им зависимост от [фирма] и съответно тяхната заинтересованост от изхода на спора. Посочил е, че съществуването на наемни отношения следвало да се установи с други доказателства – евентуално сключен договор за наем, съответно счетоводно отразяване на получавания наем, тъй като ищецът е търговец, и поради това следва да са налице вписвания в счетоводните му книги за тези приходи, но такива не били представени в хода на съдебното производство. При тези съждения обосновал извод за неоснователност на предявения иск.
Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Молителят не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с представения договор за наем през времетраенето на процеса. Предвид това се обосновава извод, че това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено, а непредставянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на неполагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителят е могъл да се снабди с това доказателство по време на процеса, като е разполагал с процесуалната възможност своевременно да направи доказателствено искане за събирането му, като при необходимост и по аргумент от чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да поиска и съдействие от съда– лицето, в чието владение се е намирал документът, е могло да бъде задължено да представи същия по реда на чл. 192 ГПК.
Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство за установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, тъй като вещта - предмет на представения от молителя договор, не е индивидуализирана по начин, от който недвусмислено може да се заключи, че се отнася до процесния имот, поради което доказателството не е от естество да обоснове противоположен извод за съществуване на твърдяното наемно правоотношение между [фирма] и [фирма].
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] № 436 от 13.08.2014г., постановено по в. т. д. № 1083/2014г.
С оглед изхода на спора разноски за молителя не се следват. На ответниците следва да се присъдят сторените в производството разноски за процесуално представителство, както следва: за П. К. Г. – 300 лв. и за Г. Г. Г. - 300 лв.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] № 436 от 13.08.2014г., постановено по в. т. д.
№ 1083/2014г.

ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да заплати на П. К. Г. сумата от 300 лв., представляваща сторени в производството пред касационната инстанция разноски.
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да заплати на Г. Г. Г. сумата от 300 лв., представляваща сторени в производството пред касационната инстанция разноски.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: