5 Р Е Ш Е Н И Е № 510 София, 30.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 1923/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. В. от[населено място] чрез адв. В. П. от САК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 15.VІІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 113/2009 г. в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди вследствие претърпяна трудова злополука. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. С определение № 353 от 26.ІІІ.2010 г. на ІV г.о. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси за същността на небрежността в гражданското право, респ. грубата небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ, разрешаван противоречиво в съдебната практика, за начина на определяне на съпричиняването на пострадалия във връзка с определяне размера на неимуществените вреди, за меродавния момент за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който съществува противоречива съдебна практика, както и по процесуалния въпрос за същността на въззивното обжалване. Процесуалните представители на ответника по делото М. комбинат “Р.-С.Т.Х.” и правоприемника му [фирма], представлявани от изпълнителния директор Д. Т. М.-Д. считат жалбата за неоснователна. И двете страни прилагат съдебна практика, на която се позовават. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. От фактическа страна е безспорно по делото, че ищецът В. е дългогодишен заместник-директор по производствено-техническите въпроси към [фирма] Благоевград – от 27 години заема тази длъжност. На 18.Х.2005 г. той е пострадал при трудова злополука, вследствие на което е претърпял травматична ампутация на лявата ръка на дланта и китката на ниво гривнена става. С решение на Т. от 26.V.2006 г. му е призната пожизнено 50% загубена трудоспособност. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на Н.- РУ”С. осигуряване” по чл. 55 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, което е обжалвано от работодателя и с решение № 45/14.ХІІ.2005 г. е потвърдено разпореждането. В болничен отпуск той е бил от 18.Х.2005 г. до 15.ІV.2006 г. Лечението му се е състояло в претърпяна на 18.Х.2005 г. операция за отстраняване на смачканите и нежизнени тъкани, като е изписан от болницата на 3.ХІ.2005 г. след сваляне на конците. Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза пострадалият е претърпял силни болки по време на травмата, които отзвучават постепенно, по време на застудяване получава и понастоящем болки, налице са и т.нар.”фантомни болки”. В резултат на злополуката той е в невъзможност за извършва основната функция на крайника – хватателната, което му пречи при обслужването в ежедневието и при професионалните му задължения. Това увреждане е трайно, при травмата и впоследствие той изживява стрес, загубена е работоспособността от 100 на 50%. Допълнително усложнение е получил при протезирането му, от което през месец ноември 2006 г. е получил отлепване на ретината със силно намалено зрение, с проведено оперативно лечение, при което зрението на лявото око частично се възстановило. Според заключението на вещото лице офталмолог д-р Б. полученото от ищеца очно увреждане е в причинна връзка с травмата от злополуката. Според експертно решение № 1558 от 17.VІІ.2007 г. очното заболяване обуславя 42.25% намалена работоспособност, а крайния процент заедно с ампутацията на лявата ръка от Х.2005 г. е 61%. Увреждането на лявата си ръка ищецът е получил при проверка на транспортното съоръжение “шнек” при движението му, а поводът за това е чутия странен шум при работата на шнека, както и обстоятелството, че е имало ремонт на поточната линия в предходните дни. Тази проверка е трябвало да се извърши при спряна работа на цялата поточна линия, с което е допуснато нарушение на т.4 от Инструкцията за работа с транспортното съоръжение. Извършваната проверка от пострадалия е част от задълженията по длъжностната му характеристика т.2.7 “Контролира спазването на технологиите и качеството на произвежданата продукция”, констатирано и в Протокола на “Главна инспекция по труда”от 18.Х.2005 г. Според заключението на вещото лице инж. Чамев в областта на охраната на труда проверката на шнека е следвало да се извърши при спряна работа. Машините в мелничния комбинат са били обезопасени, условията на труд в комбината са в пълно съгласие с нормативните документи по охраната на труда, на видно място са поставени инструкции и правила за безопасна работа. Според заключението на инж.З. при повреда на механичната част на машина или съоръжение на пулта за управление е възможно и да не се получи индикация за повредата им. Технологичният отвор на шнека (където е станала злополуката с ищеца) не е технологична точка за вземане на проби от трици. Попадането на ръката на пострадалия в технологичния отвор може да стане само при загубване на равновесие при заставането срещу него. Разстоянието от началото на отвора до безконечния винт е 15 см и за да попадне ръката в безконечния винт е необходимо да се бръкне в отвора с цяла ръка. От друга страна спирането на шнека води до спиране на цялата поточна линия за производство на брашно, т.е. извършеното от ищеца нарушение на изискванията за безопасност се мотивира от желанието му да не се прекъсва производствения процес. При така изяснената фактическа обстановка при която са настъпили уврежданията на ищеца – на лявата ръка и очното страдание, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ за претърпените от ищеца болки и страдания, затруднения в бита и професията, преживения стрес. ВКС приема, че тезата на ответника по делото за наличие на основание за освобождаването му от отговорност по чл. 201 ал.1 от КТ – умишлено причиняване на увреждането от самия пострадал, е несъстоятелна и не се подкрепя от каквито и да било доказателства, но тя не се поддържа пред настоящата инстанция, доколкото няма подадена касационна жалба срещу въззивното решение, но дори и в пледоарията си по същество и писмената защита пред ВКС отново се поддържа, че уврежданията са настъпили от умишлени действия на ищеца с цел да получи обезщетение за тях. Налице е обаче основанието по чл. 201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността на ответника поради допусната от ищеца груба небрежност, с която той е допринесъл за трудовата злополука. Този извод се обуславя от допуснатото от ищеца нарушение на императивното изискване на инструкцията за безопасност при извършване на контрол върху поточната линия, изключващо възможността за такава проверка по време на движение на шнека от една страна и от друга, че именно той е лицето, което по своята длъжностна характеристика е носител на задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда – т.4 от тази характеристика, извършващ начален инструктаж на новопостъпилите работници, да участва при изготвянето на инструкциите за безопасност на труда при извършването на различните видове производствени и ремонтни дейности и т.н.подробно изброени в т.4 с нейните 6 подточки. В тази връзка ВКС приема, че определения от двете предходни съдебни инстанции % съпричиняване на резултата от страна на пострадалия е несъответен на действителното допринасяне за настъпване на вредите, което налага намаляване на процента от 70 на 60%. Неправилно освен това въззивният съд е прилагал категориите на наказателното право за определяне на съдържанието на понятието на трудовото право “груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ – такава е налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. При определяне на паричния еквивалент на претърпените от ищеца вреди от злополуката на 18.Х.2005 г. както и от настъпилото вследствие лечението на последиците й очно заболяване – разкъсване на ретината, ВКС приема, че за обезщетяване на тези вреди е необходима сумата 80 000 лв. Въззивният съд съвсем необосновано е занижил този еквивалент до размер на 30 000 лв, без да съобрази сериозните и невъзвратими увреждания на значими за човешкото съществуване органи – загуба на лявата ръка и сериозно намаление на зрението. Впрочем, при определяне на сумата съдът се е задоволил да прецени само първото увреждане, без да вземе предвид увреждането на зрението, което при описване на фактическата обстановка е констатирал като налично и в причинна връзка с трудовата злополука въз основа на заключението на експерта офталмолог. Меродавният момент за определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а не към момента на злополуката. По този начин се осъществява на практика духа и смисъла на нормата на чл. 52 от ЗЗД, изискваща съобразяване с критерия за справедливост, относим и към определяне на обезщетенията по чл. 200 от КТ. Именно защото това е меродавният момент за определяне на обезщетението, законната лихва върху главницата се дължи от момента на влизане в сила на решението – в настоящия случай постановяване на решението от ВКС като неподлежащ на обжалване съдебен акт. След намаляване на определения % съпричиняване на резултата – 60% от страна на самия пострадал ищец, ответникът дължи обезщетение в размер на 32 000 лв. Тъй като въззивното решение е за уважаване на иска до размер на 9 000 лв, то следва да се отмени този съдебен акт в отхвърлената част на претенцията за разликата от 9 000 до 32 000 лв и в тази част да се постанови ново решение за уважаване на иска до посочения размер с присъждане на законната лихва начиная от постановяване на решението. Обжалваното решение е постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. В останалата част до предявения размер на иска за неимуществени вреди жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Жалбоподателят не е направил искане на присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 200 от 15.VІІ.2009 г. постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№ 113/2009 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. В. от[населено място] срещу М. к. “Р.-С.Т.Х.” АД с правоприемник [фирма][населено място], представляван от изпълнителния директор Д. Т. М.-Д. със седалище и адрес на управление Благоевград ул. В. Л. № 56 над присъдените 9 000 лв до сумата 32 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука на 18.Х.2005 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. “Р.-С.Т.Х.” АД с правоприемник [фирма] представляван от изпълнителния директор Д. Т. М.-Д. със седалище и адрес на управление Благоевград ул. В. Л. № 56 да заплати на М. С. В. от[населено място] ОЩЕ 23 000 лв над присъдените 9 000 лв до размер на сумата 32 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука на 18.Х.2005 г. ведно със законната лихва върху сумата, начиная от постановяване на настоящото решение, а по сметката на ВКС още 920 лв държавна такса. ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: