3 Р Е Ш Е Н И Е № 56 [населено място], 05.04.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ Г. НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Д. Д. гр.д. № 5267 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на М. П. Т., Д. И. П. и С. К. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 521 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 910 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 3739 от 3.9.2012 г. по гр. д. № 194 по описа за 2011 г. на Разложкия районен съд и е постановено друго за установяване по отношение на молителите на правото на собственост на Надежда Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. върху нива с площ от 2,099 декара, находяща се в местността „Б. път“ в землището на [населено място], записана като имот № 196002 по картата на землището. Молителите твърдят, че на 20.09.2016 г. чрез пълномощника си адвокат И. И. са узнали за решение № 4723 от 11.02.2011 г. на Общинска служба „Земеделие“-гр. Р., с което е отказано да се признае на наследниците на Д. Б. правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот. Според тях това новооткрито писмено доказателство би довело до различни правни изводи от тези, изложени в решението на Благоевградския окръжен съд. Ето защо молят това решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответниците по молбата С. В. и Надежда Т. я оспорват. Твърдят, че решението, представено от молителите не е ново писмено доказателство, тъй като е съществувало в хода на делото и е могло да бъде открито при полагане на дължимата грижа. Считат, че това решение не може да повлияе на изхода на спора, понеже е прогласена неговата нищожност с влязло в сила съдебно решение. Желаят молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Молителите твърдят, че са узнали за решение № 4723 от 11.02.2011 г. на Общинска служба „Земеделие“-гр. Р., с което е отказано да се признае на наследниците на Д. Б. правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот, на 20.9.2016 г. Излагат довода, че не са могли да узнаят по-рано за това решение, тъй като не са били страна в административната процедура. Този довод е несъстоятелен. Към подадената на 4.02.2011 г. искова молба Надежда Т. и С. В. са представили решение от 25.11.1995 г., в което е посочено, че преписката пред Общинската служба по земеделие е образувана по заявление вх. № 913 от 24.01.1992 г. на С. В.. По същата преписка е постановено и решение № 4723 от 11.02.2011 г., След като преписката е била индивидуализирана и решението на административния орган е издадено на 11.02.2011 г., не е имало никаква пречка за молителите още с отговора на исковата молба от 24.03.2011 г. да поискат прилагането на цялата преписка, в която се е намирало решението, или да се снабдят с препис от него с помощта на съдебно удостоверение. Следователно, при полагане на дължимата нормална грижа за водене на делото, молителите са могли да издирят и представят решение № 4723 от 11.02.2011 г., което не е било сторено. Тази небрежност се санкционира от процесуалния закон с последицата да не може да се иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната да поправи грешките си при попълване на делото с факти и доказателства/ ТР № 138 от 1967 г. на ОСГК/. Решението на Общинската служба по земеделие в случая няма никакво значение за гражданския спор, тъй като то касае правото на възстановяване на собствеността на наследодателя на ищците Надежда Т. и С. В.. Ищците обаче са обосновали в исковата молба правото си на собственост не с правото на възстановяване на собствеността на техния наследодател, а с добросъвестно, евентуално с обикновено владение. Владението е оригинерен способ за придобиване на собствеността без необходимост от правоприемство, поради което наличието или липсата на право на собственост на наследодателя не може да се отрази на посоченото в исковата молба основание. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска, съдът е разгледал именно това основание за придобиване правото на собственост и е приел, че в полза на ищците е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Актовете, постановени в административната процедура по възстановяване правото на собственост, не са обсъждани като придобивно основание. Единствено скицата към първоначалното решение на административния орган е приета за относима към спора, но само нейната дата на издаване като момент, от който е започнало владението на имота. Решение № 4723 от 11.02.2011 г., с което се отказва възстановяване правото на собственост на наследодателя на ищците, не прекъсва и не спира давността, поради което не може да доведе до различен изход на спора по делото. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение трябва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителите дължат на ответниците по молбата 400 лв. разноски за настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Т., Д. И. П. и С. К. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 521 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 910 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 3739 от 3.9.2012 г. по гр. д. № 194 по описа за 2011 г. на Разложкия районен съд и е постановено друго за установяване по отношение на молителите на правото на собственост на Надежда Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. върху нива с площ от 2,099 декара, находяща се в местността „Б. път“ в землището на [населено място], записана като имот № 196002 по картата на землището. ОСЪЖДА М. П. Т.-[ЕГН], Д. И. П.-[ЕГН], и С. К. П.-[ЕГН], да заплатят на С. Д. В.-[ЕГН], и Надежда Д. Т.-[ЕГН], сумата 400/четиристотин/ лв. разноски за производството по отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: