4 Р Е Ш Е Н И Е №60131 София, 15.12.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: С.Шишкова изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2676/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на постоянен синдик на Корпоративна търговска банка АД / н/ са подали касационна жалба против решение № 1985/31.07.2019 г. по т.д.№ 2513/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 581/19.03.2018 г. по т.д.№ 1528/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от синдиците на банката против „Проджект Строители на модерна България„ ООД иск, с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН. Ответникът по касация- „Проджект Строители на модерна България„ ООД е на становище, че искът не е недопустим, а неоснователен, в какъвто смисъл са развили кратко изложение. С определение № 60458/14.07.2021 г., след възобновяване на спряното производство, касационно обжалване е допуснато за проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното: Предявеният от синдиците на КТБ / н// против „Проджект Строители на модерна България„ ООД иск е с правно основание чл.60а, ал.1, т.2 ЗБН, с поддържане на втората хипотеза на разпоредбата. Предметът на спор е очертан с оглед искане за връщане в масата на несъстоятелността на КТБ/н/ на имущество, преминало в патримониума на ответника, като първоначално това имущество е съставлявало предоставени от банката средства на БГ „ Корпорейшъв“ЕООД, който е пряк длъжник на КТБ по силата на договор за кредит от 21.01.2011г. и анекси към него. Към 21.04.2017г. това дружество е имало неизплатени задължения към банката в размер на 11 65 8820 евро. Първостепенният съд е приел за недоказано обстоятелството, че средствата вложени в дружеството – ответник чрез увеличаване на капитала му от БГ „ Корпорейщън“ са с произход от банката по заявения от ищеца с исковата молба договор за кредит сключен на 21.01.2011г. Въззивният съд е изложил различни съображения потвърждавайки решението, а именно това, че разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.2 ЗБН е приета и действа от 24.03.2015г. при претендирана недействителност на действия, извършени на 18.05.2011г., на която дата се твърди, че третото лице е получило средствата с произход от банката. Направен е извод, че поради това нормата на чл.60а, ал.1,т.2 ЗБН/ спрямо която съдът е изложил мотиви, за това, че има едновременно материалноправен и процесуалноправен характер/, от която се извежда основанието за наличие на недействителност, а оттам и пораждането на материалното право за синдиците на банката да искат от всяко трето лице връщане на имущество с произход на банката е приложима единствено към факти, осъществени след нейното приемане, какъвто не е разглеждания случай. С решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл.60а ал.1 от ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./ е обявена за противоконституционна.Конституционният съд приема, че „ по отношение на разпоредбата на чл.60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), б е з провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл.60б, така и на чл.60а постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици “. Предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Възражението на касатора, че обявяването на противоконституционността не рефлектира върху правото на иск, а е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е несъстоятелно. С разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения, поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества . Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което и липсват подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено. На основание чл.60а, ал.2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 24350 лева / 12160 лева за първа инстанция, 6080 лева за въззивна инстанция и 6110 лева за касационна инстанция/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, първо търговско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 1985/31.07.2019 г. по т.д.№ 2513/2018 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 581/19.03.2018 г. по т.д.№ 1528/2017 г. на Софийски градски съд ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявения от - А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на постоянен синдик на Корпоративна търговска банка АД/н/ против „Проджект Строители на модерна България„ ООД иск, с правно основание чл.60а ал.1 т.2 ЗБН. ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н/ да заплати по сметка на ВКС сумата от 24350лв.- дължима държавна такса за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: