О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 София, 28.01.2022 годинаВърховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 65 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 22782/26.11.2021 г. от И. Й. Г. за отмяна на определение № 1731 от 03.06.2020 г. по гр. д. № 1618 по описа за 2020 г. на Районен съд - Плевен, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба, подадена от И. Й. Г. против Т. Д. Г..
Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че производството по подадената молба за отмяна е недопустимо.
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Съгласно задължителните указания, обективирани в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на цитираното тълкувателно решение подробно са изложени съображения кои определения са преграждащи и дори защо те не подлежат на контрол чрез извънредния способ, с изключение на определението за прекратяване на делото при направен от ищеца отказ от иска. Прието е, че с влизане в сила на прекратителното определение не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и последният отново може да заяви иск със същото спорно право, поради което прекратителните определения нямат характеристиката на съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Определението за прекратяване на производството поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба, не притежава посочените характеристики, поради което същото не може да бъде атакувано по реда на специалното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК. Постановеното от Районен съд - Плевен определение не попада и във визираното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изключение, съгласно което на отмяна подлежат единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска.
По изложените съображения молбата, с която е поискана отмяна на определението по чл. 129, ал. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 22782/26.11.2021 г. за отмяна на определение № 1731 от 03.06.2020 г. по гр. д. № 1618 по описа за 2020 г. на Районен съд - Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |