Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250

гр. София, 08.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4430/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13827/05.08.2021 г. на Столична община, чрез юрисконсулт С. С., срещу въззивно решение № 718/28.06.2021 г. по в. гр. д. № 852/2021 г. на Апелативен съд - София.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се даде ход на делото, когато страните във въззивния процес са призовани за открито съдебно заседание в различни часове; 2. В какво следва да се състои проверката, която прави съдът във връзка с редовността на призоваването на страните за открито съдебно заседание; 3. Следва ли съдът да проверява изрядността на призоваването като разгледа освен разписната част от призовката и лицевата й страна, където са указани датата, часът и мястото на провеждане на съдебното заседание; Твърди се, че присъденото обезщетение е завишено и при определянето му не е съобразена практиката на ВКС. В този смисъл може да се приеме, че се поставя въпрос относно определянето на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.Сочи се противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 93/10.06.2021 г. по гр. д. № 3057/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение по гр. д. № 714/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС; решение № 236/13.12.2017 г. по т. д. № 1200/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 96/25.11.2020 г. по т. д. № 1991/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 106/13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г. на ВКС, II т.о.
Ответникът по касационната жалба К. Л. Л. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на решението до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 261242 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 7847/2017 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът Столична община е осъден да заплати в полза на К. Л. Л. 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от бездействието на ответника да поддържа зелените площи на територията на общината, представляващи общинска собственост, по начин да осигури безпрепятствено и безопасно преминаване през тях, включително при ремонтни работи, в резултат на което на 22.05.2015 г. край паркинга на НДК, между кино „Люмиер“ и кафене „Планет“, посока към [улица], по пътека за пешеходци в зелената площ, ищецът внезапно пропаднал в необозначен и необезопасен отвор от височина 3 метра на плочата на подземния паркинг, в резултат на което получил тежка травма на лявата глезенна става и лявото ходило, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над присъдените 180 000 лв. до общо претендираните 200 000 лв.
Въззивният съд е приел за установено, че на 22.05.2015 г. са се извършвали мащабни строително-ремонтни дейности по възстановяване и обновяване на парковото пространство на НДК, възложени от Столична община на изпълнителите "Водстрой 98" АД и "СК-13 Пътстрой" АД. Във връзка с осъществяваните строително-монтажни дейности голяма част от пешеходните алеи са били преградени от обезопасителни заграждения, поради което преминаването през парковото пространство е било значително затруднено, липсвало е парково осветление, както и сигнално осветление и указателни табели за осигурените безопасни пешеходни маршрути между строителните обекти. В тъмната част на денонощието, около 22:00 ч., опитвайки се да премине през парковото пространство и да достигне до осветеното пространство по [улица], и вървейки по неосветена пътека покрай кафене "Планет", ищецът К. Л. внезапно е пропаднал в необезопасен и несигнализиран изкоп с дълбочина около 3 метра, с неравна повърхност на дъното. Съгласно комплексната съдебномедицинска експертиза, вследствие на претърпяната злополука на 22.05.2015 г., ищецът е получил следните травматични увреждания на левия долен крайник и последвали от тях усложения: изкълчване на лявата глезенна става, изкълчване на лявата сублатарна става, изкълчване на тало-навикуларната става на лявото ходило, разкъсване на външните тибио-таларни и талокалканеарните лигаменти, епифизиолиза от 1-ва степен на левия голям пищял в долната му част, компресионно счупване на вътрешната повърхност на скочната кост на лявото ходило, както и остеоартрит на лявата глезенна става. Вещото лице е посочило, че описаният в исковата молба механизъм на получаване на увреждането, напълно съвпада с този, при който най-често се получава комбинацията от изкълчване на глезенната става и останалите стави на ходилото. Експертизата подробно е описала претърпените от ищеца три операции, продължителния процес на рехабилитация и получените усложнения, вкл. посттравматичен септичен остеоартрит. В заключение е посочено, че въпреки навременното и адекватно лечение за период 2015г. -2019г. при ищеца са настъпили трайни дегенеративни последици от тежката вътреставна травма на левия глезен и лявото ходило с последваща деформация на ходилото, болезнена и накуцваща походка.Поради това движение ищецът търпи болки в гръбначния стълб и десния крак. Към момента на изготвяне на експертизата /пет години след травмата/ е установена видимо накуцваща походка, осъществявана с помощно средство, оток в лявата глезенна става, с видима деформация в предната и част движението сгъване на лявото ходило е с крайно намален обем, невъзможно разгъване. При така оформените негативни последствия от травмата не е възможно да се достигне пълното възстановяване на левия крак.Установена е многоетажна дископатия с протрузия и медиален дисков пролапс, които могат да се получат при рязко извъртване на тялото, както и при процесното пропадане.Възстановителният процес не е приключил, налице са трайни неврологични усложнения. Ортопедичното състояние на ищеца се характеризира с настъпила инвалидизация поради трайно променената конфигурация на лявата глезенна става, нарушена костна структура на големия пищял и ставната му част.Настъпили са трайни артрозни изменения особено около табиалния глезен и по ръбовете на глезенната става.Към момента ищецът има сутрешна скованост, болки в глезена, което променя походката и натоварва другия крак.Търпи болки при натоварване, затова избягва продължително ходене и стоене прав.
Въззивният съд е приел, че претърпените от ищеца увреждания /на 16 години към датата на инцидента/ са настъпили вследствие нарушаване на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и чл. 31 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съществуващият изкоп не е бил ограден с временна плътна ограда, не е бил сигнализиран със съответните знаци и табели, на мястото е липсвало сигнално осветление, не са били поставени схеми с означение на местоположението на отделните подобекти и на маршрутите за движение на пешеходците, движението на пешеходците не е било регулирано с пътни знаци. В резултат на травматичните увреждания, животът на ищеца коренно се е променил. Той е преживял годините след злополуката с непрестанни болки, с множество хоспитализации, клинични и образни изследвания, консултации с множество специалисти, обездвижен, зависим от чужда помощ, подложен на многобройни болезнени оперативни интервенции, рехабилитации, терапии, медикаментозни лечения със силно действащи медикаменти със странични неблагоприятни ефекти, изолиран от социалната си среда и в невъзможност да води обичайния си начин на живот. Настъпили са неблагоприятни промени в характера и психиката на ищеца. Той е трайно увреден, с неблагоприятна перспектива за развитието на неговото състояние и вероятно неизбежно ендопротезиране с изкуствена става, с множество трайни неврологични увреди. Преживял е силен стрес, болки и страдания при настъпване на увреждането, както и при последващото неблагоприятно развитие на състоянието му. Възможностите му за реализация са значително стеснени, доколкото възможността му за придвижване продължава да е силно ограничена, макар вече да може да се придвижва самостоятелно. Ето защо определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи редовността на призоваването на страните, не могат да обусловят допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, страните следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата на провеждането на открито съдебно заседание /чл. 56, ал. 3 ГПК/, като по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да отложи делото, ако страната не се е явила на заседанието и е нередовно призована за него /в този смисъл - решение № 788/27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г. на ВКС, І г.о. и др./. В случая връчването на ответника Столична община на призовка за явяване в открито съдебно заседание с грешно посочен час /15:00 ч., вместо 13:30 ч./ не сочи на противоречие с цитираната съдебна практика. Видно от съдебните книжа, с разпореждане № 850/29.03.2021 г. Апелативен съд - София е насрочил гр. д. № 852/2021 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2021 г. от 13:30 ч. На 12.04.2021 г. ответникът Столична община е получил призовка за участие в откритото съдебно заседание по делото, заедно с препис от посоченото разпореждане за насрочване, съдържащо действителния час за провеждане на заседанието – 13.30ч. Получаване на разпореждането за насрочване с точната дата и час на съдебното заседание води до извод за осъществена надлежна процедура по призоваване на страната. Следва да се посочи и че на 27.05.2021г., процесуалният представител на касатора с писмена молба е заявил, че не е успял да се яви в съдебното заседание /поради посочения в призовката грешен час/ като е предоставил писмена защита. При това положение не може да се приеме, че е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация по първия, втория и третия въпрос от изложението.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по последния въпрос, касаещ определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, в която се приема, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, както и че критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на обществото. В настоящия случай въззивното решение е съобразено с цитираната по-горе константна съдебна практика. В мотивите са изложени всички факти и обстоятелства, установени с допустими доказателствени средства, въз основа на които е прието, че ищецът е преживял силен стрес, болки и страдания при настъпване на увреждането, както и при последващото неблагоприятно развитие на състоянието му. Посочено е, че ищецът е претърпял множество хоспитализации, болезнени оперативни интервенции и медикаментозни лечения със силно действащи медикаменти, както и че получените травми са довели до настъпване на неблагоприятни промени в неговите характер и психика. Ето защо не се установява твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС.
Следва да се посочи, че соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Следователно касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С отговора на касационната жалба К. Л. е направил искане за осъждане на касатора Столична община да му заплати сторените по делото съдебни разноски. Същият обаче не е представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 718/28.06.2021 г. по в. гр. д. № 852/2021 г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: